Обсадата на Европа и новият път на коприната

 Автор: Александър СИВИЛОВ

На снимката: Разрушена португалска крепост в мароканския град Есауира.
Фото: © Flickr/ Ben

Публикувана на: 11.02.2016 @ 12:55

Днес „Крепостта Европа“ е поставена под обсада: Икономически мигранти от Африка и Азия, бежанци от Сирия, търговски интереси на САЩ и спасителни мерки за Русия. Всички искат богатството на Стария континент. Дали сред целия този хаос, победителят няма да се казва Китай?

Авторът е преподавател по история в СУ „Св. Климент Охридски“

Основният въпрос, който стои пред европейците днес е за живота с „другите“. До скоро се говореше преди всичко за равенство между половете и правата на хората с различна сексуална ориентация. 2015 г. показа, че съществуването на традиционна Европа е поставено на изпитание от милионите желаещи да имат същия живот. Хора от Африка и Азия се втурнаха към Стария континент. Европейският съюз се опита да реагира, но в момента текат силни центробежни сили заради неспособността за адекватен отговор. Всъщност пред вратите на Европа в момента стоят милиони, които искат да влязат. Тя е изправена пред обсада, а (онези от) съюзниците ѝ, които са готови да помогнат в този тежък момент, не са много. За началото на това преселение днес се смята основно войната в Сирия и бежанците, които потекоха от там.

Това означава да забравим, че ЕС се почувства обсаден доста по-рано.

Ако следим изявите на нашия държавен глава, ще разберем, че „Русия води хибридна война на Балканите“. Това е другата криза на европейските граници, която практически залезе заради горящите Близък изток, Париж и Кьолн. Всъщност, войните в Сирия и Украйна са много по-близко свързани отколкото ни изглеждат днес.Достатъчно е да си припомним хронологично хода на събитията.

Знамена на пл. „Тахрир“, Кайро, Египет, 2011г.; Автор: AK Rockefeller; Лиценз: CC BY-SA 2.0

Генезисът на новите реалности

На 18 декември 2010 г. в Тунис започна вълната на революциите от Арабската пролет. След падането на правителството в Египет дойде военната операция на Франция, Англия и САЩ в Либия и убийството на Муамар Кадафи.

През 2011 г. започна противопоставянето в Сирия. Мирните първоначално протести постепенно прераснаха в тежки сблъсъци с полицията. Правителството на Башар Асад изпрати армията срещу (градското население) обикновените хора. Опитът да бъде потушено недоволство със сила и кръв не успя. САЩ решиха да подкрепят антиправителствената опозиция.

На 20 август 2012 г. Барак Обама, обяви, че войските на Башар Асад са близо до „червената линия“. В този случай тя беше свързана с обвинения за използване на химическо оръжие от режима. Вашингтон започна да се готви за нова война. Тогава дойде първата заявка на руската дипломация за връщане в голямата игра. С посредничеството на Владимир Путин сирийското правителство се отказа от химическия си арсенал и подписа международното споразумение за забрана на използването на бойни отровни вещества. Въпреки всичко конфликтът не загасна.

С бездействието си в Ирак САЩ индиректно помогна за създаването на Ислямска държава.

На 29 юни 2014 г. последните обявиха създаването на Халифат в Ирак и Леванта. Войната в Сирия се задълбочи до толкова, че Башар Асад бе принуден да потърси подкрепата на руската армия, за да остане на власт.

Първата дипломатическа победа на Москва скоро можеше да бъде последвана от друга – в надпреварата за Украйна през декември 2013 г. Путин предложи 15 млрд. долара, които да изведат страната от сложното ѝ икономическо положение. В замяна той очакваше правителството на Янукович да обяви отказа си от асоцииране с ЕС и да запази статута си на буфер между Русия и НАТО.

Вместо това се появи Майдана, който беше подкрепен от държавния секретар на САЩ. Задълбочаването на конфликтите и по двете направления доведоха до санкции за Русия и създаването на пропаст на подстъпите към Европа от нейната източна страна. Фокусът на обществото е вторачен в отношенията между Москва и Вашингтон и плахото подскачане на европейските лидери в несигурността на новата двуполюсна система.

България се разцепи отново на русофили и русофоби, без да разбира, че в цялата картина Русия играе второстепенна роля.

Целта на хаоса е богатството на Европа. Тя е втора в света по нива на БВП на глава от населението. На фона на финансовата криза това се оказва изключително привлекателна черта. Пазарът на Стария континент, технологичните възможности и интелектуалният ресурс са изключително ценни за всички държави, борещи се за световно надмощие. За съжаление, Европа не е част от тази група, но събитията около нея показват, че има друг важен играч, който стои в сянка. Това е Китай.

Китайският президент Си Цзинпин на среща с председателя на Европейския парламент Мартин Шулц през 2014г. ;Снимка: Европейски парламент; Лиценз: CC BY-NC-ND 2.0

Бъдещето на Китай

Работилницата на света има нужда да ускори и подсигури своето развитие. Според икономическите анализатори стопанството на КНР може да съществува при сегашната си структура, само ако поддържа растеж в двуцифрени числа и не по-нисък от 6%. В противен случай смесената държавно-частна система просто ще започне да се разпада.

Според официалните данни на Китайското национално бюро по статистика, ръстът намалява прогресивно от 10.6% през 2010 г. до 7.4% през 2014. Анализаторите от Международния валутен фонд твърдят, че за 2015 г. се очакват нива от 6.8% и 6.3% за 2016 г. Причината за това е преди всичко свиването на търсенето в САЩ, които са основен потребител на китайските стоки. Въпреки че обменът с ЕС е по-висок отколкото този с Америка, европейците се придържат към положителен търговски баланс.

В икономическата сфера Китай е заложник на Вашингтон. Огромна част от американския бизнес изнесе своите производства в азиатската държава още през 90-те години. Преместването на тези фабрики на друго място ще доведе до крах на икономиката на Китай.

Същото може да бъде постигнато и с просто въвеждане на санкции. Президентът Си Цзинпин е изправен пред избора или практически да се откаже от икономическия суверенитет на страната си или да търси диверсификация. Към последното го тласка и борсовата криза от последната година, която безспорно беше предизвикана от машинации идващи от Уолстрийт.

Логичните партньори за такава диверсификация на търговията и икономическите отношения на Китай остават две зони – Русия и Европейския съюз. Стъпките на Пекин за сближаване с Москва през 2014 г. доведоха до подписването на мегасделката за доставка на природен газ на стойност 400 млрд. долара за 30 години.

Въпросът е какво друго може да предложи Русия? Страната е в изключително тежко положение, като според министъра на финансите Антон Силуанов, създаденият резервен фонд за инвестиции и справяне с кризата ще бъде напълно изчерпан най-късно през 2017 г.

Санкциите на ЕС значително повишават цените на европейските стоки, но въпреки това е малко вероятно руските потребители бързо да ги заменят с китайските им аналози. Русия разполага със сериозен ресурс в технологиите на военната си промишленост, но останалите сектори са в състояние, което е или близко, или по-лошо от това на китайските. С други думи, ноу хау и високо-технологичен експорт е малко вероятен в посока на Изток.

Всички тези характеристики отреждат на Москва мястото на суровинен донор и транзитна територия във виждането на китайската външно-икономическа политика.

Основната цел на Пекин е Европа. Тя предлага огромен пазар и развити високи технологии, от които може да се възползва китайската индустрия. Насочването на запад осигурява на комунистическото правителство всички нужни ресурси, които да подсигурят ръста на икономиката и развитието на социалните сектори.

Поради тази причина при посещението си през октомври 2013 г. в столицата на Казахстан – Астана, президентът на КНР Си Цзинпин обяви началото на нова политика, започната от страната му. Тя е наречена „Един пояс – един път“.

Идеята на китайците е да възстановят средновековния път на коприната, който да им даде достъп до благата на Европа.

По време на тази първа реч, огласяваща новата идея, не бе очертано добре за какво точно става дума. Разбра се намерението на Пекин да инвестира в развитието на инфраструктурата в региона. Това е ключов момент за целия проект. Фактически новият път на коприната е опит на правителството на Си Цзинпин да се пребори с кризата в собствената си страна. Според официалната статистика инвестициите в имоти и строителство в Китай са спаднали с 10 % от началото на 2014 г. до сега. Този сектор е един от най-важните двигатели на цялата икономика. Забавянето на неговото развитие може да доведе до рухване на всички останали сфери, свързани с него. Поради тази причина Пекин има нужда от продължаване на своята строителна програма. Причините за забавянето идват от пренасищането на икономически активните източни региони с инфраструктура.

Теракотената армия … от сувенири. Снимка: Сам Илич; Лиценз: CC BY-NC 2.0

Икономическа еманципация от САЩ чрез „нов курс”

Пред държавата остават два варианта за поддържане на сектора и на цялата икономика. Единият е да се върви към засилване на вътрешното търсене чрез частни инвестиции, другият е използване на държавна помощ и разширяване на експортния модел.

Това се отнася и за строителството. Огромните инфраструктурни проекти, нужни за осъществяването на сухопътната връзка между Източна Азия и Европа, ще захранят строителния бизнес и ще помогнат за излизането на Китай от оформящата се криза. Такава програма не се провежда за първи път в историята. През 30-те години на ХХ в. американският президент Франклин Делано Рузвелт спасява САЩ като осъществява държавно финансирано строителство на големи обекти. Неговата политика остава в историята с името „Новия курс“. Си Цзинпин се опитва да направи за Китай нещо подобно. Мащабите в този случай са грандиозни.

Според принципите на целия проект, които бяха представени на 28 март тази година Китай ще заложи на два успоредни коридора. Единият е сухопътен. Той от своя страна също е разделен на няколко подпроекта. Началото на всички тях е от Западните провинции на страната. След това единият преминава през Киргизстан, териториите на Казахстан и след това Русия. Алтернативен маршрут на този Северен проект минава през Монголия и след това направо влиза в Руската федерация. Целта на този клон на Пояса на коприната е да стигне до богатите държави в Северна Европа и Скандинавския полуостров.

Сухопътният проект има и южно разклонение. То трябва да обвърже Иран, като през 2013 г. се смяташе, че ще стигне до Средиземно море чрез пристанищата на Сирийското крайбрежие. В края на 2014 г. картата беше изменена и със завой на Север бе включена Турция и Истанбул като изходни точки за Европа. Целта на това разклонение е връзката със Средиземноморските страни, Балканите и Източноевропейските държави.

Китайското правителство предвижда създаването и на морски път на коприната. Неговото трасе е насочено към приобщаването на страните от югоизточна Азия, Източна Африка и Средиземноморието.

Това е традиционният начин за пътуване на китайските стоки към стария континент. В момента транспортът е монополизиран от базираната в Копенхаген мултинационална компания Мерск. През Втората световна война тя става най-успешния превозвач, благодарение на транспортирането на американските войски към Европа. Днес е световен монополист в морския транспорт. Въпреки огромните частни инвестиции и държавната подкрепа за момента Китай не може да се пребори с компанията.

Принципите, на които стъпва цялата идея за възобновяване на пътя на коприната, са тясно свързани с китайската култура като в същото време са пряко обвързани с много от документите и декларациите на ООН. Според „Виждане и дейности за общ строеж на Пътя на коприната и икономически пояс, както и Морския път на коприната“, ще се следват принципите на мирно съществуване: взаимно уважение на териториалната цялост и суверенитет, отрицание на агресията, ненамеса във вътрешните работи, равенство и взаимна изгода. Тези идеи са едновременно близки до източните философии и до разбиранията на либералната европейска цивилизация. Важното в целия проект е, че за момента освен основен инициатор, Пекин се явява и главен инвеститор в него.

За 2014 и 2015 г. китайското правителство осъществява двустранни консултации и постига договорености с 20 държави, които са разположени в ивиците както на сухопътния, така и на морския маршрут. Върви се към създаването на международни институции, които да обслужват проекта. През 2014 г. президентът Си Цзипин обяви създаването на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции. До сега 57 държави са заявили желание за участие в нея. За гарантиране на развитието на морския път Пекин разчита и на сътрудничеството на вече съществуващи организации като Асоциацията на страните от югоизточна Азия – АСЕАН.

Следва: Източна Европа – портал за китайската експанзия

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Кой е Спасителят на Европа?

Първата голяма победа на ислямистите е факт. Европа вече е разделена

Защо САЩ се съгласи да пусне руската армия в Сирия?

ООН и хората, които управляват света