Калоян КонстантиновМатериалът е част от специалната поредица репортажи на КлинКлин от страната – „Ирак 20 г. по-късно“:
„Реалността на една измислена война“
Мунтадър ал-Заиди е може би най-знаковото лице на иракското недоволство спрямо американските инвазия и влияние в Ирак. Той остава в историята, когато на 14 декември 2008 г., по време на пресконференция, хвърля своите обувки по президента Джордж Буш-младши с думите: „Това е прощална целувка от иракския народ, куче такова!“ Така той се превръща в национален герой за мнозина иракчани и вдъхновение за редица подобни протести по света.
КлинКлин се срещна с Ал-Заиди в дома му в Багдад като част от поредицата си репортажи, ознаменуващи 20 години от инвазията на Щатите от 20.03.2003 г.
Изминаха 20 години от началото на американската инвазия. Всички се чудят едно нещо: по-добре ли е сега?
Не, по-лошо е отколкото по времето на Саддам Хюсеин. Тогава имахме един диктатор и убиец. Сега имаме повече диктатори и убийци. Имаме повече милиции, повече корумпирани политици, повече вредни политики. Мисля, че е много трудно време за иракския народ, който страда последните 20 г. от всичко възможно, за което се сетите. Безработица, лошо образование, слабо здравеопазване, липса на каквато и да е адекватна инфраструктура. Багдад, който виждате сега, е същият Багдад от 1983 г. Същите сгради, пътища и мостове. Нищо не се подобрява. От 2003 г. досега са похарчени 1 трилион долара за възстановяне на Ирак. Къде са? Виждате ли ефект? Корупцията е ужасяваща. Може би 90% от корупцията идва от ислямските партии.
Но преди няколко години се кандидатирахте за депутат от партията на Муктада ал-Садр (бел.ред. – шиитски духовник, едно от най-влиятелните лица в страната от 2003 г. насам, контролира Армията Махди – сред най-силните милиции в страната)?
Не, не. Бъркате. Тогава участвахме в коалиция с независими партии – либерали, комунисти, леви партии, сунити и шиити дори. Аз бях независим кандидат. По онова време не знаехме, че Муктада ал-Садр е с нас. Не знам кога и как са го решили, но в един момент се разбра, че и неговата партия участва в коалицията, което изненада много хора, сред които и мен.
Когато казвате, че корупцията е във всички партии, това включва и неговата?
Да, както и в партиите на Нури ал-Малики (бел.ред. – бивш премиер на Ирак от шиитската „Ислямистка партия Дауа“) , Аммар ал-Хаким (бел.ред. – про-ирански шиитски духовник и политик, част от коалиция „Национално движение за мъдрост“, преди това „Ислямски върховен съвет на Ирак“) . Но Садр поне има някои полезни възгледи. Когато някой член на партията му е уличен в корупция – той бива изгонван от партията.
Как ще коментирате държавата в държавата, която той е създал – собствена милиция (Армията Махди), собствена територия (Град Садр, гъсто населени предградия в Багдад) и т.н.
Не, Град Садр не е негово лично владение. Беше организиран от баща му, един велик човек, трябва да отбележа. Всички иракчани го харесват. След 2003 г. хората казаха, че ще превърнат столицата от град на революцията в Садр град. Не в името на Муктада. Не. Неговият баща – Мохамед-Садик ал-Садр – е голяма религиозна фигура. Върховен аятолах, който беше убит с двама от синовете си в Неджеф. Той създаде Град Садр и синът му има контрол, но това не значи, че е неоспорим. Но е истина, че Муктада ал-Садр нарежда на страшно голям брой хора, които могат в миг да залеят улиците за протест или да гласуват както той им нареди.
На няколко пъти през последните години той използва своята милиция, за да упражнява натиск. Нима това е редно?
Знаете, че съм независим. Нямам преференции към никого. Но е истина, че той единствен се опълчва срещу влиянието на Иран в страната. Партиите на Ал-Малики, Ал-Хаким и т.н. се ръководят от Иран. Това за мен е много важно. Не може наша партия да следва интересите на друга държава. Садр се опълчва срещу това и мога да кажа, че е основният елемент, който го отличава от останалите партии в положителен аспект. Единствен той се бори с иранското влияние. Ако започне да подкрепя Иран, ще се обърна и срещу него.
Ако човек попадне в Багдад, без да знае къде се намира, и се огледа – би решил, че се намира в Иран. Цялата столица, а и не само, е осеяна с плакати и билбордове на Касим Сюлемани (бел.ред. – ръководителят на Революционната гвардия в Иран, който бе убит от американска ракета на летището в Багдад на 3 януари 2020 г.), ирански военачалници и дори на Хизбулла (бел.ред. – шиитска ливанска организация, създадена и финансирана с помощта на Иран). Бил съм в Иран 3 пъти досега, никъде не се виждат толкова много плакати с неговия лик колкото тук. Толкова ли е тежка ситуацията?
Нашите политици искат да докажат колко са верни на Иран. Всичкото това е една демонстрация. Те казват: „Ние ще ви последваме навсякъде, ние сме ваши кучета“. Премиерът и партията му са същата стока като Ал-Малики и Ибрахим ал-Джаафари (бел.ред – бивш премиер на Ирак), и настоящият Мохамед Шиа ал-Судани, и много други. Те играят интересна игра, скачайки на въже, което се държи в единия край от американците, а в другия от иранците. Когато се срещат с иранците, им обещават, че са с тях. Когато отидат при американците, им се вричат във вярност на тях.
Защо?
За да получават власт, пари и контрол над хората. Когато Касим Сюлеймани идваше у нас, той разпределяше постовете. Ти взимаш 5 министерства, ти взимаш 2 и т.н. Дори премиерски постове, стига да изпълняваха неговите условия. После си тръгваше до следващите избори.
Американците не са по-добри. Те контролират икономиката, финансите и петрола на Ирак. Ще ви дам пример за какво говоря. Тигърът е опасно животно. Ако го сложите в голяма клетка с други животни – котки, кучета, вълци и лисици – той ще бъде най-силният и ще упражнява власт над всички останали. Но тази власт ще се случва в клетката. Не извън нея. Защото той самият се намира в затвор, построен от някой друг.
В този смисъл, иракските политици следват и слушат Иран, но само на национално ниво. На международно се съобразяват с клетката, която е Америка. Вътре в страната можеш да играеш иранската карта колкото си поискаш и да бъдеш тигъра.
Демократическата или Републиканската партия в Щатите е по-добра за Ирак?
Все едно да избереш между бесилката и разстрела. Накрая резултатът е същият.
Ще има ли нова война в Ирак?
Може би. Защо се случи войната с Ал-Кайда и милициите? Защото всички изброени досега партии потопиха страната в корупция. И хората се разбунтуваха. Така беше създадена „Ислямска държава“.
Нима Щатите, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства също нямаха пръст?
Не съм бил пряк свидетел, но като журналист и човек, изживял войните, мога да Ви кажа със сигурност, че Ал-Кайда и в последствие „Ислямска държава“ бяха пионки на Щатите. Нима забравяме, че Вашингтон създаде Ал-Кайда и талибаните в Афганистан да се бият срещу Съветския съюз? Но накрая творението порасна твърде много и нападна своя господар. След това пристигна тук.
Коя е най-голямата заплаха за сигурността в Близкия изток?
Ако говорите с шиитите – те казват Саудитска Арабия. Сунитите казват Иран. Кюрдите казват Турция. Всеки говори каквото му отърва. Фактът е, че всички страни около нас искат да ни контролират. Дори малка Йордания често пъти се оказва със силни позиции, защото контролира някои сунитски партии в парламента.
Нека се върнем обратно в 2008 г. и онзи знаменит момент. Кога и как решихте да хвърлите обувката?
Преди инвазията в Ирак Джордж У. Буш каза на пресконференция, че иракския народ ще посрещне американците с цветя. Че народът ще се присъедини към американската армия. Това бе голяма лъжа. След окупацията 2003 г. иракчаните започнаха да се бият. Съпротивата нарастваше с всеки изминал ден. Но американците и техните марионетки в правителството казваха само едно: иракският народ посрещна окупацията с цветя. Тогава се зачудих как да направя нещо против тази идея. Да покажа на света, че ние не ги посрещнахме с цветя. Ние ги посрещнахме с обувки. В нашата култура обувката е най-лошата възможна обида, защото ти стъпваш с нея върху всякакви боклуци и неща. Това е най-лошият начин да посрещнеш някого у дома си.
Статуята на обувка, хвърлена по Буш, по време на откриването си в Тикрит. Няколко дни след това е премахната от властите. Снимка: Туитър
Пазите ли обувките като спомен?
Не, американските служби ги нарязаха и изгориха. Те се притесняваха, че обувките ще се превърнат в икона. Затова ги взеха, нарязаха и изгориха.
Имаше и статуя в Тикрит, ако не се лъжа?
Точно така. Беше открита 2009 г., но след няколко дни правителството я унищожи.
Какво стана, след като хвърлихте обувките?
Много работи. Най-напред ме пребиха. Счупиха ми носа, зъб и палец. След това ме заведоха в много малка килия, където ме изтезаваха с ток… Искам да съм ясен – иракският народ ме подкрепяше. Но хората от охраната на премиера – които бяха все племенници и братовчеди на Ал-Малики, бяха срещу мен и ме изтезаваха. Но войниците в затвора ме подкрепяха. Извън Зелената зона (бел.ред. – ценрална част в Багдад, в която се помещават правителствени сгради и посолства, отцепена за достъп) хората протестираха в моя защита. Охраната на премиера бе получила обучение от американската армия. Те бяха като хрътки.
Били сте отвличан също така.
Повече от веднъж. Моята работа с жертвите на войната предизвика гнева на много хора – на правителството, на американците, на милициите. През 2007-2008 г. американците дойдоха до нас и ме арестуваха. Ал-Кайда през 2006 г. също.
Нямам доказателства кой точно ме отвлече, но мисля, че беше правителството. Държаха ме 3-4 дни, в които ме питаха за работата ми, защо пиша по определени теми, защо разговарям с терористите. Какви терористи в Ирак по онова време, питах аз? Когато отида в унищожена сграда и говоря с пострадалите – това терористи ли бяха? Жените, децата и старците, които американците убиха или лишиха от дом?
Понякога идваха до къщата ми, друг път изпращаха съобщение по някой колега – че трябва да внимавам, да не се занимавам с дадена тема, че е опасно за мен. Но не ми пукаше. Аз бях кореспондент за чуждестранни медии и се подписвах „от окупирания Багдад“. Това разгневяваше правителството в Ирак и американците. „Не, ние не сме ви окупирали…“, казваха. Да, но ООН твърдеше точно обратното. Помните ли Серджио Виера де Мило? Той беше Специалният пратеник на ООН в Ирак. Няколко дни, преди да бъде убит от Ал-Кайда на 19 август 2003 г., се срещнах с него и той беше категоричен, че това е окупация.
Сега окупирани ли сте?
Да, разбира се. Повече от всякога. Американците окупираха света. Правителството ни е окупирано от Щатите и Иран. От своя страна, правителството окупира народа.
Какво е бъдещето на Ирак?
Черно, ако същите хора запазят властта над страната. Ислямистките партии са огромна заплаха за страната. Те и техните милиции. Цялата корупция произлиза от тях. Ние сме сред най-корумпираните и опасни страни в света според редица класации. Виждаме го и на терен. Тотално незачитане на човешките права. Аз участвам в Тишрийн (бел.ред. – най-голямото движение за социални и човешки права в Ирак и други части на Близкия изток) и мога да Ви кажа, че съм го изпитал на гърба си.
7 пъти се опитаха да ме убият от различни милиции. Стреляха по мен. Милицията на Иран в Ирак казваше, че аз съм против тях, защото получавам подкрепа от американското правителство. Посолството твърдеше обратното – че съм човек на иранците. А аз съм против и американците, и иранците. Но против техните политики, не народи. Имам много приятели американци и иранци, не съм против хората, а правителствата.
Има ли свободни медии в Ирак?
Няма нито една свободна медия. Сега всеки в Ирак се дърпа да работи с мен, защото съм против всички и се страхуват да не засегнат нечий интерес. Работя с чуждестранни организации и медии. Имах възможността да напусна, но не поисках. Бях потърсен от няколко чуждестранни медии, включително от Вас, за интервю по случай 20-та годишнина от войната в Ирак, стартирала 2003 г. Нито една иракска медия не ме потърси. Но оставете ме мен. Нито една иракска медия не отбеляза датата изобщо. Пълно мълчание. Срамно е.
Калоян Константинов с Мунтадър ал-Заиди у дома му в Багдад. Снимка: КлинКлин
САЩ подготвят ли война с Иран или друга държава в региона?
Те не искат война. Те не искат мир. Те искат нещо по средата. Знаете „Война и мир“ на Толстой, предполагам? Сега положението е „Без война и без мир“. Нестабилността е тяхната цел.
Очаквате ли нова гражданска война в Ирак?
В бъдещето може би ще има война не между сунитите и шиитите – а между шиити и шиити, сунити и суните, кюрди срещу кюрди. Но засега не очаквам нещо такова.
Ако в този момент Джордж У. Буш почука на вратата Ви – ще го замерите ли отново с обувката си?
Ако дойде в дома ми – не. Нищо няма да му сторя. В нашата култура, когато врагът ти дойде като гост, ти трябва да го защитиш и уважиш. Това е твой морален дълг. Нашата религия, култура и традиция ни налагат да уважим врага у дома ни. Но когато си тръгне… това е друга работа. Искам да сме наясно с едно: Джордж У. Буш. Дик Чейни, Колин Пауъл, Доналд Ръмсфелд и т.н. – трябва да са в затвора.
Преди няколко дни Путин беше обвинен от Международния съд в Хага. Хубаво, добре. А защо Буш не е изправен пред Хага? Нима иракчаните не сме хора? Нима нашите животи нямат стойност? Аз просто се боря за справедливост за моя народ.
