КлинКлинНа 30 септември в Словакия се проведоха парламентарни избори. Тези избори поставиха под въпрос прозападните убеждения и принципи на страната. Опасенията от три пъти бившия министър-председател Роберт Фицо и неговата партия SMER станаха реалност.
Левите националисти спечелиха гласовете на избирателите и наскоро сформираха нов кабинет, повлиян от техните проруски убеждения. В миналото Словакия беше силен съюзник на Украйна и страна, която подкрепяше решенията на ЕС активно. Изглежда, че това вече не е така, но има ли някакви потенциални опасности, предизвикани от това?
КОНТЕКСТЪТ НА ИЗБОРИТЕ
Политическата криза в Словакия започна през 2018 г., когато победителите в тези избори – партията SMER – бяха обвинени в измама и връзки с местната мафия от разследващия журналист Ян Кучак.
Кучак подготвял доклад, който свързвал организирания италиански синдикат „Ндрангета“ с няколко словашки граждани. Но преди да публикува доклада, той съобщил, че бизнесмени, близки до управляващата партия, са извършили множество данъчни измами. Това породи някои спекулации, че гражданите, свързани с Ндрангета, са същите хора, които са извършили измами в полза на SMER.
Няколко дни преди Кучак да публикува доклада си, той и годеницата му са убити и това бързо повдига подозрения около смъртта му. Появяват се противоречия относно това дали Фицо и SMER са замесени по някакъв начин.
В резултат на убийствата се стига до национални протести, които довеждат до оттеглянето на Фицо, но на власт остава правителството, ръководено от вицепремиера Петер Пелегрини.
Протестиращи се събират край площада на Словашкото национално въстание по време на митинг срещу корупцията под лозунга „За достойна Словакия“ на 16 март 2018 г. (Снимка: Владимир Симичек/AFP)
Кабинетът на Пелегрини продължава да управлява до изборите през 2020 г. Към момента на тези избори словашкият народ вече беше изградил негативно отношение към управляващата партия, което се оказало огромен шанс за появата на нови политици на политическата сцена.
Такъв е случаят с Игор Матович, лидер на партията OLANO, която има по-прозападни възгледи. Въпреки това Матович се прочува най-вече с публичните си изяви срещу корумпирани политици. Публичната му изяви са добре приети, но това не е достатъчна, за да управлява Словакия.
Въпреки това Матович печели изборите през 2020 г. и сформира дясно правителство с някои либерални и консервативни партии. Но не след дълго политическата некомпетентност на Матович излезе наяве.
Той влиза в едногодишна вражда с либералния си министър по отношение на мерките по COVID-19, което води до напускане на правителството от страна на либералната партия SAS. След това Матович разменя ролята си с финансовия си министър Едуард Хагер. Не след дълго Матович обещава да се оттегли от новата си роля, но оттегля оставката си минути след като я подписва.
Целият този хаос доведе до оттеглянето на Хагер от поста министър-председател и до вот на недоверие към цялото правителство на Словакия. Президентът Зузана Чапатова трябваше да назначи ново правителство до септември.
Тя отново назначава Хагер за министър-председател и Матович за министър на финансите, което води до вътрешни борби. След подаването на оставки поради некомпетентност и корупция президентът назначава първото технократско правителство в историята на Словакия.
Министър-председателят на Словакия Едуард Хегер пристига в президентския дворец, за да се срещне с президента Зузана Капутова в Братислава, Словакия, 7 май 2023 г. (Снимка: REUTERS/Radovan Stoklasa)
ИЗБОРНИ КАМПАНИИ И РЕЗУЛТАТИ
Роберт Фицо видя в този хаос златна възможност за SMER да поеме контрола над страната. Неговата партия водеше в социологическите проучвания по време на кампаниите, но през повечето време нямаше достатъчно поддръжници, за да състави правителство след изборите.
На второ място в проучванията е HLAS, новосформираната партия на Петер Пелегрини. Заедно тези партии биха могли да формират коалиция със силни националистически възгледи. Освен това Фицо е известен най-вече с проруската си политика. Неговата програма включва прекратяване на военните доставки за Украйна и налагане на вето върху санкциите на ЕС и присъединяването на Украйна към НАТО.
За да подкрепи позицията си, Фицо публично заяви, че Украйна е започнала войната през 2014 г. Към обвинението си той добави: „Нека да поговорим за бригадата „Азов“. Това очевидно е една фашистка бригада. […] Трябва да се противопоставим на фашизма и нацизма във всичките им форми„.
Цитатът е от пресконференция по време на кампанията му. Очевидно хората в Словакия са били съгласни с твърдението му, тъй като постигна голям успех с кампания си, подхранвана от омраза.
Сега, след като резултатите от изборите са факт, Фицо получи това, към което се стремеше. Неговата партия SMER спечели 23% от гласовете и успя да сформира нова проруска коалиция с HLAS, водена от Пелегрини, чиито възгледи са много близки до тези на Фицо, и Словашката националистическа партия (SNS). Президентът Чапатова също даде зелена светлина за сформирането на този кабинет.
Резултати от парламентарните избори в Словакия през 2023 г. по общини (Източник: Wikipedia
Трите партии подписаха меморандум на 11 октомври и се очаква да бъдат на власт преди срещата на върха на ЕС в края на октомври.
С това помощта за Украйна е зачеркната, а Словакия се нарежда до Унгария и Полша като единствените членки на ЕС, които отказват да изпратят военна помощ. Не само това, но и трите страни наложиха вето върху вноса на украинско зърно, което също нанесе икономически щети на страната.
КАКВИ ЗАГУБИ МОЖЕ ДА ПРЕТЪРПИ УКРАЙНА?
По данни на US News Словакия е отделила 0,53% от своя БВП за Украйна. Това се равнява на 0,30 % от ангажиментите на ЕС.
Този процент може да изглежда малък, но е по-голям от този на Франция (дял от ангажиментите към ЕС – 0,24%), Германия (дял от ангажиментите към ЕС – 0,20%), Белгия (дял от ангажиментите към ЕС – 0,25%), Австрия (дял от ангажиментите към ЕС – 0,25%) и Италия (дял от ангажиментите към ЕС – 0,25%).
Като се има предвид това и неотдавнашната загуба на вероятно най-големия им съюзник в лицето на Полша, блокът, подкрепящ Украйна, се свива много бързо.
В края на краищата сега трябва да погледнем по-голямата картина. Изглежда, че се формира нов централноевропейски блок. Блок, който не подкрепя Украйна по същия начин, по който го прави останалата част от Европа.
Засега към хипотетичния блок са се присъединили само Полша, Унгария и Словакия. Но от него жълто-синята армия страда, както във военно, така и в икономическо отношение. Предстоящата европейска среща на върха може да даде отговор на някои от въпросите, свързани с новата словашка външна политика, но освен това ЕС трябва да работи, за да не позволи на още държави да изоставят Украйна.
______________________
Автор: Георги Стоянов е студент по Журналистика и масови комуникации и Политически науки в Американския университет в България.
