В началото на зимата България е залята от вълни на разнообразно обществено недоволство. Тази седмица то включваше и протест срещу насилието над жени. Освен нетърпимост към проблем, за който политическия елит продължава да е странно сляп, демонстрацията на Орлов мост показа и идейна широчина, която „експертността“ на телевизионните студиа не може да обхване. От недоволството изплуват пренебрегвани термини като феминизъм и класова борба, оцветяващи черно-белия пейзаж, в който предпочитаме да разсъждаваме.   

На Орлов мост в понеделник излязоха около 1000 души, като основен организатор на събитието беше Българският фонд за жените. Причината – 28-те убийства на български жени от техните партньори само от началото на 2018. Организацията на събитието започна след като 26-годишен мъж уби приятелката си и детето им през октомври.

Чети още: Ние сме нищо, нека бъдем всичко

Преди това през годината Конвенцията на Съвета на Европа за борба с насилието над жени и домашното насилие беше обявена за противоконституционна у нас, а председателят на парламента Цвета Караянчева предложи промени в наказателния кодекс, които да компенсират законодателните липси по отношение на преследването на домашно насилие. Скорошното обсъждане на предложенията обаче се превърна в демонстрация на същинския проблем – депутатът от БСП Димитър Стоянов на практика призовава хората да не съобщават за домашно насилие, защото семейните проблеми се излгаждали „под завивките“.

Наред с това БФЖ и други организации алармираха, че промените в наказателния кодекс на практика не спомагат за превенцията и отново не инкриминират насилието основано на пола. Това беше едно от основните искания на протеста, заедно със създаване на кризисни центрове, събиране на статистика за проблема, обучение на полицаите и други държавни служители, реагиращи при случаи на домашно насилие.

Протест срещу насилието над жени на Орлов мост; Фото: Константин Мравов

Протест срещу насилието над жени на Орлов мост; Фото: Константин Мравов

На демонстрацията бяха видими и други аспекти на недволството. Наталия Симеонова излезе да анонсира, че ще се бори с проблема чрез нов телевизионен формат. Близки на убитата Дарина, чийто случай споменахме, и жени, преживели немислими гаври, очертаха реалните, втрещяващи измерения на проблема. Протестът беше подкрепен и от Постоянната ромска конференция. Това присъствие даде рядко срещана гласност на вероятно най-потърпевшите от социалните проблеми у нас, които противно на всякаква логика са най-невидими в недоволството си.

Сред организаторите и най-дейни участници в протестът срещу насилието над жени имаше и един нов субект – колективът ЛевФем. Както се разбира и от името му, той обединява леви феминистки, от което самоопределение на половината „фейсбук“ елит му излизат пъпки.

В своите искания, прочетени на протеста, ЛевФем обвързаха насилието над жени със структурните икономически и социални неравнества, както и с институционалния расизъм в България. Призиви като „Долу плоският данък!“ накараха присъстващите представители на градската десница да се заоглеждат неудобно, но същевременно бяха посрещнати с одобрението на голям дял от слушащите.

В дните след протеста разговаряме с Рая Апостолова от „ЛевФем“. Тя ни разказа повече за колектива и за надеждата, произлязла от протеста.

Здрасти! Демонстрацията на Орлов мост показа, че много хора у нас все пак разпознават проблем с насилието над жени и домашното насилие, въпреки доста активните политически и медийни кампании в обратната посока. Трибуната беше споделена от доста различни гласове на недоволство, които поне в този кратък момент бяха обединени от проблема. Обнадеждаваща ли е за теб и ЛевФем демонстрацията и какви изводи можем да си направим от нея?

 Да! Смятам, че демонстрацията срещу насилието над жени беше преломен момент за феминисткото движение в България. Именно заради това множество от гласове, които бяха издигнати срещу продължаващото безхаберие на политическия, а и на икономическия елит в страната. Това множество, обединено от каузата срещу насилието над жени, показа, че е крайно необходимо да разширим разбиранията си спрямо понятието насилие и да започнем да говорим за неговите прояви в най-различни форми – социални, икономически, политически – които поставят жената в крайно доминирана и угнетена обществена позиция.

Голямата част от хората, които бяха на площад Орлов мост, не се ограничиха единствено до физическото измерение на насилието или пък до искането да се спре угнетяването на жената, рамкирана само от хетеронормативния образ за нея – „бяла“, „българка“, хетеро, любяща съпруга или приятелка. Това понятие за жена беше изместено като единствен център на насилие от едно разбиране за  пресечност (между  пол, раса, класа), което е и методика на голяма част от феминистките борби, и което зае видно място.

Силно впечатление ми направи един плакат с гръб и лице. От едната страна можехме да прочетем „Черни, бели, бежанки –равни права за всички жени“. От другата страна на плаката се четеше „Хомо, хетеро, транс, би –равни права за всички жени.“ Ето за тази пресеченост говоря. На друг плакат можехме да прочетем „Стига омраза! Ние, народът, сме също ЛГБТИ, жени, роми, мигрантки. Солидарност!“ Този плакат чудесно проблематизира крайнодесния образ на народа, който се гради успешно десетилетия наред върху модела на “белия”, етнически българин, хетеросексуален мъж.

Протестът срещу насилието над жени на Орлов мост. Фото: Константин Мравов

Протестът срещу насилието над жени на Орлов мост. Фото: Константин Мравов

Протестът беше преломен момент, защото станахме свидетели на ясно заявяване на феминисткото движение като такова, което е вече на улицата и готово за активна борба. Същевременно, ясно личи, че това е едно теоритечно вълнуващо движение, което ясно заяви, че то търси пресечни точки на потисничество от една страна, но и ги заявява като свое оръжие срещу силно разгръщащите се и все по-нападателни патриархални структури от друга.

Остава да видим дали това движение ще привиди премахването на социалните неравенства,  икономическото угнетяване, частната собственост като част от стремежа си към равноправие и като разделителната линия между различните видове феминизъм. Това е важен аспект от борбата на много от нас и от него в голяма степен зависи накъде ще тръгне движението.

Предвид образа на белия мъжки „български народ“, възприемате ли толеранса към насилието над жени, расизма и хомофобията като характеристики на субективното понятие „български манталитет“? 

Категорично не! Насилието над жени, расизмът и хомофобията са структури, обособени от множество исторически процеси, и като такива пред тях няма граници. Да не забравяме, че насилието над жени е световен проблем, срещу който се опълчваме не само тук в България, а в целия свят. Неслучайно 25 ноември е обявен за Международен ден за борбата с насилието над жени. Същото важи и за расизма и за хомофобията.

Освен това, в ЛевФем считаме, че е проблематично въобще да говорим за каквато и да било форма на “манталитет”, а пък и особено такъв, който да е обвързан с националност и/или пол. Нагласите ни не са естествен процес. И те, както и структурите, за които споменах по-горе, са резултат от исторически процеси и политически конюнктури.

Протест срещу насилието над жени на Орлов мост; Фото: Константин Мравов

Протест срещу насилието над жени на Орлов мост; Фото: Константин Мравов

През последните месеци видяхме абсурдни изказвания от политическия елит по темата. Има ли политическите дивиденти от неглижирането на проблема?

Както видяхме в парламентарните дебати около промените в Наказателния кодекс, а пък и по време на  дебатите относно Истанбулската конвенция, мизогинията е широко разпространена сред българските политици. С последните си изказвания някои от тях съвсем открито се заявиха като хора, които не вярват в съществуването на полово-базирано насилие. Това бяха Димитър Стоянов, Вежди Рашидов, Валери Жаблянов, Александър Паунов, Тома Биков и други.

Чети още: Нужна ни е нова музика за протести

Търсеният политически дивидент е стабилно статукво, което включва и сравнително лесното възпроизводство на патриархални структури. Това не се случва на политическо ниво само в България. Смятам, че протестът от 26-ти ноември, а и дните преди него , показаха,че е нараснал броят на хората, които са в готовност да контраатакуват патриархалните стожери.

Беше ли Истанбулската конвенция ултимативно решение на проблема с полово-основаното и домашно насилие? Какво ни показа дебатът около него и какво решение са приетите на първо четене промени „Караянчева?

Истанбулската конвенция не беше ултимативното решение на проблема. Беше, разбира се, крачка към, вероятно, по-добри практики на осигуряване на пакет сигурност за жени и деца, които са минали през такъв тип насилие. Но в никакъв случай инструмент, който бори там, където се корени насилието. В ляво се изписа не малко по въпроса.

Истанбулската конвенция попада в рамките на един либерален фетишизъм спрямо законността: вид обожание, което си затваря очите пред неспособността на подобен тип инструменти да изкоренят взаимното укрепване на доминантни структури на мъжкото господство и социалните неравенства.

Промените в Наказателния кодекс са крайно незадоволителни. Те са прах в очите на протестиращите и подигравка с жертвите на домашно насилие и техните близки. Както и Българския фонд за жените заяви, предложените мерки отговарят на логиката „ще наказваме по-строго, когато нещастието се случи“. Тези мерки, заедно с парламентарния дебат, на който станахме свидетели, са ясен знак, че в сегашната консенсусна конфигурация протестиращите, жертвите и техните близки нямат съюзник в парламента.

Представи вашия колектив с няколко или с повече от няколко думи?

Членовете на ЛевФем се идентифицират с левите и марксистките борби както в България, така и в международен мащаб. Колективът е създаден от хора с различни идентичности: сис и куиър жени и куиър в полово и сексуално отношение хора.

Интересен момент в ЛевФем е, че голяма част от нас сме всъщност представителки на една разрастваща се социална група, а именно тази на постоянно пътуващата работна сила, която е принудена да се мести от държава в държава, за да може да се възпроизведе физически и социално. Част от членките на колектива са извън България, на друга им предстои заминаване, или пък ще се завръщат скоро без ясна идея какво предстои после. Подобно на все повече наши сънародници и ние сме принудени да търсим препитание „навън“.

Протест срещу насилието над жени на Орлов мост. Фото: Константин Мравов

Протест срещу насилието над жени на Орлов мост. Фото: Константин Мравов

Всъщност идеята за ЛевФем се роди около месец или два преди протеста. Събрахме се и говорихме за проблеми, пред които се изправяме всекидневно и си дадохме ясна сметка, че има сериозна политическа слабост по отношение на артикулирането на пресечната точка между физическо насилие и социално-икономическата и политическата ситуация в страната. Предвид нетърпимото материално положение, пред което сме изправени, за нас беше важно да надградим вече съществуващата критика и да включим тези социални проблеми, с които се и сблъскваме от позицията си на жени, куиър или и двете. Малко след срещата ни се случи поредното убийство. Като че ли това беше и най-мощният катализатор зад ЛевФем.

Две седмици преди протеста решихме да се включим в него с ясното съзнание, че наша цел е да мобилизираме не само около физическото насилие над жени, но и около структурното и социалното насилие, което касае всички ни, но което угнетява жените и куиър хората в пъти повече. Особено, ако това са хора от ромски произход, ако са бежанки, ако са чуждестранни работнички, ако нямат “бял цвят на кожата”, ако не са етнически българи.

Такова структурно насилие се крие в ниските заплати; в нарастващите практики на нелегален труд; в осигуряването, което взима за база по-ниски от реалните заплати, в опитите да се утвърди закостанелия образ на биологичната майка като единствената, отговорна за отглеждането на децата си; в данъчната система, която наказва бедните и подпомага богатите; в расизма и хомофобията.

И тук е момента да кажа, че сме благодарни на Българския фонд за жените, че насърчи това група като нас да вземе активно участие в мобилизацията и че изслушаха и нашата гледна точка. В не просто постсоциалистическия, но и засилено антикомунистическия контекст, в който живеем, лявото (не БСП-лявото, защото БСП въпреки миналото си днес защитава интересите на капитала) е винаги стигматизирано, а левите гласове са изкусно пренебрегвани.

Това, върху което тепърва ще работим, е извеждането на преден план на тези структурни и социални фактори, които произвеждат неравенства. Ние не вярваме, че “жената” е категорията, върху която трябва да стоим фокусирани. Феминизмът, в който ние вярваме е този, който извежда именно тези проблеми, които са важни за мнозинството. Това са неизплащането на така или иначе ниските ни заплати; условията по детските градини, училищата, университетите; мизерията, в която трябва да живеят бежанци и затворници; сриването на достъпа ни до медицинско и социално осигуряване. Нашият феминизъм не се спира до искането жената да получава същата заплата като мъжа. Нашият феминизъм се бори с неравенствата в обществата ни.

Протест срещу насилието над жени на Орлов мост. Фото: Константин Мравов

Протест срещу насилието над жени на Орлов мост. Фото: Константин Мравов

След изказването на Мария Иванчева (б.а. – членка на ЛевФем, която прочете исканията на колектива) на протеста сред присъстващите можеха да се чуят и критики към представянето на насилието над жени като проблем на капитализма, както и към вкарването на призиви за промяна в данъчната политика. Чух и мнения, че с крайнолеви тези отблъсквате хората от борбата с насилието над жени. Как бихте отговорили на тези критики?

Опитите за дискредитиране на лявото движение, случващо се дори и по време на протест срещу насилието над жени, което по презумпция включва и леви жени, е част от идеологическата конюнктура, в която живеем. Както вече споменах, живеем в крайно анти-ляв и антикомунистически контекст, който е умело подържан както от политическите и икономическите елити в страната, така и от голяма част от интелигенцията. Това прави и задачата ни още по-трудна, въпреки заявката за универсалност, която подаваме.

Факт е, че живеем в капиталистически свят. Факт е и че мизерстваме. Както ясно виждаме вече поне десетилетие, и особено след световната финансова криза, капитализмът не е скапан само в България. Този тип на производство, който обогатява отделни индивиди за сметка на всички останали, води, разбира се, и до огромни неравенства.

Данъчната система в България е един от инструментите към този тип обогатяване на едни и обедняване на други. Не може да мислим за капиталистическия начин на производство без да мислим и за законовите механизми, които го стимулират и подпомагат сравнително лесното му възпроизводство.

Вече много хора се питат защо аз, като работничка с мизерна заплата, плащам същия данък като шефа ми, който натрупва богатство за сметка на моя труд? И това е абсолютно легитимен въпрос, който чуваме все по-често както по протести, така и по медиите.

Ние сме наясно, че нашите искания и формата, през която искаме да се борим за тях, ще станат обект на опити за дисквалификация. Наясно сме, че като всяка друга борба и феминизмът има своето ляво и своето дясно. Важно е да се борим, доколкото относително привилегированата ни позиция позволява това, заедно с потиснатите групи в лицето на ромките, бежанките, имигрантките, фабричните и селскостопански работнички, които са притиснати до стената от недоимък и социално насилие. Наясно сме, че в лицето на опозицията срещу левите движения, тези групи биват сведени единствено до абстрактни, а пък и често расистки, искания като “интеграция”. Но докато не премахнем социално-политическите и икономическите условия, които водят до неравенства, няма как да постигнем равенство. За това се борим ние.

 Чети още: Чужденците идват да ти вземат мизерната заплата

Това, че толкова ромски организации бяха представени на протеста е крачка, която е от изключително важно значение за феминистките борби в България. Според нас, тази широка мобилизация ясно трябва да подскаже на властимащите, че разделителните линии, които те градяха и градят неуморно, че войната срещу неравенствата, която успешно изтласкаха от собствените си врати и я изместиха на фронта на бедни срещу бедни, бавно, но сигурно ще бъдат разрушени. Те вече се рушат.