Седемте гряха на София: Легендата за главния архитект

dikoff_Veliko

Възможно ли е изборите да се превърнат в края на ерата „Диков“

На снимката: Кадър от филма София – Историята на Европа. Главният архитект на София говори за някои блестящи примери за архитектурното наследство на града.

Автор: Кирил БЕСПАЛОВ


Още по темата: Седемте гряха на София: Захарна фабрика


Краят на 1993-а година. Костадинов вкарва. Господ е Българин. Съдбоносната победа над Франция е излъчвана по националната телевизия в часовете, в които няма режим на тока. Пие се бира и ракия, защото вода също няма. И въпреки кризата, опашките за бензин и Янчулев, милионният град мечтае. За Световното в САЩ, за метро, за заплата над 45 долара, за вода и ток. Мечтае, защото нищо друго не му остава.

Някъде по това време един от тези мечтатели пише:

Особено важно e планирането на града да бъде посредством демократична процедура и да бъде „отворено и прозрачно”. Да използваме пешеходното и велосипедно движение и масовия градски транспорт; да избягваме чрез градоустройсвено планиране необходимостта от придвижване с личен автомобил; да намерим технически решения за намаляване на автомобилните газове и шума.

Авторът на тези визионерски за времето си думи е зам.-генералния директор на НЦ по ТСУ Петър Диков. Днес, като главен архитект на Столицата с над деветгодишен стаж той вече има възможност да осъществи мечтите си от 1993-а: велоалеите, обществения транспорт, прозрачното планиране, градската екология…

Но не го прави

Така той постепенно се превръща във враг номер едно на формални и неофициални граждански организации, които се борят за идеите София да се развива като град на хората, зелен град или град с достъпна среда.

Би било трудно, а и некоректно да обобщим с едно изречение потенциалните вреди на политиката, защитавана от Диков. Затова ще посочим в какво се корени недоволството срещу неговите решения. Накратко, това са милионите, общински и европейски средства, които се отреждат за непоправими неща, както наскоро коментираха колеги журналисти. И ако за милионите отговаря общината, то непоправимото се пада на Диков.

Донякъде бе логично е навечерието на изборите той да бъде тема номер едно на дебата за столицата. Въпросът бързо стигна до Йорданка Фандъкова, която намекна, че някои журналисти се опитват да я притиснат, представяйки главния архитект като разменна монета за спечелването на вота:

„Кампанията не е време за пиар с решения, които засягат други хора.“

И наистина. Ако Фандъкова смята оставката на Диков за пиар ход, какъвто неминуемо би била, то тя гледа на кадровите въпроси като един от големите проблеми на столицата. Още повече, става дума за кадър, от когото зависи прекалено много.

Обикновено преповтарянето на недоказани твърдения се превръща в легенда. Легендата за Диков гласи, че той е сивият кардинал на София, човекът зад Фандъкова, кметът в сянка, тайният олигарх, чрез чиито свързани фирми минават голяма част от публичните и бизнес проектите с голяма стойност. Да оставим настрана дали това е вярно. Важното в случая е, че демоничният образ, който гражданите „лепнаха“ на експерта, е изграден върху непрозрачността, липсата на диалог и донякъде тоталитарните модели на управление.

Има нещо изключително положително в това, че на мушката е именно администраторът. Това значи, че исканията имат професионално аргументирана основа, че политиката е приета само като функция за изпълнение на стратегията за работа.

А провалите се оказаха прекалено много, за да може един опитен политик, какъвто неминуемо е Фандъкова, да ги пренебрегне напълно. Ако искането на оставка на кмет, може да има политически причини, то оставката на гл. арх. лежи изцяло върху граждански основания, при това с все по-категорични измерения.

Завършените проекти за пешеходна „Витошка“, недомисленото „Ларго“, и новите като половинчатия Blitzkrieg за площад „Света Неделя“ и 50-милионният проект за „Централна градска част“ засилват опасенията за това, че ще си прецакаме необратимо града.

И това ще е така докато центърът на столицата продължи да се превръща в уголемен вариант на площада на Трън, периферията на парковете ще е топ-локация за инвеститорите, хората ще трябва да вървят по автомобилното платно, за не си счупят краката и детските колички, а велоалеите ще са опасни за живота ивици боя.

IMG_4793
Центърът на град Трън, реконструиран година преди булевард „Витоша“ в столицата.

Фото: Бояна Ламбер


Влакче на ужасите

Започвайки предизборната си кампания, кандидатът за кмет Георги Кадиев засегна „вечната тема“ за Софияленд и дори стигна до публичен дебат с Петър Диков, който заяви, че имотът до бившия атракцион не се намира в Борисовата и няма поводи за притеснение. Другият аргумент в защита на строежа е, че още от 60-те години там е имало военни складове и гара, а по-късно и паркинг. На практика обаче от 15 години зеленият клин на местността „Погребите“ е системно заличаван.

За проблемите на фалиралия през 2006-а година атракцион се говори още непосредствено след откриването му през края на 2002-а. В медиите се тиражира информация, че теренът ще бъде предвиден за строителство. Така и става: през 2009-а година по предложение на главния архитект, заедно с новия общ устройствен план е променен статутът на територията, т.е. предназначението на имота – зоната за спорт и атракции става СМФ – смесена многофункционална зона.

borisova_gradina_pogrebite_liga_na_prostacite
Снимка от кампания срещу застрояването в местността Погребите


През лятото на 2015 година бе направена първа копка на апетитния парцел в близост до сградата на ДАНС. Проектът дълго бе забулен в тайнственост,  което засили старите опасения, че там може да бъде издигнат „небостъргач“ по софийските стандарти – между 30 и 60 етажа.

Собственик на имота е фирмата „Билто овърсийз трейдинг“, регистрирана на адреса на компаниите „Витоша ски“, „Витоша ски училища“, което кара колегите от Дневник да допуснат, че собственикът е свързан с Първа инвестиционна банка.

816033816038

816036
Информационното платно на строежа в м. Погребите
Фото: kraxx

Разрешението за строеж бе подписано от П. Диков на 14 април 2015 г. Месец по-късно вече започна подготовката за строителството. Документът е публикуван на сайта на ГИС-София.


Преди няколко месеца във фейсбук бе разпространена снимка с друга информационна табела за същия обект, в която пишеше, че един от изпълнителите по проекта е „Проин“ – фирма, за която главния архитект бе обвинен в конфликт на интереси. Съмненията, че Диков сам си проектира и след това подписва разрешенията за строеж, не са от днес.

Къде ще е Софияленд 2?

През 2013 г. на въпрос дали ще има нова процедура за концесията на Западен парк, Диков отговаря: „Това е обект, които би трябвало да създаде интерес у бизнеса, и паркът трябва да се оправи. Той е в много лошо състояние. Ако не стане, ще трябва да запретнем ръкави и да оправим парка с общински средства“.

Но възможността част от Западен парк да бъде даден на концесия и евентуално „орязан“ по примера на Борисовата градина, ужасява над 300 000 души, за които паркът е най-близката зелена зона.

Има нещо странно в упорството за създаване на Софияленд 2. Преди 5 години усилено се говореше, че негов умален вариант – „Миниполис“ ще изникне в „Младост 3“ върху терен, който създава поводи за недоволство и днес чрез проекта за строеж на Ледена пързалка.

minipolis
И през 2010 г желаната от местните жители паркова зона в „Младост 3“ беше тема за спорове по оста граждани – главен архитект.
Колаж: арх. Виктор Чолаков


Гражданинът Диков

Ако влезете в блога на Петър Диков, ще прочетете: „Този сайт не е сайт на Петър Диков като Главен архитект на София. Този сайт е на Петър Диков като архитект и гражданин на Република България.“

Диков определено е един феномен на градското управление. Символ на устройствения план и мащабното строителство на столицата в последните години. През 2008-а той пише коментар в блога си защо София трябва да залага на строителството, преди всичко, а в интервю пред вече несъществуващото списание Тема заявява:

„Взимам решенията си сравнително бързо, независимо дали става въпрос каква кола да си купя, какъв документ да подпиша или кое от вариантните решения на проекта да направя. Нямам особени колебания. В много случаи действам интуитивно.“

Днес въпросът с оставката на Диков няма голямо значение, защото дори при  евентуална негова смяна, (чрез конкурс, както отбеляза наскоро досегашният председател на Столичния общински съвет Елен Герджиков) няма индикации за прилагане на нов начин на работа в неговото ведомство. Парадоксално, но промяната в градското планиране може да бъде факт, ако се вземе предвид написаното от самия Диков през онзи декември, преди 22 години.

2 мнения за “Седемте гряха на София: Легендата за главния архитект

Коментарите са затворени.