Как се забравят един куп убийства и колко трупа са нужни на МВР, за да завие една крушка

ubiistva

 

От Руслан ТРАД и Константин МРАВОВ

Колко е лесно е да се забрави едно убийство? А няколко убийства? Не преди 100 или 200 години, нито преди 50, а преди няколко месеца. Колко трае паметта за събития, които засягат всички? 

Сферата на народопсихологията и как действа обществената памет, сякаш е интересна само за тесен кръг от учени в БАН. През последните месеци усещането, че живеем на тихоокеански остров със синкаво зелени води наоколо, се засили неимоверно. Спокойствие цари навсякъде – само измежду многобройните реклами за бързи кредити, обещаващи бърз начин да отидеш на почивка, „Стани богат“ притеснява спокойствието с тежки въпроси за това откъде изгрява слънцето. Последвалият неправилен отговор даде повод за усмивки и нови вицове, но нищо не може да ни притесни, защото всичко е наред.

Така поне изглежда. Картината е нарисувана добре, макар художникът да не е художник, а специалист по камуфлаж. Облицовката на ежедневието трябва да изглежда добре.

Не ни разбирайте погрешно – не виним хората.

Не, тук особено интригуваща е ролята на медии и институции. Хората, сред които и всички ние, просто искат да си живеят живота. Но какво става, когато отговорните пред народа хора – в това число и журналисти – престанат да бъдат отговорни и да вършат онова, за което са призвани?

Има няколко събития от изминалите месеци, които ясно показват как от израза „всяко чудо за три дни“, може да се създаде реална политика. Политика на забравянето, която да отвлича вниманието на обществото от важните за него теми, към злободневни псевдодискусии, като изкуствено създадения проблем с Истанбулската конвенция. Този дебат, обаче, колкото и да беше манипулативен, си свърши работата. Вече сме говорили за това.

Следващият обзор ще звучи като искането за вот на недоверие от БСП. Не инициаторите, а адресатите му са виновни. Авторите на този материал обаче държат да подчертаят изрично, че не хранят излишни симпатии към (национал)социалистическата опозиция.

Кои са тези събития, които необяснимо забравихме?

Помните ли убийството на цяло семейство в Нови Искър? 

Ние го помним добре. То не само че се случи непосредствено преди поемането на европредседателството от България, но детайлите около него меко казано миришат на нежелание институциите да се занимаят със случая.

Екзекутирани са няколко души и досега не е направено кой знае какво, ако не броим няколко разминаващи се версии на разследването и отвличането на вниманието с това, че убиецът е бил любител на детско порно. На първо време няма доказателства, че посоченият за убиец, е извършител.

Чети още: България в голямата игра

„Версията на полицията не само звучи съмнително – тя действително е такава. Има редица неточности и появили се детайли, които да обслужват официалната версия“, споделя служител в сферата на сигурността, чиято самоличност запазваме в анонимност по негово желание. „Имаме съмнения, че става дума за разчистване на сметки и хора от полицията прикриват някой.“ В средите на службите по сигурност не се вярва на обяснението на полицията, а напротив – водеща теза е, че убийството е свързано с мафията. От януари до юни, случаят е вече забравен и свален от новините.

Да наречем всичко в предишния абзац необосновани, но злепоставящи слухове. В случая „Нови Искър“ властите могат да тушират всички тези предположения с трупа на посочения от тях извършител. Не такъв беше случаят с

безнаказания „изстрел срещу държавата“.

На 12 януари във Военномедицинска академия в София почина Иво Стаменов, до онзи момент ръководител на отдел „Фискален контрол“ в Национална агенция „Приходи“. Стаменов загина от раните, получени на сутринта на 18 декември м.г. По него беше стреляно на ул. „Дунав“ в София, докато отивал на работа.

Покушението срещу Стаменов беше извършено на около 300 метра от Народното събрание. Още по-плашещ е фактът, че той е един от преките държавни ръководители на един от основните поводи за хвалба на премиера Борисов – борбата с контрабандата през последните му две правителства.

Така и медийните слухове за причините за атентата в центъра на София се завъртяха около пресичането на схеми с внос на горива и недекларирано месо. Самият Борисов, по примера на финансовия си министър Владислав Горанов, нарече случая „изстрел срещу държавата“.

Половин година по-късно, изстрелът е без последствия. Или поне явни такива. Неофициално  „Блиц“ и „24 часа“ свързаха със случая няколко ареста в Бургаска област в средата на февруари. Едва ли обаче непропускащите повод да подобрят публичния си имидж изпълнителна власт и прокуратура щяха да оставят подобен пробив дотолкова да виси във въздуха.

В края на същия месец МВР обяви, че единственото неразкрито от него умишлено убийство през 2017 година е това на Стаменов – един от най-важните държавни служители в борбата с контрабандата и укриването на данъци. Меко казано, демотивираща констатация.

Няколко дни преди Стаменов да издъхне във ВМА, при друг показен разстрел в София загина близкият до ГЕРБ бизнесмен Петър Христов.

В събитийния януари управляващи, опозиция, разследващи органи, фалшиви и нефалшиви медии създадоха буря от информация около личността на Христов, преди това позната на широката общественост предимно във Великотърновско – бизнесначинанията му, преди и сега, достъпът му до обществени поръчки, многобройни версии какво точно е довело до отстрелването му, разкриване на самото оръжие и детайли от местопрестъплението … Един портрет от пагони, пари, айрян и олово.

Няколко месеца по-късно, също като това на Иво Стаменов, убийството на Петър Христов е тотално извън медийния поток. Въпроси относно хода на разследването (независимо колко чувствителни) не се задават, властите (може би заети с версии и заподозрени) мълчат, а и никой нищо не ги пита. Личността на Христов е на бунището на историята.

Мълчанието на хората в обичайни роли на питащи и отговарящи беше още по-необичайно по следващия случай от кратката ни хроника:

бягството от софийския затвор.

От целия случай днес имаме повече вицове и забавни истории за други избягали затворници, но нямаме нито един качествен отговор от властите какво се случи в затвора и какво стана по-късно, когато в Ботевград беше убит един от бегълците, укривал се до този момент без никакви притеснения, че може да бъде разкрит.

Бягството на рецидивистите Владимир Пелов и Радослав Колев на 3 април, е запечатано от две охранителни камери. Те са засекли стъпка по стъпка действията на мъжете, както и липсата на реакция от страна най-малко на 10 надзиратели. Следствието още не може да определи кой е внесъл оръжието, помогнало при бягството, още по-малко пък се казва кой и защо им е помогнал да избягат.

За обикновените хора остават само догадките за мрачни връзки между затворниците и хора от силите на реда, заради което се е стигнало до разчистване на сметки. Така или иначе, случаят с бягството от затвора в София не намира разрешение и се случва насред европредседателството.

Също както убийството на Владимир Пелов, извършено от човек, известен в града като информатор на полицията. При вече наличен труп с невнимание бяха подминати информациите, че след бягството си Пелов и Колев, търсени под дърво и камък, са живели в самия Ботевград. На по-малко от 70 километра от затвора. В родния град на един от тях. В апартамент на лице, чиято връзка със същия този един, после намерен мъртъв, може да се докаже от полицейски архиви.

Докато МВР издирваше бъдещия труп и съкилийника му (който, между другото, още е на свобода), общественото внимание толкова обидно забрави темата, че покойният Пелов прибегна до писане на писма до една от големите телевизии и президента. Може би е бил обиден, че толкова бързо са го забравили.

Тъй като това не беше достатъчно скандална констатация, властите се постараха да си навлекат кисели подигравки (и уволнения на ниско ниво), с искреното им учудване, че някой им държи сметка как Пелов през цялото време бил в родния си град. Все пак бил с шапка и брада …

А помните ли ареста на кметицата на район „Младост“?

Отново през април – само две седмици след бягството от затвора в София, медиите (а преди тях скандално известният бивш депутат от ГЕРБ Антон Тодоров) съобщиха за показна операция на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Й. Гурко“, която няколко дни предизвикваше коментари, но през юни вече не се чува нищо, освен че заради мерките срещу нея, кметицата ще съди България. Детайли около случая липсват – или поне публично. Информацията показва, че Десислава Иванчева е била особено активна във взимането на подкупи, но също така и че е дразнила хора в управлението.

Зад нейния арест седят сигнали на големи компании, които тепърва ще застрояват площи в „Младост“ и нейната алчност стана причина да й падне главата. Зад случая, обаче, прозират редица проблеми, свързани със структурата на институции, които още повече засилват впечатлението, че става дума за разчистване на сметки, а силите на реда са използвани за това.

При положение че Иванчева все още е в ареста (поне вече не управлява „Младост“ от него, както в началото на престоя й) и процесуалните действия продължават, то на този етап прокуратурата все още дреме спокойно. Въпреки недобрата статистика на изхода на знакови дела у нас, която си припомнихме миналата седмица. През нея приключи делото за отдавна забравения от обществото взрив в оръжейния завод „Миджур“ в Горни Лом, при който загинаха 15 души. Коли на телевизии, надъхани от миризмата на кръв репортери, отговорни фактори в МВР и държавата бяха струпани покрай злощастния цех през 2014. Четири години по-късно съдът буквално стигна до извода, че за трагедията виновни няма. Но нека се върнем в първата половина на 2018:

Помните ли все още случаите на летище „София“?

За повечето хора стана известна новината за влезлите без проверка пътници от полет от Париж, но има още един такъв случай – с полет от Амстердам. Само за две седмици – между 21 март и 2 април – два пъти става така, че пътници заварват празни гишета и минават без проверка на летище „София“. Как е възможно това?

Отговори все още няма и не смятаме, че ще има, а новините за случаите вече отидоха на втори план. Макар станалото да показва сериозни проблеми в сигурността, властите предпочитат да не говорят, защото ще трябва да разкрият детайли, които не искат – на първо време, че явно има проблем и на второ място, че може би става дума за подкупени служители, които са „пропуснали“ да проверят някой, качил се на тези полети.

Хрониката с убийства, за които има съмнения, че става дума за разчистване на сметки, може да е дълга. Достатъчно е да допълним списъка с убийството на хазартния бос Коста Николов – Миджурина в „Слънчев бряг“ от началото на юни. Убиецът, според полицията, е ревниво гадже на служителка на мафиота. След като той си призна, интересът към случая потъна и всички си казаха, че няма защо да се занимаваме повече. Версията, че човек като Миджурин е убит заради ревност е удобна. 37-годишният извършител ще излежи присъда. Надяваме се това да е цялата истина и справедливост около смъртта  на един от най-влиятелните хора в морските ни курорти.

Дори депутатът от ГЕРБ Тома Биков (допреди 5 години един от най-големите критици на Борисов) призна, че темата за сигурността в страната „се нуждае от сериозен дебат„. Тези думи на Биков, естествено, са само прелюдия към видяната от него безполезност на БСП като опозиция.

Чети още: Имигранти идват да работят в България и ще ти вземат мизерната заплата

И докато (национал)социалистите неизненадващо се интересуват предимно от оставката на целия кабинет, за нас, обикновените наблюдатели, са по-интересни други неща.

Ще се намерят ли достатъчно трупове на извършители и заподозрени, които да решат толкова много проблеми? Защо при всички изброени висящи въпроси вътрешният министър отговаряше на въпроси за подаване на оставка едва след новото бягство, този път на ловешки затворник? Защо премиерът нито веднъж не сметна за нужно да коментира в дълбочина тези теми и защо никой не го пита за тях? Трябва ли да очакваме да отговаря на такива въпроси само при редките си появи на парламентарен контрол и те да се задават от други дялове на компрометирания политически елит в България?

Участвай в създаването на първата българска медия с "отворен код" и стани част от интерактивната ни редакция. Подкрепяйки проекта, вие ставате един от колективните собственици на медията и ще научавате всички важни новини около създаването на Клин/Клин.

ВЛЕЗ В РЕДАКЦИЯТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *