Империя на националните катастрофи

Ami_Ako_predi-100-godini-imashe-jalta-presa-1024x825
От Александър СТОЯНОВ

Най-изстрадалата и окървавена страна на света…България. Едва ли има друг народ, който така горчиво да оплаква световния заговор срещу себе си – освен, може би, евреите. Историята ни е постоянно подправяна от Сорос, от Русия, от САЩ. То не ни крадоха Панагюрското съкровище, мартениците, киселото мляко.

Въобще, българите сме народ толкова грамаден и велик, че е нужна колективната воля на цялата планета, за да бъдем смачкани и държани в постоянна поза „партер“, да не би случайно да надигнем глава. Да не би пак да измайсторим някой нов технически бум като самолета, компютъра и ръчния автоматичен часовник (все изобретени в друга някоя държава). Или да се върне времето, когато „хановете“ ни са живеели по 400 години и са властвали „от Бога“ върху четирите посоки на света, а китайците с милиони са умирали, за да построят Велика стена, която да ни спре.Само че тя е видима от космоса, а космосът е наш – ergo хан Боздуган от рода Цев още през -найсти век преди Христа е можел със спътници да дебне хитрите китайци и да заобикаля крепостите им.

Но защо да дълбаем толкова назад?

За да видим колко обруган от времето и историята е народът ни, е достатъчно само да се върнем сто години назад. В рамките на 6 години на България са причинени две национални катастрофи! Точно така, причинени! Защото ние нямаме никаква вина за тях! Нима руският император Николай II лично не размътва мозъка на И. Е. Гешов така, щото Балканският съюз – гордостта на българската дипломация на Балканите – след това да се изроди в „съюзници разбойници“? Нима не е виновен Елевтерос Венизелос, който през март 1913 г. е готов да даде на България цялото егейско крайбрежие западно от Халкидики безусловно, ако ние само се откажем от Солун (където 60% от населението са евреи, 30% са гърци и 10% са турци)? Наглец! От къде на къде България ще си подсигурява Беломорска Тракия и ще се отрече от единствения град в Македония, който никога не е владяла?! Ами после – как така Румъния и Османската империя ще ни нападат в гръб, докато ние кротко си воюваме с доскорошните съюзници? И как така руският император няма да ни спаси след като армиите ни колабират на 4 фронта? Как не го е срам Николай?! Та нали ние сме отхвърлили всичките му външнополитически идеи – защо така изведнъж ще се отказва от нас?

Но наглостта не спира със загубата на Македония и Южна Добруджа. Две години по късно, България е насила вкарана в Първата световна война. Германската армия буквално ни заставя под дулата на оръдията си да влезем в Сърбия и Гърция…Чакайте, това не беше ли през 1941 г.? Както и да е… И когато, без да сме загубили и една битка, губим войната, злата Антанта, завиждаща за несъкрушимата ни армия, която е все пак е съкрушила в Македония, решава да ни вземе още земи – Беломорието, Струмица и Западните покрайнини. УЖАСЪТ!!!  Двадесет хиляди квадратни километра земя…. Безпрецедентно! Е какво като Германия загуби 30% от земите си и 20% от населението си, Австро-Унгария практически изчезва, а Австрия след войната остава с площ, по-малка и от България, свивайки се около 10 пъти като територия. Какво като Руската империя се сгромоляса, а милиони измират в гражданската война само, за да може оцелелите да изживеят пълната красота на болшевизма? Не, нашите загуби са най-загубени, нашата катастрофа е най-катастрофална! Още от времето на Априлското въстание и османската опресия, българите са кървящата рана на Европа. Е, вярно че по същото време 1 500 000 ирландци умират от глад, а поне още толкова бягат в САЩ, без да имат и дрехи на гърба си.

Проблемът ни като народ е, че винаги при нас е най-зле и винаги нашето страдание е най-несправедливо и най-голямо на света. А катастрофите…ах катастрофите…. те са толкова катастрофални, че вече един век не можем да спрем да се самосъжаляваме, да се самокомплексираме и да мразим народи, които вече нямат нищо общо с нещата, за които ги обвиняваме. Тази печална тенденция на сляпо вторачване в миналото е и поводът да живеем по начина, по който живеем. Българинът е развил болезнен афинитет към миналото и към старите, по-хубави неща от едно време. Това е и причината масово да караме стари, по-хубави коли от едно време. Ако обичахме бъдещето и бяхме развили афинитет към това да мислим как ще живеят децата ни, а не как са живели бабите ни, щяхме да караме нови, хубави коли от бъдещето.

Твърде често ние обичаме да се сравняваме с държави, с които не би следвало да се сравняваме като например САЩ, Германия, Франция. Защо един път не се сравнихме със Сърбия, Гърция, Румъния?

Ако го правехме щяхме да забележим интересна зависимост – България е единствената балканска държава, която от 1919 г. насетне не е губила територия, не е губила своя суверенитет и не е била въвличана в гражданска война. Нито един наш съсед не може да се похвали с подобна социоградивна статистика. Сърбия два пъти е напълно окупирана от чужди сили, ставала е жертва на две граждански войни, била е разпокъсвана неколкократно. Гърция е окупирана еднократно изцяло от Германия и България. Губи част от земите си след 1919 г., преживява гражданска война, военен режим. Румъния пък губи около 20% от териториите си след 1919 г. Окупирана е почти изцяло през 1916 г., а след това още веднъж през 1945 г. Страната преживява изключително кризисен, икономически период при Чаушеску, пред който „Виденовата зима“ изглежда като приказка за лека нощ. Албания и Черна гора са също унищожавани като държави, Турция преживява военни преврати, необявена гражданска война с кюрдите, окупация на нейни земи от Антантата…В сравнение с подобни сътресения, страната ни се отървава твърде леко – не изплащаме своите репарации след Първата световна война. Успяваме да не изплатим повечето и след Втората световна война.

Твърдим че комунизмът ни бил тежък…Тежък наистина, но НРБ е единствената държава от СИВ, в която няма присъствие на Червената армия.

Всички форми на комунистическите опресии в страната, са доброволно разгърнати от БКП – национализация на земята, колективизация на икономиката, Народният съд. Нито една държава в СИВ, освен СССР, не провежда подобно изземване на частния сектор. Народният ни съд ликвидира повече хора, отколкото сходните процеси във всички останали държави в Източният лагер, взети заедно. Да се твърди, че това се случва по някаква външна вина, е нелепо.

Днес, двадесет и осем години след четвъртата национална катастрофа (третата е през 1944 г.), България изглежда като държава, застинала в миналото. Това минало-настояще представлява един калейдоскоп от по-мънички „минали“, съшити нелепо в едно настояще. Тесногръдието на възрожденците, трагикомедията на поколението от Бел Епок, разкъсвано между патриотизъм и корупция, безпътността на междувоенното (наричано и „изгубено“) поколение и разбира се – омразата, параноичността и завистливостта на homo bekaperius. Въобще – най-лошото от всичко до сега, добре разбъркано и подправено с малограмотност, липса на съпричастност и интерес, ескапизъм, нихилизъм… Да си оближеш пръстите. А за подложка – извечната българска традиция някой друг да е виновен за трагедиите ни.

Някой друг да е избрал политиците ни. Някой друг да е изсипал боклука ни в градинката зад блока ни. Някой друг да е изходил кучето ни на средата на тротоара. Някой друг да е изпреварил на червено с нашата кола. Някой друг да прочете книгите ни, да научи уроците ни и да мисли мислите ни. Някой друг… Само за жените и ракията още не чакаме някой друг, но има време. Все пак, стана модерно момичетата да канят момчетата на първа среща…

Карикатура: Христо Комарницки

Участвай в създаването на първата българска медия с "отворен код" и стани част от интерактивната ни редакция. Подкрепяйки проекта, вие ставате един от колективните собственици на медията и ще научавате всички важни новини около създаването на Клин/Клин.

ВЛЕЗ В РЕДАКЦИЯТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *