Наричали го Моро или Чичо Морьо. Една от малкото запазени фотографии с него показва мъж на около 60-годишна възраст. Свидетелствата посочват, че не можел да работи тежка работа, а ръстът му е нисък. Английският му е бил слаб, но това не попречило скоро името му да се прочуе в САЩ, а днес историята му да е давана за пример какво може да постигне човешкият дух в желанието си да бъде свободен.

 

„Чичо Морьо“ е Омар ибн Саид. През 1830-те години, когато мнозина американци научили за него, той бил роб от близо четвърт век. Мюсюлмански учен от Западна Африка, Омар ибн Саид е отвлечен през 1807 и превърнат в роб от земевладелци в САЩ. През 1831 година, когато малцина поробени можели да пишат или четат, той съставя единствения запазен текст, написан от роб в САЩ. Не на английски, а на арабски.

За първи път чух за Омар ибн Саид покрай търсене на исторически данни за участието на мюсюлмани в Гражданската война в САЩ. Има сведения, че от Алжир са наемани войници, а също и че най-малко двеста мюсюлмани са се сражавали активно в този период. Името на Омар ибн Саид беше посочено като пример за това колко отдавна има мюсюлмански общности в САЩ – най-вече заради робството през 19 век.

Миналата седмица Библиотеката на Американския конгрес обяви, че публикува онлайн всички текстове, свързани с Омар ибн Саид и неговия живот. Част от материалите са от колекцията на Дерик Беард, който почина миналият юли малко преди библиотеката да обяви изложба на колекцията. Особено интересен е мемоарът на Омар ибн Саид, преведен и публикуван на английски през 2011 от Университета в Уисконсин.

Автобиографията на Омар ибн Саид е кратка и фрагментирана. Разказът му започва с част от Корана – сура „Ал Мулк“ или Владението. Не е случайно, че избира точно този цитат от Корана, в който се твърди, че всичко принадлежи на Бог и никой не може да е истински собственик. Тази сура – глава от Корана – критикува директно робството и самозваното „право“ на едни хора да имат власт над други. Още по-важно е написаното, тъй като той не е свободен човек, когато съставя текста – Омар ибн Саид умира като роб през 18644 на около 90-годишна възраст преди робството да бъде отменено.

Друг интерес момент в документа е, че текстът е написан на арабски, който малцина биха могли да прочетат в САЩ по това време, в това число и земевладелците, на които Ибн Саид служи. Начинанието е особено опасно, защото показва неговата образованост – нещо забранено за робите и считано за опасно от търговците на роби.

„Името ми е Омар ибн Саид“. Така започва автобиографията на бившия учен. Запазването на името е важно за историята, но е и личен триумф на автора, който имал желанието да запази колкото се може по-дълго спомените за живота и родината си. „Роден съм във Фут Тур (в днешен Сенегал) Търсех познанието, което продължавам да издирвам, в продължение на 25 години…Тогава в нашата страна дойде голяма армия. Много хора бяха убити. Взеха ме и ме отведоха към голямо море, където ме продадоха в ръцете на християнин, а той ме отведе с кораб.“

Случилото, което Омар ибн Саид описва, вероятно е станало през 1807. По това време той е на 37 години и след като се е обучавал 25 години, е имал познания по философия, теология и астрономия. Езикът, на който се е учел, е арабски, но със сигурност Ибн Саид е използвал поне един от местните езици, говорени в Сенегал.

Портрет на Омар ибн Саид от 1850-те. (Библиотека на Конгреса)

След като е отвлечен, най-вероятно е отведен на пристанището в Сейнт Луис в днешен Сенегал, след това до Чарлстън, а от там е качен на един от четирите кораби с роби, които пътуват от Сенегал през годината. През 1807 година само с тези кораби са докарани 385 души, отвлечени от експедиции на търговци на роби.

„Пътувахме през морето в продължение на месец и половина, преди да пристигнем на място, наречено Чарлстън“, припомня си Ибн Саид. „Слаб, малък и зъл човек на име Джонсън, който не се бои от Бог, ме купи.“

След това Ибн Саид успява да избяга, но е заловен в Северна Каролина и скоро е отведен в плантацията на бъдещия конгресмен Джеймс Оуен, брат на Джон Оуен, който става губернатор на Северна Каролина. Омар ибн Саид прекарва остатъка от живота си в семейните владения на Оуен около река Кейп Фир.

Въпреки, че е роб, това не пречи скоро да се превърне в личност, интересна за местната интелигенция. Мнозина се удивляват на образованието му и достойнството, което излъчва и вестниците започват да публикуват материали за него. Расистките кръгове, които имат влияние върху търговията с роби и политиката на южните щати, бързат да го обявят за арабин, а не за чернокож, тъй като „не може да бъде негър“ с тези знания. Южняшки дипломат заявява, че „не трябва да се обезценява хуманизиращото влияние на Корана върху езическата и убийствена Африка“.

В спомените си Омар ибн Саид пише с одобрение за Джеймс Оуен. Не е ясно обаче, защо Ибн Саид решава да напише текста си и към кого е адресиран. Една от версиите е, че е насочена към робите мюсюлмани в САЩ, които представляват близо 15% от общия брой на робите, работещи в плантации и имения в американския Юг.

Има редица теории дали Ибн Саид е приел християнството. Наистина, той има Библия на арабски, от която е чел на своя „собственик“, но в самия текст са открити направени от Ибн Саид препратки към Корана. Също така, на мястото, където е живял, са открити надписи с цитати от Корана, които той е писал след пристигането си в земите на Оуен. Предполага се, че местната интелигенция пуска слуха, че Ибн Саид приема християнството, за да стане образът му по-благоприятен за общността.

Част от мемоара на Омар ибн Саид, който се съхранява в Библиотеката на Конгреса.

„От Омар до Шейх Хънтър“, пише Ибн Саид, „ти поиска да опиша живота си. Не мога да пиша за живота си, тъй като забравих голяма част от родния си език и арабски.“ Не е ясно кой е „Шейх Хънтър“, но вероятно е преподобния Илай Хънтър от Американското колониално общество – група, която настоява освободените чернокожи да бъдат върнати в Африка.

През 1836 година, манускриптът е изпратен до бившият роб Лахман Кеби в Ню Йорк, който идва от родния район на Ибн Саид. След това Кеби предава текста на Тиодор Дуайт – един от основателите на Американското етноложко общество и който има лична колекция от арабски текстове и преводи. Колекцията преминава през различни ръце и данните за нея изчезват през по-голямата част от 20 век.

Според журналиста Джонатан Кюрийл, колекцията се появява отново в Александрия, Вирджиния, при наследници на известния колекционер на ислямски монети, Хоуланд Ууд. Дерик Беард купува колекцията за 21 850 долара с желанието да остане в САЩ като част от историята на страната. Беард не успява да види изложбата с колекцията, тъй като умира преждевременно след боледуване от рак.

 

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Руслан Трад в Patreon!