Калоян КонстантиновОсъждани рекетьори са канени като уважавани анализатори; сутеньори са представяни за звезди; модни дизайнерки коментират избори; врачки лекуват с ток и урина; експерти със съмнителни репутации разискват „специални военни операции“; елитни компаньонки си свалят бельото и изживяват катарзис; расисти и ксенофоби са развеждани като мечки да си изпълняват репертоара.
Българската медийна среда отдавна се превърна в своеобразно фрийкшоу, в което вместо най-подготвените, интелигентните и достойните гостуват най-гръмогласните, скандалните и шокиращите.
Ефектът на медиите върху обществото е пагубен. На моменти граничи с психоза, дотам че масово хората не могат да разпознаят елементарната лъжа от истина. Това разяжда тъканта на самата реалност – понятията за добро и зло, правилно и грешно са напълно объркани и покварени.
Другата страна на монетата е, че множеството се интересува именно от подобен тип материали, което пък насърчава медиите (които търсят възможно най-много импресии за реклами, вместо най-качествените) да вървят по тази наклонена плоскост.
Трудно е да се определи кое е дошло първо – пошлият вкус на публиката или лошото качество на журналистиката. В подобни случаи страната с повече власт носи и по-голямата отговорност. В случая това са медиите.
Всеки журналист е редно да се запита, гордее ли се с работата, която върши? Нима „творческото преписване“ по цял ден е това, за което сте мечтали? Или да сте стойка за микрофон, наврян в лицето на роднините на починал: „Как се чувствате?“ А може би да преразказвате последната връзка на поредната морално фалирала личност е върхът в кариерата ви?
Сигурно журналистите ще се съгласят с написаното, но също така повечето няма да заподозрат, че имат пръст в кашата. Нито читателите. Както знаем, никой тук не гледа „Ергенът“. Въпреки това всички говорят за него. Реалността е неприемлива и е по-лесно да си затворим очите за част от нея. Или да си изградим нова.
Изходът от лабиринта
Въпросът е комплексен и не може да се реши с махане на магическа пръчица, но има някои стъпки, които да бъдат поети в тази посока:
– медиите да канят разнообразни и истински експерти по различни теми, а не 100-на пенкилери, които са втръснали до болка;
– медиите да спрат да издигат безхарактерни и неуки журналисти като водещи лица, да се завърне ресорната експертиза;
– медиите да си припомнят разликата между журналистика, развлечение, ПР и маркетинг. В последно време качествената журналистика е по-скоро хоби;
– медиите да спрат да се хващат на всяка евтина провокация заради импресиите. Някои хора изобщо не бива да бъдат отразявани. Независимо дали са политици, бизнесмени или месии. Дълг на медията е да филтрира най-важната и полезна информация за публиката. Не да предава всяка идиотия;
– публиката трябва да започне да пренебрегва некачественото съдържание, провокациите и пошлостите в медиите. Елементарна информационна хигиена;
– публиката трябва да започне да подкрепя финансово избрани от нея медии и автори. Ако не плаща тя – ще плащат олигарсите, бизнесмените и политиците. Журналистите не живеят на фотосинтеза;
Медиите са четвъртата власт
Животът е толкова повече от интриги и битовизми, от цената на олиото и псевдопатриотизма! Наука, изкуство, история, култура, технологии, спорт, космос, природа, религия, философия, физика, химия. И има толкова много прекрасни и способни независимо мислещи личности.
Спрете да правите глупавите хора известни. Също така и лъжливите, крадливите, корумпираните, морално пропадналите и душевно оскотелите. Изисква ужасяващо усилие от публиката и от медиите, но ще направи живота значително по-смислен и значим. С малко повече късмет – и поносим.
В противен случай Сьорен Киркегор ще се окаже напълно прав, когато преди 200 г. е пожелал да има дъщеря проститутка вместо син журналист. Както и неназованият български натурфилософ, който с въздишка е заключил: „Прост народ – слаба държава“.
