Автор: Боряна Ангелова-Игова

Снимки: Николай Хаджигенов, Личен архив на Амалия Колева, БФ Таекуон-до и АВС Fight Club

Публикувана на: 30.12.2016 @ 22:53


Амалия Колева е професионален спортист. Светът ѝ е подреден, ясен и според нейните си правила. Не я вълнуват световни катаклизми, мигранти и финансови кризи, защото не са в непосредственото ѝ полезрение:

„Важно е да се концентираш върху нещата, които зависят от теб, другите не ги мисли“.

Една от най-добрите в световното таекуон-до, но далеч не с претенцията, че живее на Олимп.

Тя е най-добър таекуондист на България при жените за 2016 и 2015 г. и няколко пъти преди това. В последните 17 години е неизменна част от националния отбор по таекуон-до ITF. Коронната ѝ дисциплина в този спорт е спаринг, категория до 57 кг. Има четири световни титли – две индивидуални и две отборни, и два бронзови медала от Световното по кик бокс през 2013 г. През 2016-а стана европейска шампионка в дисциплината силов тест и спечели два бронзови медала от Световната купа по кик бокс “Best fighter” в Италия. И изненада!

Освен за клубния си отбор, ABC Fight Club, се е случвало в една година да се състезава за четири национални отбора: по кик бокс, таекуон-до, савате (френски бокс) и хокей на лед.

Тази година беше „само“ в два – по таекуон-до ITF и хокей на лед. Броени дни, след като се върна с женския хокеен отбор от Световната квалификация в Тайпе, Амалия споделя с КлинКлин своята философия за живота.

Четете още: Властелинът на смисъла

292067_10150439709981040_2665138_n15749554_10155643434671040_1025769738_n

Общоприетото схващане е, че в днешно време спортът става все по-професионален, а спортистите – специализирани в конкретна дисциплина и затова наличието на такива мултифункционални състезатели е наистина забележително. Тя обаче е на друго мнение:

Няма нищо странно, че се състезавам професионално в няколко спорта. Таекуон-до ми дава универсална подготовка и не срещам особена трудност в кик бокс и савате. Колкото до хокея на лед, там имам късмет, че като малка съм тренирала фигурно пързаляне и имам добра основа, а и състезателните ми сезони не съвпадат. В таекуон-до се състезавам през лятото и есента, а в хокея – през зимата и пролетта.“

Спокойствието ѝ е непоклатимо. Напълно уверена е, че светът който я заобикаля, е „сигурен и подреден“ и че няма нещо, което да не зависи лично от нея. Нейните успехи са благодарение на труда, който е положила, както и на треньорите ѝ Красимир Гергинов и корееца Ким Унг Чол, на които е безкрайно благодарна. Уверена е в силите си и смята, че това е благодарение на спорта, който ѝ е дал самочувствие и я е научил на ред и труд. От този си опит знае, че когато действаш целенасочено, постигаш успех, независимо от жизнената ситуация.

Четете още: Необходимите „външни“

Когато чуем за бойни спортове или за хокей на лед, си представяме здрави мъже – мачовци, свързваме ги предимно с „мъжки свят“. Но как би се чувствала една жена в тази толкова тестостеронна сфера?

В бойните изкуства и бойните спортове не съществува сексизъм! Няма типично мъжки или типично женски спорт. Изборът на спорт зависи от темперамента на човек и най-вече от физическите и психическите му/ѝ качества. Спортът е много демократична сфера, в която се ценят успехите и способностите, ако човек успява и е добър в това, което прави, последното нещо е някой да се интересува от пола му/ѝ.

15241940_10155528773516040_648469321615746023_nОсвен активен състезател, тя е и треньор по таекуон-до на група от 45 деца в спортната зала „Триадица“.

Тренировките с децата ме правят истински щастлива. Ако има нещо, което ме тревожи, това е как ще се справят състезателите ми. Напълно съпреживявам с тях успехите и провалите им“.

Преподава таекуон-до повече от 15 години, но няма амбиции да тренира професионални спортисти. Казва, че работата с деца ѝ е напълно достатъчна, въпреки че самата тя е класен състезател.

521354_10151168835326040_1358271254_n
На 36 години, с ръст от 160 см и състезателно тегло около 57 кг, продължава да се състезава в бойни спортове и да печели световни и европейски титли. Казва, че през септември 2017 ще е последното ѝ състезание. С опита, който има, иска да се бори за 5-та световна титла в таекуон-до и то в родината на бойното изкуство.

Никой в света не е постигал подобен успех засега.

Въпреки богатата спортна биография, сигурно за първи път чувате за нея. Не обича медийни изяви, просто славата и парите не я блазнят.

1459975_10152461877156040_351202906_nМного силно ми повлия източната философия на бойните изкуства. За мен е важно учениците да ме уважават, да ми се доверяват и да ме слушат. Искам да ги науча на уважение към по-възрастните и можещите, да са отдадени на това, което наистина обичат и им доставя удоволствие, а не да се влияят от моди и преходни желания. Успехите ми в спорта и името, което съм си изградила в таекуон-до, за мен са важни дотолкова доколкото ми помагат да привличам нови ученици в залата.“

Четете още: Такива са ни тийнейджърите

Казва, че децата са личности, които имат нужда от физическо усъвършенстване, но не е за пренебрегване и моралното образование. И двете влизат в работа на треньора.

Да, важно е децата да спортуват, за да са здрави, но е важно и да имат съзнание за това, което правят. В източните бойни изкуства не е толкова ценен медалът от състезанието, а личното самоусъвършенстване, придобитите умения, преминаването в по-горно ниво, защитаването на по-тъмен колан и на по-висок дан. Сблъсъкът, боят по време на среща, за мен, е като игра на карти: използваш най-добрите си козове (при нас – удари), така че да победиш. Не да влагаш омраза към противника, а да се опитваш да го надиграеш чрез по-добрата си техника, умения, спортно майсторство. Да се научат да уважават противника си и да го побеждават честно – това са едни от основните умения, на които искам да науча учениците си“.

С националния отбор по хокей на лед нещата са различни: таекуон-до е индивидуален спорт, хокеят – колективен. Въпреки случайния подбор на отбора преди години, той продължава да държи ниво и да участва в световни квалификации. На последната в Тайпе от 12 до 19 декември 2016 г. успяха да запишат първата си победа от март 2014-а насам над отбора на Хонг Конг и да се представят достойно.

199369_10150220429801040_6323795_n-115625655_1194579663965718_1921529743593392293_o

В кървавата и наплашена 2016-а, оптимизмът на Амалия изглежда повече от странен. Светът ѝ обаче не е фикция, а реалност на човек, шампион и треньор. Следователно може би има какво да научим от нея?! На първо време – да се концентрираме в нещата, които зависят от нас.