Този текст, публикуван в The Globe Post със заглавие Patriotic Youth Camps: Recruiting Next Generation ‘Russian World’ Supporters, е продукт на седмици съвместна работа с изследователя Кирил Аврамов. Задачата ни включи изучаване на паравоенни групи, проследяване на профили в социални мрежи, пътувания и провеждане на интервюта. След като публикувахме серия от статии, посветени на дейността на руските наемници в Украйна, Сирия и Африка, решихме да обърнем внимание на политиката, свързана със създаването на патриотични клубове и тренировъчни лагери от Сърбия до Беларус, включително и в България, които са свързани с руската външна политика и в голямата си част са развивани под наблюдението на наемническата група ЕНОТ. Текстът, който ще прочетете, е част от публикацията в The Globe Post. В пълната версия на статията може да се запознаете с още детайли и теоретична част, която би била интересна за изследователите на паравоенни групи и националистически движения. 

***

Чайетина, Западна Сърбия. Сред красивите борови гори на района Златибор, десетки младежи се събират на летен лагер. Настроението е добро, виждат се усмивки. Това би могло да е един обикновен юношески лагер, но случаят не е такъв. Младежите са облечени в камуфлажно облекло, строени са в редици и слушат наставленията на по-възрастен мъж, застанал пред тях. Кадрите, които биха могли да бъдат намерени лесно от всеки, който говори местния език, са от лагер, предоставящ военно и тактическо обучение за младежи от 14 до 23 години. Според наличната информация, този лагер е само един от многото подобни инициативи, имащи покровителството на Кремъл. Лагери от този тип, както и прилежащите им „фитнес клубове“ и „клубове за патриотично възпитание“, са част от по-мащабна структура, превърнала се в част от модерната руска политика под управлението на Владимир Путин.

Тренировъчният лагер в Златибор официално е затворен в средата на август тази година след натиск от сръбски политици от Либерално-демократическата партия. Съобщенията в медиите за това събитие бяха малко и предимно в местни медии, но случаят разкрива много по-голяма тема, дълбоко непозната извън Източна Европа и Балканите, главно заради липсата на информация на други езици.

Един от участниците на тези лагери, Желико Вукелич твърди, че младежите са участвали доброволно, а финансирането идва от община Чайетина, дарения и помощта на Съюза на ветераните в Сърбия, чийто член е самият Вукелич. И докато децата най-вероятно наистина са включени от родителите си напълно доброволно, то много вероятно е самата информация за дейността на лагера да е била изопачена, за да се съгласят родителите. В действителност, лагери като този в Златибор предоставят предимно военно и тактическо обучение, прикрито зад „упражнения за самозащита“ и „подобряване на ориентацията“, като по този начин организаторите претендират, че лагерите са чисто и просто скаутски сбирки.

Според данните и думите на част от организаторите, ситуацията е различна. Освен военното обучение се набляга и на т.нар. „патриотично образование“, преподавано – обърнете внимание – не само от сръбски инструктори, но и от руснаци. Така например, тренировките минават под наблюдението на представителя на ЕНОТ Корп, Алексей Сабуров. Сабуров има военен опит и е член на руската частна наемническа компания ЕНОТ, която има дейност в Източна Украйна и други военни зони.

Заедно с членове на Съюза на ветераните от военните действия в Югославия – структура, съставена от бивши членове на доброволческите отряди, идващи от териториите на бившия СССР в подкрепа на сръбските части по време на Югославските войни – ЕНОТ имат участие в изграждането на патриотични клубове не само в Сърбия, но и на други места в Източна Европа.

Преди да бъде затворен, лагерът в Златибор е имал одобрението на местните власти. Самото място не е избрано случайно: тази община е единствената в Сърбия, която има отворено бюро за сътрудничество с Руската федерация. Според заместник управителя на Чайетина, Арсен Джурич, в лагера в „Златибор“ са взели участие младежи от Черна гора, Сърбия, Русия и Босна и Херцеговина.

Лагерът в Златибор не е единичен случай. Всъщност, той е част от мащабна политика.

Връщаме времето до 2015 година. На 1200 км. североизточно от Сърбия, в Беларус, младежи се събират в подобен на този в Златибор лагер. В Гродно, Западен Беларус, патриотичните организации „Славяни“ и „Дружина“, изграждат тренировъчен лагер, в който се дава обучение по стрелба с автоматично оръжие и тактическо обучение. От снимките, публикувани от участници в лагера, става ясно, че се промотират войнстващото православие, монархизмът, руският национализъм и дори апели на фашизма.

Един от членовете на беларуски националистически лагер, Алексей Милчаков. В социалните мрежи той често позира със символи на Третия райх.
Източник: https://nn.by/?c=ar&i=170171&lang=ru

Участниците не се притесняват да наричат Беларус „Западна Русия“, публикувайки пропагандни материали в руската социална мрежа ВКонтакте. Едни от най-активните членове на тези патриотични групи са Сергей и Петър Зубатски. През 2015 година тяхната активност привлича вниманието на разследващи журналисти в Беларус. Те твърдят гордо, че са част от казашко движение…макар в историята на Беларус да няма казачество.

Скрийншот от страницата на Петър Зубатски. https://vk.com/petr03051974

Както в Златибор, така и в Беларус, мястото за изграждане на тренировъчен лагер не е случайно. Гродно е единствената област в страната с католическо население и отдавна привлича коментари на руски националисти и православната църква в Беларус, която според данни в местни медии, знае добра за съществуването на лагера.

Членове на „Русич“, ЕНОТ и неонацисти в Беларус.

Към 2015 на територията на Гродно съществуват най-малко пет патриотични православни клубове – „Дружина“, имащ покровителството на храма Богоявление в Щучин, „Славяни“ с подкрепата на църквата в Гродно, „Рицари“ при църквата Св. Владимир, „Бела Рус“ при храм Свети Александър Невски във Вертелишки и клуб „Братство“, който е свързан с още една църква в Гродно. Към тези клубове могат да бъдат добавени още 14 в Минск, Брест, Березино, Полоцк. Всички тези клубове изразяват изключително про-руска ултранационалистическа позиция и не крият принадлежността си. Както в Сърбия, и тук обучение предоставят бивши войници.

Членове на ЕНОТ в Беларус с членове на националистическото движение „Русич“. В центъра може да се види Александър Бородай – ръководител на съвета на доброволците в Донбас и съмишленик на лидера на Донбас Захарченко, който беше убит в Донецк по-рано тази година.

През лятото на 2016 внимание привлича българската организация БНО Шипка. Макар и в държава членка на Европейски съюз, БНО развиват учудващо засилена дейност в граничния район с Турция, където в планината Странджа предоставя военно обучение под прикритието на „дейност за спиране на бежанците по границата“. В програмата на БНО, обаче, има теми за политика, смяна на сегашната система в България и още повече – използва символика, близка до про-руските групи в Украйна. Според разследванията, свързани с БНО, най-малко двама командири са бивши руски войници, подобно на лагерите в Сърбия и Беларус. В БНО участват също така и членове на крайно дясната партия Алтернатива за Германия и анти-мигрантското и анти-семитско движение Пегида.

Връзките на патриотичните клубове в Беларус и Сърбия са с руската наемническа група ЕНОТ.

Както в Златибор, така и в Гродно, участие в организацията на лагерите за младежи има частната наемническа група ЕНОТ. Макар да не е известна, както Вагнер, ЕНОТ имат много активна дейност в Украйна, Русия, Балканите и Източна Европа. За разлика от Вагнер, ЕНОТ са ползвани не само във военни зони, но и за „вътрешно ползване“, т.е. за изграждане на патриотични военизирани клубове.

Интерес предизвиква личността на Игор Мангушев. Лидерът на православната организация „Светлая Рус“ е известен с участието си в патриотични дейности и „прочистване“ на имигрантски жилища в Москва. „Светлая Рус“ е военно-патриотична организация, която се занимава с възпитаване на младежи в монархистки, крайно десни и анти-имигрантски ценности. Подобно на българските организации БНС и БНО Шипка, „Светлая Рус“ са специализирани в извършването на „граждански арести“ на имигранти, които преминават пред очите на московската полиция.

ЕНОТ участват в създаването на силовата фракция на „Светлая Рус“, обучавайки членове на организация във воденето на атаки и използването на автоматично оръжие. Така част от членовете на организацията преминават от граждански арести към наемничеството. По този начин „Светлая Рус“ се свързва с конфликта в Източна Украйна, където ЕНОТ имат силни позиции и извършват „наказателни дейности“ в Луганск. Мангушев има участие както в погроми в Москва, така и в атаки в Източна Украйна. Неговата история може да служи за пример за това как се развива взаимодействието между наемници и патриотични клубове, появяващи се винаги там, където Кремъл смята, че има интереси.

Моделът между „Светлая Рус“ и ЕНОТ се прехвърля и в Сърбия, и Беларус, където ЕНОТ създават мрежа с помощта на про-руски националисти и православни свещеници.

В Сърбия и Русия се работи с организации на ветерани и с поддръжката на местните анти-либерални и монархистки групи. Някои от тези групи са неонацисти. С помощта на тези патриотични клубове ЕНОТ наема членове, които се изпращат в Украйна и където другаде е нужно.

Това, че Русия на Путин седи зад изграждането на подобна мрежа от патриотични клубове, не бива да изненадва никого. Идеологията на Владимир Путин е повлияна дълбоко от руския фашист Иван Илин, който е много популярен в началото на 20 век.

След като Илин е прогонен от родината си от току-що дошлите на власт болшевики, името му е забравено в Русия, докато не идва на власт Путин. В началото на своето управление, руският президент раздава на чиновници сборници с произведения на Илин, а основните му съветници като Сергей Глазиев и Проханов, идеолози като Александър Дугин – те всички са поддръжници на идеите на фашиста. Изграждането на подобна мрежа от про-руски и паравоенни групи, е естествено продължение на вътрешната политика на Путин.

Основна целева група на подобни организации е следващото поколение на симпатизанти на „Руският свят“ – както обичат да наричат зоните на влияние идеолозите на евразийската идея като Дугин. Тези усилия показват наяве една сложна плетеница от идеологии и религия, която гарантира политическа лоялност.


Целият текст можете да прочетете в The Globe Post.

* Изказване на свещеника Александър Пастерняк, цитирано на сайта на Беларуската православна църква. Пастерняк е един от свещениците, участващи активно в организирането на религиозни, монархически клубове.