След Ислямската революция от 1979-а, Иран има своя нов „дрескод“. Няколко години по-късно Теймур Джафари напуска родината си и идва в България, за да отгледа двете си дъщери и да създаде първата Кунг-фу академия, където се обучават стотици българчета, които прославят страната ни в цял свят

На снимката: ирански жени, облечени в чадор

АвторБоряна АНГЕЛОВА-ИГОВА


Демографският срив в България е налице. Обезлюдените села, затворените училища, обезобразените празни панелки по кварталите, „непопълнените“ специалности във ВУЗ-овете непрекъснато ни го напомнят.

Причината е ясна, ниска раждаемост и емиграция на българи към „Запада“. Нуждата от работна ръка в България е очевидна дори и на бул. „Витоша“ където във всеки втори магазин се търси продавачка, дори и в интернет, където всеки ден се появяват стотици обяви за работа. Очевидно хора в работоспособна възраст, с желание да работят в България липсват. Нужни са ни работници, хора искащи да отглеждат и възпитават децата си тук, да си плащат данъците и да захранват пенсионните и социалните ни фондове. Да обработват пустеещите земи, да обновят замиращите производства, да харчат парите си и да инвестират в България.

Въпреки това българското общество изпадна в истерия пред възможността да приеме имигранти от Близкия изток.

Основното притеснение е, че те са различни, други, че не ги познаваме. Неизвестното винаги е страшно. Медиите услужливо подхранват този страх, за да си вдигнат рейтинга, та нали страхът продава. Имигрантите се поставиха под общия знаменател на „мургави младежи, войнстващи женомразци, целящи да ни поробят и превърнат в част от Ислямска държава“. Имигрантите бяха обявени за „неподатливи на интеграция“, обречени да са чужденци и други завинаги.

Но както Руслан Трад обяснява в „Пиратите на Пиротска“ в българските градове отдавна живеят „чужденци“, но „интегрирани“ с българско самосъзнание, с успешен бизнес в България. Те плащат данъци, раждат и отглеждат децата си в България. Това са хора, които са избягали от диктаторски режими, от начин на живот, който не одобряват. Бягат заради неприемането на определени практики, светогледи, които за нас, но и за тях са чужди. Не може да ни е страх от тях, заради това, че бягат от режим при който жените ги убиват с камъни, ако си говорят със съседа, изсипват им бомби над главите и ги колят, защото са „друговерци“. Оказва се, че всъщност не сме толкова различни. Имаме сходна ценностна система, нужда от любов, сигурност и професионална реализация.

Ето и поредното друго лице на имигранта /българина, роден в чужбина: Теймур Джафари – основател и собственик на Kung-fu и TO’A Academy, България (плъзни надолу за интервюто с него).

Теймур Джафари е роден в Иран, но много държи да се знае, че е и българин и персиец. В България идва през 1989 година, след падането на шах Мохамед Реза Пахлави. Идвайки на посещение в България се влюбва в жена си и остава тук. В България се раждат, израстват и учат двете му дъщери.

Преди и след революцията: Джафари израства в светска държава, в един Иран, в който мъжете и жените учат заедно, забрадките не са задължителни.


Той е основател и на Федерацията по Кунг-фу и тай чи, в която членуват над 20 клуба от цялата страна, в неговата Кунг-фу академия се обучават стотици българчета. Възпитаниците му носят златни медали на България и когато ги награждават се чува българския химн. Плаща си данъците и осигуровките, захранва пенсионните и социалните ни фондове. Грижи се за семейството си, дъщерите му са отличнички, елитни спортистки, световни шампионки по Кунг-фу, състезават се за България, имат българско самосъзнание. Съвместно с НСА „Васил Левски“ Джафари организира научни конференции развива и науката за спорта в България.

KungFu1
Курсисти в Кунг-фу академията


Теймур Джафари обаче никога не е бил сочен с пръст и заклеймяван, а напротив: различието му за него е плюс. Според него българите са много честен, толерантен и гостоприемен народ.

„Винаги са ме преценявали по делата ми. За мен е много важно родителите, чиито деца тренирам, да ми имат доверие. Смея да кажа, че до този момент съм оправдал тяхното доверие и резултатите са налице: имаме над 20 клуба в София, и стотици спечелени купи и медали от Световни първенства. Направихме така, че при нас, в България, да идват да се обучават чужденци от Канада, Германия …от Запада и от Балканите“.

Теймур Джафари е успешно интегриран човек. Но за да се случи тази интеграция, той е бил приет. От жена си, от обществото, от държавата. Той е бил оценен, заради способностите си, възможностите си и качествата си. Когато говорим за интеграция е важно да знаем, че това е двустранен процес, трябва да сме готови да приемем другия, да му се доверим, но не сляпо, а както казва Джафари „според делата“.


Настоящата статия е дарена от нейния автор в подкрепа на каузата за създаване на медия, управлявана от потребителите. Научете повече за проекта, както и за начините да ни подкрепите.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете КлинКлин в Patreon!