Официално: Чужденците пристигат и ще ти вземат мизерната заплата

ConstructionWorkers1
Разбрахте ли, че българските депутати улесниха вноса на работници от бедни държави? А какво следва от това?
от Константин Мравов

Публикувана на: 01.04.2018 @ 15:14

Светослав* е мой приятел, който завърши висше образование в България, даващо му съвсем конкретно и приложимо умение – зъботехниката. Разочарован от стартовите заплати и условията на работа в сферата му, той емигрира с трудова цел в Англия. Там обаче се изправи пред административни пречки да работи по специалността си с българската си диплома. В момента е рецепционист в хотел от типа „member’s club“ в Лондон – частно място, чиито гости плащат годишни такси, за да имат възможността те или техни приятели да наемат стаи в сградата. До голяма степен това в заведение за хора от горните слоеве на средната и всичките слоеве на висшата класа. Ето отговорът на Светослав, когато го попитах дали в тузарското място работят само чужденци: „Няма англичани, които да работят за тези пари“. Но същите са доста повече от тези на стартиращите зъботехници в България.

Четете още:  КООП 2.0: Как се прави компания без шефове и управители

Банална и втръснала ви история? Ето още една: Кристиян* завърши маркетинг-бакалавър в България, но имаше възможност да завърши магистърската си степен отново в Англия. Впоследствие започна постепенно изкачване в лондонски компании, които работят с някои от най-големите търговски марки в световен мащаб. Оглеждал се е и за работа в България, спират го значително по-ниските заплати.

Ако впишем тези двама около 30-годишни мъже в популярния медиен образ на „изтичащата българска кръв“ или нещо дори по-художествено, то причината тя да изтича е една – ниските нива на заплатите в България.

Заплатите растат, ама не съвсем

Въпреки че има осезаем ръст (в някои сфери на икономиката) на заплатите в последните години, от поредната сводка на Евростат става ясно, че продължаваме да бъдем държавата с най-ниски заплати в Европейския съюз.

Не можем да кажем, че медиите не обръщат внимание на този аспект от живота ни. Няколко седмици по-рано с дори по-малък журналистически плам беше посрещната реална новина – приетите от парламента промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Те предвиждат по-лесно наемане у нас на работници от „трети“ страни, разбирай – извън Европейския съюз.

Допустимата квота такива работници за малки и средни предприятия стана 35%, при досегашни 10. На практика отпадна и задължението на работодателите да търсят висококвалифициран специалист на вътрешния трудов пазар, преди да могат да наемат чужденец от извън ЕС на позицията.

Вероятно още от миналата година сте чули за желанието на български хотелиери по Черноморието да наемат украинци и реалното идване на няколко хиляди граждани на страна, в която има гражданска война и икономическа криза, стил „Виденов“? Е, това лято ще е по-лесно и същите хора ще са повече.

Чети още: Алтернативната история на падането на Берлинската стена

Защо трябва да се улесни вноса на работници?

„Причината за промените беше силният недостиг на труд, който започна да се усеща от по-миналата година и пречи на работата на над 1/3 от индустриалните предприятия. Това се случва при рекордно ниска безработица за страната „, обясни за Клин/Клин Явор Алексиев от Института за пазарна икономика – един от специалистите, чийто анализи по темата все пак попаднаха в популярни издания като „Дневник“ и „Инвестор„.

Тоест, бизнесът в България – малък, среден и голям, и по-думите на Алексиев „във всяка сфера на индустрията“ – не може да намери достатъчно служители, с които да функционира, както ръководителите му си го представят. Обяснено нагледно от Диди Димитрова, собственик на къща за гости в Приморско, „много ресторанти и хотели през сезона работят при дефицит на персонал – нямат достатъчно готвачи, камериерки и т.н.“ Съответно количественото и качествено ниво на предлаганите нощувки и вечери в Приморско спада. Друг тип български предприятия, да кажем за производство на метли или за специфични датчици за космически совалки, не могат да изпълняват поръчките си, съответно за търговската мрежа и НАСА, поради липса на персонал.

И така, нужни са ни хора, защото предприятията ни не могат да функционират и да носят благоденствие на България. Защо тези хора ги няма тук или не искат да работят?

Отговорът е комплексен. Обективна част от него е демографската криза в страната. За свободните позиции, изискващи квалификация, тук е възможно да няма достатъчно квалифицирани хора. От една страна поради липса на реформи в образованието. От друга, защото квалифицирани кадри предпочитат да работят за повече пари на сходна позиция в чужбина.

За позициите, които не изискват квалификация, като много от тези в земеделието и туризма, където има и най-висок недостиг на хора, субективната причина е някакъв предполагаем български (или цигански) мързел. Обективната –  неквалифицирани кадри предпочитат да работят за повече пари на същата или друга неквалифицирана работа в чужбина. Каквото предпочитат и квалифицирани хора.

Появява се логичният въпрос – бизнесът в България ще може по-лесно да намери липсващите работници, но

няма ли това да предотврати увеличение на ниските заплати у нас?

„Преди подкарвах буса до Омуртаг и селата около него. Нужно беше само да мина през центъра, за да си намеря нужните ми за сезона работници. Населението на тези села, предимно роми и турци, масово се пренесе в Белгия, Холандия, Англия“, разказа ни Петър Петров, животновъд от Габрово.

В момента Петров изпитва недостиг на работници, заради който отглежда по-малко овце. Няма как обаче да предложи по-високи възнаграждения.

„Повишаването на заплатите в България и връщането на българските имигранти минава през период на внос на работници. Дупката между това, което българските работодатели могат да предложат, и заплатите на Запад в същите сфери, е в пъти. Няма как чисто икономически заплатите в хотелиерството да се вдигнат с 50-100%, а бизнесът трябва да продължи да се движи, за да може на по-късен етап да плаща повече“, изтъква Явор Алексиев.

Така либерализирането на вноса на работници е пряка мярка за икономическо развитие, която отдавна се прилага в Западна Европа. Нещо повече – вносът на работници от трети страни няма да спре повишаването на заплатите, защото българските работодатели трябва да се конкурират с пазара на труда в целия Европейски съюз, изтъква икономистът.

„Увеличение на възнагражденията има, но базата у нас е много ниска. Много бавно се приближаваме към нивата на заплащане дори в Централна Европа. Стигаме период, в който предприятията, които искат да задържат работници, неизбежно ще трябва да увеличават заплатите заради общия недостиг на труд“, допълва Алексиев. Така, според него, ще се стигне и до естествения и оздравителен за икономиката фалит на неконкурентните предприятия, които не могат да предлагат по-високи възнаграждения.

За неизбежното повишаване на заплатите пък ще трябва да се бръкне и събирателният образ на некоректния работодател в България. Този съвсем реален герой изобщо не е загрижен от съотношението между неговите печалби и жизнения стандарт на персонала си. Ако изобщо плаща заплати. За работодатели, притежаващи повече или по-малко от тези характеристики, улесненият внос на работници не е условие за общо, а за тяхното икономическо развитие.

„Много трудно се намират хора. Работодателите не могат или не искат да дават такива заплати, каквито работниците търсят“, смята Любомир Димитров, понастоящем управител на ресторант, също в Приморско, в миналато трудов мигрант отново във Великобритания.

Това „не могат“ или „не искат“ са двете страни на една и съща монета, като въпроса е коя от двете има по-съществено значение. За специалисти като Алексиев, (неизненадващо) бизнес организациите и парламентарното мнозинство това е разширяването на общите икономически възможности.

Добре дошли, братя украинци, в страната на ограничените възможности.

Двата големи синдиката КТ „Подкрепа“ и КНСБ обаче предупреждават, че обещаното благоденствие няма да дойде, а вместо това ще продължим да рием в блатото на бедността. Като ще вкараме в него и един куп чуждестранни работници.

„Промените ще доведат до трудов и социален дъмпинг“, смята Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа“. Аспекти на тези термини, според нея, пряко се демонстрират именно от Западния пример, който гоним.

Евтините чужденци, включително и българи, движещи икономиката, работят за по-малко пари от местните. За вторите става по-трудно да намерят работа и се създават социални конфликти, стигащи и до ксенофобия, расова и етническа дискриминация. Балансът се поддържа от регулациите, иначе ползите от ситуацията отиват предимно в големите работодатели, за сметка на по-малките (неконкуретноспособни) и самите работници.

„Също е нормално българските работодатели да се притесняват, че украинците биха предпочели да работят в по-богатата и близка Полша, където вече има над 1 милион техни сънародници. Заради това сондират възможностите за внос на хора от места като Виетнам и Индия“, твърди Григорова.

Нейната централна теза е, че няма как България, която за 11 години не може да достигне средните европейски нива на благоденствие, да „пръска“ такова за хора от изключително бедни страни, които идват да работят за минималните ни заплати.

„Не трябва да се злоупотребява с евтиния труд, независимо дали на българи или чужденци“, съгласен е и животновъдът Петров. Другата гледна точка е, че „евтиният труд“ е карта, която сме започнали да губим, макар и в други сфери, като информационните технологии.

Синдикатите оспорват обосновката на законовите промени с липсата на кадри в България. Те цитират данни на Агенцията по заетостта, конкретно за инженерните позиции, според които на 408 свободни места съответстват 2880 официално безработни инженери. Причината да не заемат позициите – „обидно заплащане“ и нежеланието на работодателя да отделя време за вътрешна квалификация, например за работа със софтуер, нужна за позицията, според Григорова. От другата перспектива, предаставена от Алексиев, инженерите трябва да бъдат тези, които да преследват квалификацията.

В много сфери работодателите са притиснати заради ниските предлагани възнаграждения и възможностите за внос на работници са глътка въздух. Тук отново идва въпросът за боклукчивата и добронамерената страна на монетата.

„Казаха ми за една фирма за производство на чорапи, която нямало как да плаща минималната заплата. Там карали работниците да се подписват, че ще получат тези пари (510 лв. бруто), ако изпълнят 100% от зададената производствена норма, която е невъзможна. Въпросът е защо улесняваме съществуването на такива фирми“, пита Григорова.

Чети още: Какво се случи, докато говорим за Истанбулската конвенция

 Изводът – някъде в бъдещето

И така, имаме двата възможни сценария до какво ще доведе улесненият внос на работници.

„Увеличаването на заплатите е въпрос на дългосрочни мерки“, изтъква Явор Алексиев. Сред тях – образователните реформи, които да създават повече качествени квалифицирани работници, изкачването на вечната Голгота, и преодоляването на повсеместната корупция.

Това увеличение, а оттам и намаляването на трудовата емиграция, обаче е въпрос и на разширяване на икономически растеж, който ще се подпомогне с чужди работници.

По-сивият – „бизнесът в повечето сектори и в момента има средства за увеличение на заплатите“ и по-справедливо разпределение. Но вече принудата е по-малка, смята Григорова.

Отвъд прогнозите, Любомир Димитров разказва как миналогодишното пилотно влизане на хиляди украински работници по Черноморието е станало само в големите хотели. От години в земеделието също се внасят работници от трети страни в по-големи мащаби. Предстои да разберем дали повече добродушни чужденци ще спомагат с честен труд семейни стопанства, хотели и малки предприятия извън сферата на услугите.

Остава и надеждата обещанията за икономическо развитие да станат по-реални от онези, заради които преди 11 години въведохме „плоско“ подоходно облагане.

*имената са променени

Участвай в създаването на първата българска медия с "отворен код" и стани част от интерактивната ни редакция. Подкрепяйки проекта, вие ставате един от колективните собственици на медията и ще научавате всички важни новини около създаването на Клин/Клин.

ВЛЕЗ В РЕДАКЦИЯТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *