от Ралица Петрова

Ралица е на 21 години от Враца. В момента е студент в Софийския университет, специалност „Социални дейности“. От 2014 се занимава с доброволчество, предимно в родния си град. Фокусът на много от инициативите, в които участва, е свързан с учебна и професионална ориентация за младежи от ромската общност в града, от която и самата тя е част.

Долният текст е провокиран от изказването на вицепремиера и военен министър Красимир Каракачанов, че „циганите са станали изключително нагли“. Така той реагира на инцидента във Войводино, където две момчета пребиха един мъж. През 2014 друг националист и вече бивш вицепремиер, Валери Симеонов, от парламентарната трибуна нарече ромите „нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни“. Преди седмица Върховният административен съд определи, че тогава Симеонов не е дискриминирал никого.

Чети още: Какво разгаря факлите на омразата?

Всяка сутрин и всяка вечер поглеждам стената до леглото си, която е облепена със снимки на мои приятели и роднини.
И ми се плаче от гордост, че ги има в живота ми.
Всъщност, не винаги е от гордост, понякога е от мъка.

От мъка за това, че някой, който не ги познава си позволява да ги нарича „нагли“, „неграмотни“, „скотове“ и ще спра до тук.

Влизам на стената си във фейсбук и хора, с които до вчера съм имала добри взаимоотношения продължават да изливат помия: „Нека мрЪт“, „Съсипаха държавата“, „До кога ще ги търпим“, „На сапун“.

Моята реалност е много розова.
Моите приятели, онези „наглите“, я правят такава.
Всеки път, когато се видим ни е празник.

Непрекъснато сме по задачи, всеки гони своето развитие, постига успехи, набляга на уроци и има своето хоби. Всъщност с повечето от тях ни събра едно общо хоби- доброволчеството.

Може и да не повярвате, но и „наглите“ обичат да правят добри дела.
И то всеки месец.
И това е нещото, което всеки път ни радва до безумие, изпълва ни с вяра и любов.

Заради това ми е толкова розово.
Е, понякога ме и боли.

Че хората нямат примери като моите в своя живот.
Или че ги имат, но отказват да ги видят.
Боли ме, че някой изпитва толкова омраза в сърцето си към хора, които не познава.

Два етноса, които още от времето на турското робство съжителстват заедно, биват изправяни един срещу друг, защото някой там горе се опира на „Разделяй и владей“, а не на „Съединението прави силата“, и си го отнасят невинни хора.

Изливат се пари на вятъра, в интеграция, но как въобще се стигна до дезинтеграция?

Хвърчат обиди, пропиляват се нечии съдби, огън бушува в сърцата , но не от онзи огън, който е бил в нашите борци за свобода.
Огън на на ненавистта, на нетърпимостта, на глупостта.

Той ни е обвзел.

Чети още: Зимата на нашето неравенство

Наглите наистина трябва да престанат!
За онези от властта говоря.

Защото ако ромите наистина бяха основния проблем на България, той отдавна щеше да бъде решен.

Оптимист съм, но всички сме в ролята на жертви.

Защото проблемите не са  „български“ или „ромски“, те са общи.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете клин в Patreon!