На снимката: „Къщата с ягодите“, построена в края на двадесетте години на ХХ век за банкера Димитър Иванов и неговата съпруга Надежда Станкович; Автор на снимките: Здравко ЙОНЧЕВ


„Осъвременяването“ на паметници на културата може да се окаже най-прекият път към изтриване на българската история. Интервю на Божидар ЕМАНУИЛОВ с фотографа Здравко ЙОНЧЕВ и автора Константин ФИЧЕВ


Немарливото надстрояване на единствената сграда, дело на световноизвестен архитект – Японския хотел, затвърди меко казано криминалното отношение на министерствата, общините, правораздавателната система и частните собственици спрямо недвижимото културно наследство.

Опитите за унищожаване на историята ни от вечно (не)замесените страни не спират дотук. Стотици обекти биват запалени или оставени да се разрушат от тежестта на времето и човешката немарливост, за да разчистят апетитни терени или просто защото няма пари за поддръжката им. От това страда не само градската среда и общото ни наследство, но и самите граждани. Спомнете си случая със сградата на ул. „Алабин“ №39 в София, където след “ремонт“ и нарушаване на конструкцията, загинаха 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова.

Десет години по-късно няма виновни, няма правосъдие, няма възмездие, а повечето хора са забравили

При все това, партийни лобисти настояват за практическото закриване на НИНКН и прехвърляне на отговорностите му към общините, където местни комисии ще решават съдбата на паметниците. Комисии, силно зависими от местните феодали.

На фона на все по-често срещания песимизъм за бъдещето на културното и архитектурното ни наследство, получихме глътка свеж въздух при срещата ни с двама позитивни визионери – Здравко Йончев и наследника на Колю Фичето – Константин Фичев.

В края на март двамата попаднаха във фокуса на общественото внимание след скандала покрай изложбата „Архитектурният завет на миналия век“ и свалянето на интериорните фотоси от Къщата на архитект Фингов. Тогава собствениците на къщата на ул. „Шипка“ отправиха заплахи към фотографа Здравко Йончев, че ще го пратят на съд, ако не свали снимките на сградата от сайта и изложбата си в НДК.


Здравко 1Здравко Йончев е роден през 1982 година в град Ловеч. Занимава с фотография професионално от средата на 2013 г. Преди това, Здравко работи в сферата на спорта като състезател, треньор по бейзбол и спортен мениджмънт в продължение на 10 години.


226708_10150169412446342_991620_n-1Константин Фичев е роден в гр. Троян през декември 1981г. Завършва гимназия в Троян и следва история в НБУ. От 2008 година е готвач в различни градове на страната, основно в София. В последните години пише статии с историческа тематика за онлайн издания.


Напоследък дебатът за архитектурно-културното наследство не излиза от центъра на общественото внимание. Защо тази тема е толкова важна за Вас?

Здравко Йончев: Мисля, че периодът преди 1944 г. е много показателен и ярък. Той е наситен с добри примери за модерно поведение, от което можем само да се поучим. Започнах да снимам архитектурното наследство от фотографско любопитство, каквото се случи по един естествен начин с реализирането на проекта „Старите минерални бани на София“. По-късно той прерасна в темата „Архитектурният завет на миналия век“.

Здравко 3

„Къщата с ягодите“, един от най-красивите архитектурни образци на София, може да бъде унищожен.


Константин Фичев: От юноша съм приел идеята, че трябва да се показва културното наследство на възрожденска и докомунистическа България. Много е важно да се знае, че последвалите мрачни години на диктатура и хаос не са успели да заличат наследството на предците ни, които след Освобождението изграждат една много успешна държава на средно ниво в Европа. Интересът ми е провокиран по естествен път от постоянната комуникация с дядо ми.

Още тогава осъзнах, че основният проблем в България са онези сили, които от десетилетия се опитват да заличат българското културно наследство.

Със Здравко започнахме да работим заедно още от младежките си години – той снимаше стари къщи в центъра на София (в махалата около Оборище), а аз пишех, разказвайки техните истории. В новия ни проект обхващаме 15 града в страната, с основен акцент предприемачеството от ранните години на Третата българска държава с наследство от уникални жилищни, индустриални и търговски сгради.

Първоначално тези сгради са разрушавани съвсем целенасочено – като част от прочутата комунистическа борба срещу „буржоата“, класовия враг. След 1990 г. има един период на безстопанственост, който заличава с бързи темпове 90% от тези обекти.

Градската среда – индивидуална клоака или общо благо

Как започнахте партньорството си? Как избирате местата и темите?

Константин Фичев: Със Здравко се познаваме от деца. Той има вила до „Троянския” манастир. Семейството ми е интернирано през 1946г от София в Троян. Баща ми и аз сме родени там. Баба ми живееше близо до манастира и през летата бяхме заедно.

В този проект участват и две организации, които се включиха малко след материалите за „Къщата с ягодите” и къщата на арх. Фингов. Това са Сдружение „Трансформатори” и форум „Архитектурно наследство”. Повечето от хората зад тези проекти са архитекти. Те ни помогнаха в изготвянето на списък с потенциални сгради. Доста от идеите са мои, някои са на Здравко, а други – на архитектите.

На снимката: Къщата на арх. Георги Фингов
Автор: Здравко ЙОНЧЕВ


Здравко Йончев: След една случайна среща на улицата, му предложих да напише текст за „Къщата с ягодите“. Опитвал съм и сам да пиша текстовете, но той е много по-подготвен. Аз се занимавам със снимките и обектите. Тяхното описание и представянето им като текстове са негова гледна точка с минимални корекции от моя страна.

Седемте гряха на София: Легендата за главния архитект

Наскоро имаше скандал с ваша обща изложба. Бихте ли ни разказали повече за този проблем.

Здравко Йончев: На 23 март 2016 г. с мен се свърза адвокат, представляващ собствениците на къщата на арх. Фингов. Адвокатът не пожела да съобщи имената им. Собствениците настояваха да бъдат свалени снимките на къщата, както от изложбата, открита в рамките на „Стройко“ 2016 в НДК, така и от моите онлайн страници. В противен случай, те заплашиха, че ще подадат сигнал към прокуратурата за извършено престъпление към тяхната собственост. След консултация с няколко юриста, нашият екип стигна до заключението, че те нямат основания. Въпреки това свалям снимките от изложбата и от сайтовете ми, както поискаха от мен. Не заради друго, а защото

предпочитам да инвестирам енергията си в това, което смятам, че е смислено за обществото, а не в разговори с адвокати и прокурори.

Безсмисленото изразходване на енергия в борби и спорове кой е прав и кой – крив, ще навреди на темата за културното наследство, а това не е нашата мисия. В днешна България липсват добрите примери, а моята цел е да показвам нещо красиво на обществото и да провокирам интерес към неговото опазване. Затова не искам да се конфронтирам излишно със собственици, а по-скоро да ги привлека за каузата.


 13006625_1279765492038088_5150785386273688588_n 13055087_1279765552038082_8741568914901696183_o
Реакции на поддръжници след случая със свалените снимки от къщата на архитект Фингов.


Константин Фичев: Това е първият по-сериозен проблем, с който се сблъскваме. Само час след откриването на изложбата, Здравко получи обаждане от човек, който се е представил за адвокат на собствениците на къщата на ул. „Шипка” No 38, и е пожелал да бъдат смъкнати снимките от вътрешността на сградата. Мога само да гадая какви са причините да не се показва интериорът на къщата. Това само по себе си е много грозен акт и не смятам, че собствениците са доволни от развитието на тази ситуация.

Трамвай № Преход

На следващия ден заместник-кметът по културата на София, д-р Тодор Чобанов сподели в социалните мрежи мнение, с което опроверга исканията на адвоката и на фирмата-собственик с адрес на седалището разпадащата се и порутена сграда на „Шипка” No 38. Сами преценете дали този адрес е фиктивен.

Това ми стана известно след проверка в Търговския регистър на въпросната фирма – „БЪЛГЕРИЪН КЪНСТРАКШЪН ХАУС“ АД. Здравко прецени, че е по-добре да махне интериорните снимки, за да не губи излишна енергия в разправии. И така в изложбата част моите текстове останаха под бели листа. Смятам, че собствениците не искат да се вижда разрухата, която цари в тяхната сграда, тъй като има съмнения, че тя е целенасочена.

Това е масовата практика за такива имоти. Целта е къщата да се приведе в негоден за ползване вид, да се събори и на нейно място да се построи сграда с по-голяма площ.

Не знам дали в случая е така, но това е масова практика. Тази фирма има и други обекти, които може да видите във връзката към сайта им. Като два от тях показват пукнатините в закона, които позволяват „осъвременяването” на паметници на културата.

Вие сте хора със силна обществена позиция. Как виждате развитието на гражданското общество в България през последните години?

Здравко Йончев: Определено има развитие и обединение. Този процес вече придоби достатъчно добра легитимност, благодарение на сдружаването, което придава и тежест на организациите. Преди да започна да работя по темата за архитектурно-културното наследство, нямаше голям дебат в широката общественост. Проблемът беше разглеждан и коментиран предимно на експертно ниво. Днес за това говорят вече масмедиите, а и общините започват да заемат позиция. Стигна се до запитвания в парламента и законови промени. Друг въпрос е дали са редни или не. Факт е, че след нашата публикация за „Къщата с ягодите“, имаше протести и хората се обявиха срещу разрушаването. Медиите започнаха да отразяват проблема, но не търсеха решения. Вярвам, че един ден ще надраснем себе си и ще започнем да търсим градивния изход от подобни ситуации.

Седемте гряха на София: Захарна фабрика

Константин Фичев: Смятам, че в България има свобода на словото. Това, което повече ме притеснява, е дали обществото ни не е изгубило ценностите си. Без да подценявам битовите проблеми, смятам, че масово хората се интересуват от цената на хляба и билетите в градския транспорт, а не толкова от културното наследство. Граждански позиции виждаме всеки ден, протести има за най-различни неща. Мисля, че повечето са основателни, защото държавата ни е в колапс. Говоря за абдикацията, за несправянето на институциите с важните проблеми под тежестта на широкоразпространената корупция.

Pencho-semov_Gabrovo_valyak_2

Дворът на старопиталището на Пенчо Семов в Габрово


Смятате ли, че гражданският натиск променя нещо при взимащите решения?

Здравко Йончев: Да, определено, но не само в България е така. Обществените институции работят, когато има граждански натиск, но не отрицателен, а положителен. Когато гражданите имат мотивация, обществениците са провокирани да защитават общия интерес. При демокрацията решенията трябва да се намират с общи усилия на всички нива в обществото.

Константин Фичев: Със сигурност има отражение.

Гражданският натиск има особено видими резултати при второто правителство на ГЕРБ. Техният номер е да предложат някоя абсурдна идея, после да гръмне обществен скандал и след няколко дни решението не само е отменено, а дори обърнато на 180 градуса

(смее се).

Значи има влияние. Смятам, че хората на ръководни постове знаят как да заобикалят правилата и правят каквото им е удобно. Решения се взимат всеки път, но действия рядко има.

Най-лошото е, че много хора от структурите на БКП продължават да са във властта на всички нива.

Това означава, че нищо не се е променило сериозно през последните тридесет години на преход. Не може със стари хора да се градят нови институции. Да не ползвам вулгарния израз, макар и да е по-удачен.

Какво искате да се промени в отношението на институциите към културното наследство?

Здравко Йончев: На първо време трябва да оценим вредното влияние на манипулативната машина на комунизма. Мисията на изкуството и културата винаги е била да посочва проблемите или да повдига неудобни въпроси на управленските институции. Обратно, културата и изкуството по време на комунизма целят да обслужват съответната партия. Това донякъде е и причината да сме загубили истинското разбиране за стойността на културата. Необходими са различни и гъвкави подходи, тъй като сегашният не води до резултати. Оптимист съм, че това ще се случи. С времето ставаме по-съвременни, по-демократични и образовани, което неминуемо води до позитивно влияние и върху самото управление.

Константин Фичев: Искам най-после да започнат да си изпълняват задълженията, вменени им по закон, да следят и контролират собствениците на имоти, паметници на културата. Не само да налагат смешни глоби – нали разбирате, че когато една фирма борави с десетки и стотици милиони левове, да я глобиш например с 2500 лв, глобата няма никакъв ефект. За тях е много по-лесно да си плащат глобите с години, но накрая да си свършат работата, от която ще спечелят десетки милиони. Важно е институциите да са съвестни, но това е изключително трудно при наличието на такива високи нива на корупция и толерантност към корупцията.

Важно е и тези паметници да останат за поколенията, за да видят какви сме били и какви можем да бъдем, за да имаме самочувствието, че ние, българите можем да успеем.

P.S. Здравко Йончев и Константин Фичев изказаха специални благодарности за подкрепата към: Розалина Лъскова – арт мениджмънт, „Шар Жар“, Сдружение „Трансформатори”; Форум „Архитектурно наследство”.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Божидар Емануилов в Patreon!