Автор:  Александър Сивилов*
Фото: Бразилия подписва Хартата на Обединените нации. 1945 г. Архив на ООН.


На 16 септември тази година в Ню Йорк се състоя откриването на 70-тата сесия на Организацията на обединените нации. Днес на подобен род събития се обръща все по-малко внимание. Причината за това е ерозирането на структурите на международната дипломация. Просто вече нищо не се решава от ООН. Това се видя както при войната в Либия, така и при почти всички други конфликти започнали след 2000-та година.

Първоначалната идея на организацията е изключително добра. Тя е създадена през април 1945г. по предложение на американския президент Франклин Делано Рузвелт. Той иска да организира световно правителство. ООН трябва да бъде система за управление на света, чрез която да бъдат избегнати нови войни по цялата земя. Идеята на президента на САЩ е сътрудничеството между великите сили и даването на глас на по-малките държави да изкорени причините за поява на национални конфликти и да създаде възможност за общо развитие на цялото човечество.

Според него ООН трябва да стане система, благодарение на която хората от цялата земя да решават общо проблемите като борбата с глада, създаване на по-добро здравеопазване, защита на правата на човека, достъпно и добро образование.

Смъртта на Рузвелт не позволява това да се случи. Новият президент на САЩ Хари Труман мрази комунистите и Сталин. Те също го намразват. След края на Втората световна война света влиза в Студената война. Основният принцип на ООН – сътрудничеството е загубен. Организацията става място където великите сили се борят, оплюват и „си правят мръсотии“. Това положение може да се обясни лесно със съществуването на двуполюсната система, но тя престана да съществува през 1991г. Тогава се разпадна СССР. Идеологическото противопоставяне вече не разделя света и би било логично сътрудничеството да доведе до връщане към основната идея на ООН.

Причината това да не се случи този път е дипломацията на САЩ. След разпада на Източния блок във Вашингтон се чувстват победители. Вече няма причина те да се съобразяват с останалия свят, защото са силните на деня. Това се доказва от начина, по който Съединените щати водеха своята политика през следващите две десетилетия. За тях стана достатъчно да имат подкрепата на съюзниците си в НАТО, за да започнат силова намеса някъде. Най-ясният пример е войната с Югославия през 1998-1999г. Този модел се запази дълго , но дори и той постепенно започна да ерозира. За последните си кампании от Вашингтон не успяват да убедят дори традиционни сателити като Германия.

Тогава защо трябва да ни интересува 70-тата сесия на ООН?

На нея за първи път ще бъде ясно заявено създаването на нова световна дипломатическа система – многополярен свят. Освен това се очаква страните да приемат документ за насоките на световното развитие в следващите 15 години. Дори само тези две причини са достатъчни, за да обърнем погледите си към Ню Йорк през следващата седмица. На срещата ще присъстват всички големи световни лидери. Там ще се проведат двустранни разговори, които ще определят бъдещето на целия свят.

SDG ConferenceВ петък делегациите на държавите участнички в организацията гласуваха програма за развитието на света за следващите 15 години.


Домакините от САЩ вече започнаха своите дипломатически консултации. В петък във Вашингтон дойде новият китайски президент Си Цзипин. Той се срещна с президента Барак Обама. Темата, която е най-важни за американците е икономическото сътрудничество с Китай и възможността да бъде спряно поевтиняването на юана. Ако не бъде постигнато политическо споразумение, този процес изправя пред крах валутата и икономическата система на САЩ. Другите две основни теми са китайските хакерски атаки срещу американски компании и институции и опитите на Пекин да се наложи над съседите си – Виетнам и Япония, в териториалните спорове за няколко малки острови в Жълто море. За момента напредък има само по темата за кибер престъпленията. Си Цзипин официално обяви, че правителството му не се занимава с подкрепа на хакерите. Това обаче, е въпросът, който има най-малко значение и за двете страни. Китай не е готов да се ограничава в фискалната си политика заради неясни политически дивиденти, които биха им предложили от Вашингтон. Единственото, което може да извади като свое предложение Обама е да се опита да убеди японското правителство за по-мек подход при териториалните спорове. Това обаче, е много малко вероятно. Китай продължава да държи повече на политическото си сътрудничеството си с Русия, отколкото със САЩ.

Най-чаканата среща на сесията в Ню Йорк ще бъде тази между Владимир Путин и Барак Обама.

Тя беше договаряна дълго. Руската страна започна консултации за нея още в началото на септември. Едва преди два дни от администрацията на американския президент обявиха, че са съгласни. Двамата световни лидери прекъснаха своите преки контакти преди две години.

Pope VisitНа 25 септември пред Oбщото събрание на ООН говори папа Франциск. Той се обяви за борба с бедността и неравенството по света. Папата призова да  не се допуска разрушаване на екосистемата и поиска реформиране на Съвета за сигурност на организацията и международните финансови институции.


Барак Обама се опита да изолира руския президент заради твърдата позиция на страната му по повод украинския конфликт. Въпреки, че двете администрации уредиха срещата, за момента не е ясна точната тема на обсъждането. От Москва обявиха, че ще говорят само за ситуацията в Сирия и борбата с Ислямска държава. От Държавния департамент твърдят, че основната тема ще бъде гражданската война в Украйна. Тъй или иначе самия факт, че двамата лидери се срещат показва желание за диалог. САЩ са принудени да приемат предложението за обсъждане, защото изостават безвъзвратно в своята дипломация, след като Русия изпрати войски и съветници в подкрепа на сирийския президент Башар Асад. Ситуацията с анексирането на Крим вече изглежда напълно ясна.

Всъщност срещата между двамата президенти може да бъде разглеждана и като признаване от американска страна на руските права над полуострова.

Отворен остава въпросът за развитието на конфликта в Сирия. Американският президент обяви, че иска да убеди руснаците да се включат в коалицията, която създадоха САЩ, за борба с ислямистите. Проблемът е, че Москва има съвсем други възгледи по въпроса. В руската столица смятат, че единствената страна, която може да бъде поддържана в гражданската война е тази на президента Башар Асад. Това означава, че подкрепата на Русия е насочена и срещу либералната опозиция. Според руското външно министерство за промяна на режима в Сирия може да се говори едва след края на бойните действия и то при участието на Асад като преговарящ. Това е сценарий, който до момента е напълно неприемлив за САЩ, тъй като те подкрепят напълно опозиционните сили. Не трябва да се забравя, че военната поддръжка за тях доведе до отделянето на крайните ислямисти и създаването на ИДИЛ.

United_Nations_Headquarters_in_New_York_City,_view_from_Roosevelt_IslandЦентралата на ООН в Ню Йорк ще събере в понеделник лидери като американския президент Барак Обама, руския му колега Владимир Путин, китайския държавен глава Си Цзипин, японския премиер Шино Абе, управляващите на Европейските страни, Иран и Куба.


Темата за Сирия няма да остане само в кръга на двустранните преговори. Според говорителя на руското президентство – Дмитрий Песков речта на Путин пред събранието на ООН на 28 септември ще се спре върху борбата с тероризма и нуждата от приключването на гражданската война в Близкия Изток. Европейските страни също са заинтересувани в разговори и търсене на решение на въпроса. Причината е наплива на бежанци, но е по-вероятно този аспект да остане на по-заден план по време на заседанията.

Още една много интересна двустранна среща ще се състои в кулоарите на ООН в понеделник.

Тя отново включва Русия. Този път президентът Путин ще говори с японския премиер Шино Абе. Това е поредният опит за сближаване между Москва и Токио през последната година. Японското правителство беше принудено с голяма неохота да се включи в санкциите срещу Русия. Дипломатите на острова смятат, че сега могат да постигнат пробив в посока на подписване на мирен договор за края на Втората световна война между Москва и Токио и решаване на териториалните въпроси около Курилските острови. В правителството на Абе е надделяло мнението, че поради сравнителната си дипломатическа изолация Москва ще е склонна на отстъпки. В началото на седмицата японският външен министър Фумио Кишида посети руската столица и се срещна с руския си колега Сергей Лавров. Двамата разговаряха за евентуално посещение на Владимир Путин в Япония. Въпреки активните контакти Москва не е склонна на отстъпки.

Евентуалното отстъпване на територии не изглежда като последователна политика в аспекта на случилото се с Крим.

Обикновените руснаци може да изтълкуват това като отказ от националните интереси. В момента Владимир Путин няма причина да предприема такава стъпка. Присъединяването на полуострова вдигна подкрепата му в страната до 75%, а либералната опозиция просто се самоуби с критиките си срещу външната политика. Освен това сближаването с Япония може да навреди на отличните руско-китайски връзки, които в момента имат много по-голямо значение за Москва.

Когато към цялата тази картина прибавим, че на срещата ще бъдат освен делегации от всички големи европейски държави и президентите на Иран и Куба. Следващата седмица в Ню Йорк се очертава да бъде много интересна за световната политика и дипломация.


* Авторът е преподавател по история в СУ „Св. Климент Охридски“

Настоящата статия е дарена от нейния автор в подкрепа на каузата за създаване на медия, управлявана от потребителите. Научете повече за проекта, както и за начините да ни подкрепите.