Константин МравовОт Александър МАЛИНОВ
През последните две години съседна Македония преживява най-бурния период в кратката си история на независима държава след 1991 г. Политическите скандали, чудовищната корупция и липсата на законов ред накараха македонските граждани на два пъти да изразят недоволството си чрез масови протести.
Началото беше през лятото на 2015, когато опозиционната СДСМ с лидер Зоран Заев, разпространи записи на телефонни разговори, от които стана ясно, че управляващата от 2006 ВМРО-ДПМНЕ и премиерът Никола Груевски, са контролирали тайните служби, съда и медиите.
Записите осветлиха и множество корупционни схеми, включващи министри, кметове и други високопоставени лица. Това накара десетки хиляди да протестират по улиците на Скопие и големите градове на Македония с искане за оставка на Груевски и предсрочни избори. След седмици на протести, полицейско насилие и контра-протести организирани от ВМРО-ДПМНЕ, последваха преговори между двете основни политически сили с посредничеството на Европейския съюз. Бяха насрочени избори за 5 юни 2016, а Груевски подаде оставка през януари същата година.
Тази развръзка обаче не успя да потуши гражданското недоволство, което отново избухна през април 2016 след като президентът Георге Иванов (също от ВМРО-ДПМНЕ) взе решение да се спре разследването срещу Груевски и няколко министри от правителството му по делото за излезелите по-рано записи уличаващи ги в корупция. Отново започналите масови протести поставиха искания за отмяна на решението на Иванов, неговата оставка, както и назначаване на експертно правителство до изборите, които междувременно бяха отложени за 11 декември същата година.
Протестите под формата на митинги, шествия и блокади на няколко пъти прераснаха в безредици, като цел за гнева на хората в Скопие станаха сградите на държавните институции и т.нар. „антични“ паметници в центъра на града.
Боядисването на монументите с цветни бои пък беше духовитият отговор на македонските протестиращи срещу обвинението от страна на властта, че става въпрос „цветна революция“, дирижирана от чужди сили.
На провелите се през декември м.г. парламентарни избори, ВМРО-ДПМНЕ отново спечели най-много гласове, с малка преднина пред СДСМ. Остава отворен въпросът дали партията на Груевски ще успее да състави коалиционно правителство или ще последва поредната политическа криза в Македония.
По-долу ви представяме мненията на трима млади македонци за случващото се в страната им, техният поглед за настоящето и бъдещето на Македония, надеждите и страховете им след месеци на политически сътресения.
Никола Илиевски, Битоля, 27 г., правист, активист на Students for Liberty – Macedonia.
Ще се промени ли ситуацията в Македония след извънредните парламентарни избори от 11 декември?
– Със сигурност ситуацията ще се промени, въпреки че държащата властта партия ВМРО-ДПМНЕ спечели най-много депутатски места. Смятам, че ще има проблеми със съставянето на ново правителство, защото останалите партии не биха се коалирали с нея. Дори само този факт би означавал край на абсолютната мощ, която ВМРО-ДПМНЕ имаше преди изборите. Със сигурност обаче такъв режим не може да се разруши за една нощ, а най-добрият подход е постепенният.
Виждаш ли положителен ефект от множеството граждански протести в страната в последната една година? Как се отразиха те върху политиката и като цяло върху живота в Македония?
– И още как. Гражданските протести в последната година представляваха индикатор за съзряването на демократичната съвест на македонските граждани. Най-вече беше демистифицирана властта на ДПМНЕ, а гражданите бяха подтикнати да поискат смяна на властта, а заедно с това да поискат и смяна на самият начин на управление, който беше наричан „султан партия“.
Македония е кандидат за членство в ЕС и НАТО. Смяташ ли, че страната има място в тези съюзи? Защо?
– Определено смятам, че бъдещето на Македония е в ЕС и НАТО. В Европейски съюз със сигурност има място за Македония с оглед на това, че той е отворен към страните от Източна Европа – не виждам причина България и Румъния да са членове, а Македония да не може да бъде. Подкрепям това евентуално членство на страната в ЕС и НАТО поради няколко причини – отворения пазар, частичния контрол върху националните власти и общите за Европа и Македония проблеми и предизвикателства.
Как виждаш Македония след 10 години?
– След 10 години категорично виждам Македония в ЕС и НАТО като страна, която успява да реализира потенциала си. Потенциал, който до сега срамежливо се развит в твърде малко посоки.
Георги Димески, Скопие, 22 г., икономист
Ще се промени ли ситуацията в Македония след извънредните парламентарни избори от 11 декември?
– Не смятам, че изборите са начин да бъде решена кризата в Македония. През последните десет години, македонското общество тръгна по път, който трудно може да бъде сменен само с идването на нова партия във властта. Този период беше характерен със силен политически клиентелизъм, стриктни социални норми, основани на религия и традиционализъм, и подкрепяни от партиите, както и на страх пред лицето на политическото – „или с нас, или си срещу нас“.
Все пак у хората има надежда, че следващото правителство ще е научило някакви уроци и ще поеме стъпки към промяна. Проблемът никога не е бил толкова в корупцията и кражбите – тези проблеми съществуват навсякъде по света. По-важно беше нарушаването на основни човешки права и намесата в личния живот на хората, за да могат тези кражби да продължават. Например, всеки път когато властващата партия бъде уличена в корупция и това се докаже, тя се обръща към националистическа пропаганда и организиране на масови „контра-протести“, на които се издигат лозунги за „прочистване“ на предателите, които обикновено са политици от опозицията, журналисти и протестиращи.
Нашите надежди бяха в това, че след изборите новото правителство ще забави темпото, тоест ще е разбрало как не се решават проблемите. Надявахме се, че те най-накрая ще послушат гражданите и че ще могат да бъдат държани под отговорност както от техните собствени избиратели, така и от международната общност. Тези надежди обаче бяха кратки. Същата партия, ВМРО-ДПМНЕ, спечели изборите с малка преднина, но без промяна в реториката. Сега се надяваме, че няма да започнат да „прочистват“ държавата от всички несъгласни с тях. Истинската промяна е далеч, въпреки че все още имаме надежда.
Виждаш ли положителен ефект от множеството граждански протести в страната в последната една година? Как се отразиха те върху политиката и като цяло върху живота в Македония?
– Демонстрациите бяха в началната си фаза, когато четирите най-големи политически партии се съгласиха да има предсрочни избори и това със сигурност успокои разгневените маси народ. Важно е да се отбележи, че това бяха най-големите граждански протести в историята на Македония – митинги и шествия имаше в шестте най-големи града, а и не само там. Протестите спряха през септември 2016, когато започна предизборната кампания – тогава целта се промени от „ще се борим докато всеки от тях е в затвора“ на „нека се фокусираме върху свалянето на ВМРО-ДПМНЕ от власт“.
Все пак големият ефект от гражданското недоволство беше позитивен. На първо място беше разчупена рамката на съществуващия централизъм.
Протестиращите бяха разнообразни, тяхната етническа, дори сексуална ориентация нямаше значение. За първи път осъзнахме, че всички сме граждани на една и съща страна и гордо развявахме македонски, албански, цигански и гей знамена. Имайки предвид силните национализъм и омраза, които са масови в Македония, това беше добро начало на промяна. Като цяло ситуацията се променя и това може да се забележи ежедневно. В кафетата, в клубовете, в кръчмите, по площадите и в парковете – хората говорят и има по-малко искри между македонски и албански младежи. Ще дам пример, който е по-близък до вас – разрушаването на българския паметник на връх Каймакчалан от македонския журналист Миленко Неделковски. Младежите и обществото като цяло осъдиха това действие.
Вече не вярваме на националистическата помия, която популистите ни пробутват. Знаем, че причината за собствените ни провали не са българите.
Нашата власт използва тактиките на сеене на омраза и „разделяй и владей“, за да прикрие собствената си вина за погубването на нацията ни. Още нещо важно – покрай протестите се създаде мрежа от адвокати, академици и изобщо от съюзници. Вече знаем на кого да се обадим, ако видим полицай да превишава правата си. Знаем истинската икономическа ситуация в страната благодарение на независими икономисти и техните анализи. Знаем как да държим властта под око и да реагираме, когато сбърка. Както всяко гражданско движение, и нашето стана по-силно благодарение на личното развитие на хората, които участваха. Не бих казал, че ефектът върху политиката беше незабавен, тъй като ВМРО-ДПМНЕ ни описваше на привържениците си като предатели, но върху ежедневието определено се усеща положително влияние.
Напоследък, повече от всякога, хората обсъждат идеи, самоорганизират се и са активни в местните си общности – свободната размяна на мнения и критическото мислене се смятат за нещо чудесно.
Всичко това допълнително се усили чрез силното усещане за общност, което последва от само себе си след падането на етническите, религиозни и сексуални прегради.
Македония е кандидат за членство в ЕС и НАТО. Смяташ ли, че страната има място в тези съюзи? Защо?
– Като всяка европейска нация, ние също разбираме предимствата на това да участваш в международни организации като ЕС и НАТО. Не съм сигурен обаче, че това би било най-доброто развитие за гражданите на Македония сега. Повечето хора биха ви казали, че международните организации изиграха важна роля в разрешаването на кризата тук и помогнаха за развитието на гражданското общество – но ако анализирате голямата картина ще разберете, че обикновените граждани свързват членството в организациите по-скоро с лошо, отколкото с добро.
Имам предвид факта, че самият Европейски съюз не е толкова лъскав колкото беше. Корумпирани, крайно-десни политици в цяла Европа набират популярност и доминират политическите дебати, измествайки фокуса на политиката вдясно. Друг важен фактор е това, че в нашия нестабилен и слаборазвит регион, европейската мечта се използва като оправдание за допълнително влошаване на социалния и икономическия живот.
Казано просто – не сме готови. Европейската общност се основава на принципите на равенство, усещане за общност и откритост – все неща, които македонското общество няма.
Ако не можем да накараме националистите да приемат хората живеещи в собствената им държава, как да ги убедим в това, че следва да споделяме един регион с българи, сърби, гърци и албанци? На първо място трябва да решим собствените си проблеми и да се отървем от традиционните норми. Само тогава можем да приемем великата идея за Европейски съюз, да си сътрудничим и заедно развиваме обединените си държави.
Как виждаш Македония след 10 години?
– Труден въпрос. Аз дори не знам къде ще е Македония след три месеца. Голямо значение има политическата посока, която ще последва. Ако статуквото остане, виждам Македония като празна държава където младите хора мечтаят да избягат, а старите се давят в бедност. Бог знае колко македонци са готови да вземат български паспорти, за да могат да живеят и работят в ЕС и тази тенденция се увеличава. Пенсионните фондове пресъхват, здравеопазването става все по-малко ефективно, а университетите губят от своя престиж и значение. Част от хората заминават за чужбина и никога не се връщат.
Във втория сценарий виждам страната пълна с хора готови да възстановят обществото и да отново да наложат ред. Всички знаем, че борбата ще е дълга и тежка, но дори ако видим малко подобрение, една бебешка стъпка към промяна – вярвам, че ще се ангажираме отново с тази кауза. Определящият фактор е да се събудим от общия си кошмар. Ако повече хора видят как стоят нещата наистина, то няма да позволим властта да ни удави. Няма голямо значение дали на власт са ВМРО-ДПМНЕ или опозицията СДСМ – силното чувство на общност и потенциала за протест са ключовите фактори за дисциплиниране на управляващите, било настоящи или бъдещи.
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ: МакеАгония
Владимир Барлакоски, София, 30 г., програмист
Ще се промени ли ситуацията в Македония след извънредните парламентарни избори от 11 декември?
– Ситуацията в Македония вече се промени, но все още се озъртаме дали ще успеем до край да се преборим без преки жертви. Трудна е борбата с режима, когато се опитваш това да стане без физически конфликт. За да съм коректен, косвените жертви са много. Но знаете как се казва – нощта е най-тъмна преди изгрев слънце.
Виждаш ли положителен ефект от множеството граждански протести в страната в последната една година? Как се отразиха те върху политиката и като цяло върху живота в Македония?
– Положителен ефект от тази времева дистанция има, но вече мина много време. Може би защото живеем във време на бърза информация, и ни се иска всичко да се случва много бързо. Като цяло мисля, че вече се виждат положителните ефекти, тъй като за първи път последователите на режима излизат на протест, който не е контра нещо, мръзнат на минусови градуси… Започват да се държат като истински опозиционери.
В живота на македонеца се е променило това че вече гласно може да каже виц за режима, а що се отнася до качеството на живот, икономика – това ще е дълъг процес.
Македония е кандидат за членство в ЕС и НАТО. Смяташ ли, че страната има място в тези съюзи? Защо?
– Македония е далеч от кандидат за членство. В момента се борим да си върнем статуса на кандидат за кандидати за членство. Но сега с нищо не показваме, че имаме място там – поне не и със ситуацията в която се намираме. При неспазване на основните човекшки права, при липса на правосъдна система, при държава, завладявана от една партия… Няма с какво да допринесем към тези съюзи. Македония активно участва в много мисии на НАТО, но мисля, че това не е достатъчно.
Как виждаш Македония след 10 години?
– В ситуацията и условията, в които се намираме в момента, е много трудно да виждаме каквото и да е било. Само се надяваме да излезем от тунела възможно най-скоро. В момента трябва да се съсредоточим за напълно разсветляване на случая с подслушването, наказване на виновниците, както за него така и за престъпното деяние, което се разкри благодарение на изтеклите разговори. Като преборим тази мечка, ще трябва да се борим с много следващи. Здравната ни система е в окаяно състояние – ще спомена само над 80 мъртви бебета за 6 месеца.
Образованието, което в момента пълни учебниците с абсурди, всевъзможното деполитизиране на администрацията… Пътят е дълъг, животът – кратък.
***
* Част от официалния химн на ВМРО „Марш на македонските революционери“, известен още като „Изгрей зора на свободата“. Песента се използва и като първи химн на Народна Република Македония от 1944 г. до 1948 г.
Източник на заглавната снимка: Skopje & Me
