От Едуард Мелконян

“Един човек – един глас” е мотото на класическата атинска демокрация. Всеки гражданин на Атина е имал право на глас и пряко участие в управлението. Всеки, който е възрастен и отбил военна служба мъж. Без жени, деца, роби, чужденци, а също и без мъже с отнети граждански права. В представите на Древните демокрацията е най-чистата и солидарна форма на управление. В последните години тя вече включва онеправданите граждани на древна Гърция, но не е трудно да се забележи, че далеч не е в разцвета си. Дори напротив – общества в държави, смятани за бастиони демокрацията, все по-често се накланят към крайни и/или националистични движения.

Къде е проблемът? Възможно ли е да има връзка между модерните технологии и бумът на радикализма ?

По време на президентски дебати в САЩ през 1992 независимият кандидат Рос Пъроу (Ross Perot)  – технократ и иноватор, успял да прозре значението на изчислителните технологии през далечната 1962 – прави интересно, почти непонятно за болшинството от хора предложение. Той говори за “електронно кметство” (electronic Town Hall) като част от иновативна програма “електронна демокрация” (e-democracy). Идеята на Пъроу е гражданите да могат да участват директно в системата на вземане на решения – светкавичен  референдум, засягащ всяко касаещо обществото решение.

Но Пъроу изобщо не говори за Интернет – технологията по това време е едва няколкогодишна и все още се спотайва в тъмните кабинети на CERN. Неговата идея е абстракция, в която всеки един жител на дадена община или щат ще може да гледа на живо предаване или дебат и ще може в реално време да даде мнението си – чрез телефон, примерно. Директна демокрация в действие.

Чети още: Facebook – множител на делението и конформизма

Превъртаме няколко години напред, и през 1997 г. вече 1.7% от хората имат достъп до интернет. Тази нова, авангардна технология в началото е достъпна само за отбрано малцинство – т.нар. netizens, но според статистиката те са по-информирани, гласуват по-често и вярват на демокрацията повече. Изглежда идеята за електронна демокрация е на прав път.

За съжаление всеки, който е ползвал мобилно устройство поне веднъж за последните 4 години знае, че нещата далеч не се развиха в най-добрата посока.

Къде сгрешихме?

Знаете историята на Арабската пролет – първата революция, стартирала и набрала скорост изключително и само в социалните мрежи. Политическия активизъм може да бъде опасно и рисково нещо и заради това способността да сваляш правителства от удобството на топлия си дом е несравнима. И макар стартът на протестите да започва в Интернет, развитието на нещата показва по-интересен факт.

На 27 януари 2011 г., едва 2 дни след началото на протестите в Египет, правителството решава да прекрати масовия достъп до интернет и дори телефон, като затваря някои от най-големите местни доставчици. Оказва се, че именно това е искрата, която подпалва същинската революция. Причините са няколко. Това ядосва хората, които иначе не биха имали отношение към протестите. Без интернет протестиращите залагат повече на личните срещи и отношения, което прави революцията силно районирана и децентрализирана – все фактори, които пречат на властите да вкарат немирните граждани в релси.

Поради сходни причини Иранската революция през 1978 започва едва когато правителството спира новинарските емисии.

Дали достъпът до прекалено много информация ни прави борбени и искащи промяна, или точно обратното – спокойни и летаргични?

Класическата трактовка твърди, че западните медии могат сериозно да подкопаят основите на комунистически или диктаторски режими. Все пак, като виждаш как живее свободният човек, у теб неминуемо се събужда желание да живееш като него. Нали така?

Според проучване, проведено сред някогашни жители на комунистическия Източен Берлин, това не е точно така. В него гражданите, които имали досег със телевизията на Западна Германия твърдят, че това правило и без това тежкият им живот по-поносим. Западните предавания предлагат душевен отдушник за държавната пропаганда, гладът и мизерията в света около тях. Защо да се бориш за един по-добър свят, като можеш просто да го гледаш по телевизията?

Защо да се борим за политически идеи, като можем да ги шерваме и лайкваме?

Съществуването на Интернет и най-вече нашата способност да генерираме съдържание в него – фейсбук, туитър, блогове – все мнения, което можем да покажем да целия свят, създаде у хората измамното усещане за фалшива демокрация, място, където “всеки има своя глас”. Всички знаем за хилядите каузи, групи, петиции и прочее активности, в които хората участват с готовност …. стига да не се налага нещо повече от кликване тук и там.

Изчислено е, че почти 99% от участниците в повечето интернет каузи нямат никаква активност. В специализираните кампании за набиране на средства едва 0.3% от хората даряват нещо. И дори тази малобройна е група е провокирана от измамно чувство за съпричастност и активизъм, “пране на съвестта” с цел личен вътрешен душевен мир. Даряването на 10 долара за определена политическа кауза е доста по-лесно от крещенето в студа.

Чети още: Битката за Интернет е загубена 

Същото е и положението с “Нужни са ни 10к харесвания, за да спасим това дете от рак” – едва ли има разумен хомо сапиенс, който да смята това за вярно, но цъкайки копчето „ХАРЕСВАМ“ той оправдава себе си единствено и само пред себе си, нещо като “и аз помогнах с каквото можах”. Разбира се, съществуват и изключения, но те са по-скоро за да оправдаят правилото.

Но да се върнем на нашата електронна демокрация. Направи ли интернет хората по-информирани и осведомени ? Отговорът е и да, и не.

Факт е, че благодарение на интернет хората имат достъп до хиляди пъти повече информация от преди. Но именно това море от информация, това сензитивно пренасищане от статии и коментари прави хората придричиви към това, което четат и разпространяват.

В условията на информационно претоварване хората все повече предпочитат на обръщат внимание на мненията, с които са съгласни и към които са съпричастни, и да игнорират тези, които им противоречат или ги напрягат. Това също е измамно чувство за информираност – гражданинът А е изчел 200 статии по определена тема и само 2 по противоположната, но това не е защото едната е вярна, а другата – не.

Чрез прецизен анализ на поведението на човек в интернет (какво чете, какво коментира, дори какви клипове гледа) може да се направи удивително точен психопрофил, и на базата на този психопрофил да му се сервира определено съдържание, което да насочва поведението му в една или друга посока.

И тъй като потребителите черпят новини основно от социалните мрежи, технологията може буквално да промени светоусещането на даден зрител по начин, който прецени. И това постоянно се прави.

Фактът, че социалните мрежи станаха основен източник на новини е далеч по-плашещ, отколкото смятаме.

Мрежата даде пространство на конспиратори и параноици. Чрез интернет те могат да разпространяват налудничевите си теории и да намират съмишленици, които също да ги споделят и потвърждават.

За съжаление огромното количество информация не означава задължително, че тя е качествена и вярна. Наличието на лъжливи новини (fake news), подвеждащи заглавия и заблуждаващи твърдения е тема толкова дълбока, че заслужава сама по себе си отделна статия. Но както всички знаем, тяхното съществуване е неоспорим факт, с който трябва да се съобразяваме.

Колкото интернет дава платформа за съществуване на групи за спасяване на пингвините и почистване на плажовете, точно толкова дава платформа за групи за антисемитизъм, неонацизъм и хора, които твърдят че земята е плоска. И наличието на всички тези теми, цялото това съдържание в интернет прави хората все по-фрагментирани и често дори отдалечени и озлобени един към друг.

Защо да се сблъсквам и карам с хора, които не споделят моето мнение, като мога да създам своя собствена виртуална реалност, в която чуждо мнение не съществува?

Персоналната интернет вселена на всеки човек се състои единствено и само от тези, които подкрепят неговите тези и обороват срещуположните. Всички ние доброволно и с наша помощ сме създали личната си Матрица – информацията, която някой друг е преценил за нужна.

Основната идея на съществуването на интернет е липсата на централизация, липсата на единна система за интерпретиране, сортиране и филтриране на данните. Това, според създателите му, неминуемо ще доведе до избистряне на информацията. Нали, чисто теоретично, истината ражда се във спора – ако всички ние можем единно да участване в процеса на учтива дискусия по дадена темата, единственият възможен изход от това е дестилация на чистата и неоспорима истина.

Но вместо учтивият философски спор, който очаквахме, Интернет се оказа пазар, сцена на надкрещяване и надлъгване. Гласът на логиката остана на заден план, давайки пространство на демагогията и празнословието.

Премахването на централизирана власт за контрол над информацията не доведе до нейното усъвършенстване, а до нейното израждане.

Липсата на цензура и редакция се оказа идеална среда за лъжи, измама и мошеничество.

Хора, които доскоро бяха смятани за издънки на обществото – педофили, престъпници, радикалисти – намериха в Интернет идеална почва за комуникация. В т.нар. “дълбока мрежа” (deep web) съществуват сайтове за търговия с наркотици, детско порно, оръжия… Точно тези онлайн платформи се оказаха и перфектната почва, където хора с крайни политически убеждения успяха да засадят семето на омразата. Откриването, организирането и галванизирането на тези прослойки са несъмнено причината за възникването на неедно крайно дясно правителство из цялата Европа. Дори и американският президент Доналд Тръмп несъмнено е поддръжник на подобни политики, макар да избягва да го афишира директно.

Чети още: Аз създадох Мрежата. Ето какво предлагам да направим, за да я спасим.

Ролята на медиите във всяка политическа структура е основополагаща – единствените телевизии в почти всички авторитарни държави са правителствени. “Гледайте на пресата като на голямо пиано, на което правителството може да свири”, твърди министърът на пропагандата Йосиф Гьобелс, който прави именно това по време на нацисткия режим в Германия.

Но как се вписва в тази концепция интернет, бидейки една голяма свободна платформа за публикуване и коментиране на съдържание? Доведе ли “свободния медиен пазар” до море от неоспорима информация, или обратното – заля ни с океан от лъжи и заблуждаващи твърдения? И най-вече – какво бе причината това да се случи ?

Отговорът в следваща статия.

Източник: ИНТЕРНЕТ