Калоян Константинов„Ако не сме бабите да отглеждаме децата, щеше да е голям проблем. Но така родителите могат да си позволят да работят в чужбина. Блазни ги надницата. Не всичко е пари, но повечето неща са. Много хора нямат договори, плащат им по 20 лв. надница на ден. Кое по-напред да платиш с 600 лв. на месец – ток, вода, телефон? Кашкавал, сирене растат всеки месец. Работодателите в областта са монополи“, коментира жена на средна възраст, която работи в общинската администрация и пожела анонимност.
Жителите на Родопите с радост говорят за живота си, бита и културата, но в момента, в който се заговори за политика или икономика, замълчават или пожелават анонимност. Критика може да те лиши от работа много бързо, тъй като общините са малки и всички се познават. А бизнес и политици са се састнали в едно.
„Младите напускат Родопите, как да се издържат с тези пари? Зетят работи в София на 100 лв. надница, дъщерята по 75. Ако започне работа в цех тук, ще получава 700-800 лв. заплата. Рядко заплатите са повече. Каквито цехове, ферми и производители има, парите са все в този порядък. Учители също няма, защото работата е тежка и слабо заплатена, младите предпочитат бармани и сервитьори да са. Ако и това не помогне, отиват във Франция, Германия, Белгия да работят. Често пъти поработят там, пуснат се на борсата и се приберат тук да живеят известно време така. Парите не са лоши“, допълва жената, с която КлинКлин разговаря на кафе в с. Дъбница.
Въпреки това районът все още запазва сравнително голяма част от младото си население, а битовата престъпност е ниска. „Най-много да ти оберат краставиците вечерта, но рядко се случва“, усмихва се един от местните земеделци, с които разговаряме. „С тютюна това не може да се случи“. Той допълва, че повечето местни секат дърва за огрев незаконно, но също така горските участват в организираната сеч и извозване с камиони. Не е проблем с каручката да си отсечеш няколко дървета. Но те го правят с камиони. Цели местности се обезлесиха.
Бракониерството също е широко разпространено. Дори ромите при нас не крадат. Ходят целите семейства през границата в Гърция и работят. Купуват си бус след време, товарят се и работят. Вечерта се връщат и успяват да съберат по 200 лв. надница – берат грозде, маслини. Но това разделено на човек пак е малко и живеят в малки порутени къщички. И накрая и те решават да заминат в чужбина“.
Малките и средни земеделци в региона също едвам се препитават. Тъй като е планински трудно се отглеждат много култури. Едно от малкото производства е на мляко. То обаче се купува от производителя на 20 стотинки за литъра, а после се продава 20-30 лв. за килограм сирене, което е направено от между 5 и 12 литра мляко. В магазините в областта пък се продава за 2 лв. литъра. И огромна част е в сивата икономика
Тютюн, но не по Димитър Талев
„Легендарният“ тютюн в Родопите е на път да изчезне като поминък, но това оставя смесени чувства у местните. Някои се радват, тъй като се плаща малко, а трудът е много и неблагодарен. Други не знаят различен поминък от този. Много от тях са недоволни, че държавата така и не им е помогнала при закриването на цигарените фабрики и картелното изкупуване на продукцията им, докато с готовност се хвърля да брани таксиметрови шофьори и миньори. Но дори тези критики са изказани с половин уста на полето в 04:00 сутринта. Защото трудът е начин на живот, не просто средство за изкарване на прехрана.
Няма машини, с които да се бере тютюнът. На ръце, които почерняват и погорчават, листата се трупат под стъблата, а сетне се събират в подобни каручки с кончета или магарета. От 3-4 до 8-9 сутринта в продължение на седмици. Снимка: Симона Георгиева / КлинКлин
„От 7-годишен бера тютюн, вече над 65 години значи. Пускаме лехите по 50 метра, отиваме към 3-4 сутринта и берем до 8-9 часа. След това жената остава вкъщи да ниже, а аз отивам на редовната си работа. Това трае около 40-50 дена в годината. След като се нанижат, листата се оставят да съхнат под сушилни, съградени от дърво и найлон, за 7 до 10 дена. След това отиват на тавана за 3-4 месеца до края на годината. Накрая ги слагаме в кашони по дати, които изкупвачат ни дава и ги продаваме. Колкото по-едри са листата, толкова по-качествени. Фирмата прекупвач идва и преценява колко тютюн е първа класа, колко втора и колко трета.
Последната година се изкупуваше за 9,40 лв. килограм тютюн първа класа. ЕС дава и някакви субсидии, но те са минимални и се индексират през няколко години, което не отчита инфлацията по никакъв начин. Да не говорим колко време минава в подаване на документи. При положение, че не платиш на някого да го стори вместо теб“, разяснява местен производител на тютюн, пожелал анонимност.
Събраните листа сетне се нижат в продължение на още няколко часа на връв. Най-често това се върши на земята. Снимка: Симона Георгиева / КлинКлин
Оттам следват разходите:
– вземане под наем на ниви (ако ти се налага), което е около 80-90 лв. на декар;
– оттам около 90 лв. за оране и фрезоване с машина на декар;
– плащаш за вода и поддръжка на каналите;
– плащаш за препарати, за торове, за разсад;
Така, за 4 декара например, ни излизат разходи около 1100 лв. на година. Крайната ни печалба е между 6 и 9 хиляди лева в зависимост от реколтата. И това е за двама души, невъзможно е сам човек да го свърши. Разделена на 12, сумата се получава по-малко от една минимална работна заплата на месец. Вече обаче има само един прекупвач, а производителите са останали толкова малко, че никой не излиза на протест.
„Един килограм тютюн в цигари им излиза поне 150-160 лв., а от нас го изкупуват за 8-9 лева обикновено. Имат и други разходи, ясно е, но печалбата е в пъти. Колко пъти сме говорили с фирмата, отговаря ни се, че не зависело от тях, а от чуждестранните собственици. От държавните акцизи. Все едно и също: „не зависи от нас, не зависи от нас“. От кой зависи и ние не можем да разберем“.
После тютюнът се окачва на дървени скари, покрити с найлон, за да съхне 7-10 дни. Снимка: Симона Георгиева / КлинКлин
Често пъти в Родопите отговорът на този въпрос е – ДПС.
„Станах член на ГЕРБ заради 50 000 лв. за гъби“
„Българо-мохамемданските области са крепост на ДПС. Едно време имаше и силно БСП присъствие, но то беше изместено от ГЕРБ. Но не толкова по идеологическа линия, колкото по икономическа. Много приятели мюсюлмани споделят, че са станали членове на ГЕРБ, защото им дават пари по фонд „Земеделие“ за отглеждане на гъби, например. 50 000 лв., за да гледаш гъби“, споделя живеещ в Дебрен мъж, който пожела анонимност.
Той обяснява, че подкрепата за партии като ИТН, ПП и ДБ като цяло е скромна, но се забелязва. Монополът на ДПС и ГЕРБ обаче едва ли ще бъде разбит, докато държат властта, защото населението търси сигурност, работни места в местната влалст и гореспоменатите фондове. Властите също така си затварят очите за бракониерство и незаконен дърводобив, който се движи под закрилата на ДПС и ГЕРБ.
Подкрепата за ДПС стига малко по-дълбоко от тази за ГЕРБ по линия на исляма, но отново сред преобладаващо по-възрастното население.
Накрая изсушеният тютюн се слага в кашони, които се пазят на тавана на къщата и се изкупуват края на годината. Трябва да се пази от молци. Снимка: Симона Георгиева / КлинКлин
„Когато се гласува за партия, като на парламентарните избори, разбира се, че ДПС печели. Когато обаче има общински избори, победата на партията изобщо не е гарантирана. Хората се водят най-вече по личността на кандидата. В Дебрен втори мандат вече кара кметица от БСП“, разяснява мъжът.
Въпреки това местните общини полагат усилия и селата са добре поддържани, чисти и с нови улица, ремонтирани центрове, нови кметства. И това се усеща от местното население. ДПС също така често пъти дава шанс на млади и образовани помаци да участват в местната власт и да се докажат. Нещо, което рядко се случва с други от големите партии, които търсят доверени лица, на които да поверят политическите битки. Вероятно заради голямата си популярност, партията на Доган и Пеевски си позволява да рискува с неизвестни и неопитни лица, като често пъти рискът е оправдан.
Първа част: Кажете ми кои деца са българи, кои християни и кои мюсюлмани
Втора част:„Помаците са по-българи от християните
Трета част: Станах член на ГЕРБ заради 50 000 лв. за гъби
Четвърта част: Първо, второ и трето качество мюсюлмани
Пета част: Родопите в снимки I
Шеста част: Родопите в снимки II
Публикацията е част от поредицата текстове, снимки и видеа за бита, културата, икономиката и религията сред българо-мохамеданите, финансирани от MRG по проект MARIO.
