Междувремието на очакването – на трамвай или демокрация – винаги се случва на улицата
Автор: Наталия ИВАНОВА
Снимки: Sludge G
Лиценз: (CC BY-SA 2.0).
По темата: Още цветя от края на 80-те. Непубликувани снимки.
Изглежда, че Преходът прилича на пътуване с градския транспорт – с всички от непознатата тълпа чакате едно и също, погледите ви преглъщат едни и същи пейзажи и в крайна сметка механизирате пътуването по един и същи начин – без много оглеждане, но с твърде много свикване. Тоест пътуване въобще няма – има преход от спирка до спирка.
Сега, когато стана ясно, че 110 лачени китайски автобуса отново ще залеят бавно подновяващия се градски транспорт в столицата, аз си спомням за дългите години пътуване в автобус 120, червен „Икарус“, в който, когато валеше, хората отваряха чадъри. Акт, който говореше едно: примирението смазва толкова, че никое действие вече не е неочаквано.
Междувременно автобусите и трамваите вече се отварят с копче, чукчетата за евакуация все още са си по местата, остава единствено чувството, че пейзажът отвъд си е същият, хората на спирката – също, само дето част от тях вече ги няма – поради естествени или миграционни причини.
Много хора често обвиняват протяжността на прехода с липсата на памет. Неговият край е възможен, когато се ядосаш на миналото. То обаче си е там – в цветните фотографии от ранната демокрация, в които няма нищо страшно, освен разпознатото настояще, което не е нито в старите модели автобуси и тролеи, нито в премахнатите комунистически слогани, нито във вече бракуваните москвичи и трабанти, а в отчайващото чувство, че комфортът на пътуването не променя прехода между познатите спирки.
Така че нека не се ядосваме на миналото, то е там и дори дава поводи за очарование. Имаме право да се ядосваме единствено на настоящето.
А тези снимки вече са просто един разказ за много всекидневни преходи.