Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.

Тези думи принадлежат на Мартин Нимьолер – немски пастор, преживял прехода на Германия от демокрация в диктатура. Не ме разбирайте погрешно – не желая да се изхвърям и да сравнявам Борисов с Хитлер. Това е абсурдно.

Но нека не си правим илюзии, че живеем в правова държава.

Истината е, че пропадаме все повече в авторитаризъм. Само че сега вместо комунистически вожд ни управлява неговият охранител.  Да се смеем ли, да плачем? Вече не знам.

Трудно е да се вземе страна относно ставащото се в държавата последните месеци. От една страна – хора като Божков, Цветан Василев, Златев, Баневи, Арабаджиеви и Бобокови са натрупали своите пари с измами, корупция, партийни връзки или престъпления.

Как да ги брани човек? Ако го направи – излиза, че подкрепя олигархията, която ни краде и унижава толкова години.

От друга страна, Борисов и Гешев разчистват полето, за да направят място за своите-собствени олигарси като Пеевски и Домусчиев. Макар че там не е ясно кой на кого дърпа конците. Ако човек защити техните действия – излиза, че подкрепя диктатурата, която смазва когото ѝ е кеф без съд и присъда.

Може би най-разумно е да стоим настрана и да наблюдаваме как се избиват. Къде преносно – къде буквално. Току-виж паднала тиквата… пардон, главата на някой, който се е самозабравил.

Във всеки случай българите се намираме между Сцила и Харибда и накрая трябва да се изправим пред едно от двете чудовища, което оцелее. И да го победим – на избори или на улицата.

В противен случай утре на вашата и моята врата ще почукат едни невероятно любезни господа с черни очила, черни дрехи, бръснати глави и бели души. Досущ като в песен на Слави Трифонов.

Ако по описанието не можете да разберете дали говоря за ДАНС или за друга организирана престъпна група – не се тревожете. Приликите с действителни случки и лица са нарочни.

Само се моля, когато дойдат за нас, да е останал кой да говори.

Публикуваният текст е част от седмичния коментар на водещия на „По острието с Калоян Константинов“.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Калоян Константинов в Patreon!