От Константин Мравов

Публикувана на: 18.01.2018 @ 17:20

Спомняте ли си вече бившия депутат от ГЕРБ Антон Тодоров? Същият, който отправяше намеци към интервюиращия го журналист Виктор Николаев за „липсващото столче“ на свалената от ефир негова колежка Анна Цолова. Спомняте ли си протестите на журналисти и голямото възмущение, което иначе пазим за годишния индекс на „Репортери без граници“, повече известен като „на кое място сме по свобода на словото в света“.

Същият Тодоров вече съди журналисти, и то поради същата причина, когато тогава го накара да се ядоса на Николаев и в крайна сметка да загуби депутатското си място.

В октомврийското недоволство сякаш на заден план остана причината представителят на мнозинството, дотогава чест гост в същите телевизионни студия, където предстоеше да бъде заклеймен, да изгуби самообладание пред журнaлиста. А тя беше намекът на Николаев, че 4 години преди да стане депутат от ГЕРБ, Тодоров беше написал изобличителна книга за същата партия, наречена „Шайка – Бойко, Росен, Цецо и другите“.

В нея бъдещият народен представител пряко обвинява ГЕРБ, лидера й Бойко Борисов и други нейни кадри в корупция, покровителстване на престъпни дейности и всякакви земни грехове, сред които предимно връзките й с някогашната БКП.

„Най-краткото определение на думата „шайка“ е „група хора, обединени от престъпни цели“ … „Шайката ГЕРБ е най-мрачната част от голямата измама, известна като български преход“, твърди Антон Тодоров през 2013.

Няколко месеца преди Николаев да намеси темата в елегантно зададен въпрос, сайтът „Барикада“ пуска материал, който доста по пряко изтъква противоречието между „Антон Тодоров ’13 – Громител на Шайката ГЕРБ“ и „Антон Тодоров ’17 – Депутат от партия ГЕРБ“. Текстът е озаглавен „Измекярщина по скалата от 1 до Антон Тодоров„.

Подобно на депутатa, авторът на текста Николай Драганов започва с речниковото значение на думата „измекяр“, а после аргументира определението със сравнение между цитати от книгата на Тодоров през 2013 и политическото му битие на депутат от ГЕРБ в момента.

И докато в случая с Николаев Тодоров се почувства длъжен да подаде оставка като депутат, в случая с „Барикада“ се е почувствал длъжен да съди сайта за отправена към него обида.

Уведомлението за иска от сайта са получили преди седмица. Бившият народен представител изтъква, че статията му причинила „емоционален и психичен срив“.

„Собствената му личностна самооценка е на висококвалифициран експерт със собствено мнение, обективен медиен коментатор, професионален политолог, убеден демократ и утвърден критик на тоталитарните общества, на човек, който е имал мъжество публично „да „дърпа за опашката“ най-силните хора на деня, а не като нечий слуга, кукла на конци и продажник, респективно измекяр“, пише в иска си Тодоров.

Изтъкването на противоречията между миналото и настоящето на Тодоров му причинило „състояние на душевен дискомфорт, тревожност, раздразнителност, потиснатост, проблеми със съня и лошо настроение“Приятелите на убедения демократ, враг на всеки тоталитаризъм, се чудели какво му е. Този пряк ефект продължил две седмици, но дискомфортът на Антон Тодоров се оказал траен.

Заради това бившият депутат иска от сайта 15 000 лева, както и покриване на 2600 лева съдебни разноски.

Ние решихме да се свържем с автора на материала Николай Драганов, за да го попитаме какво е да те съди Антон Тодоров, съжалява ли за написаното и какви поуки можем да си извадим от поведението на депутата за състоянието на журналистическата гилдия.

Кога ви изненада „честитката“ от Антон Тодоров? Как се подготвяте за делото?

Честитката дойде миналия петък, 12 януари. Тя е входирана от Антон Тодоров и адвоката му (Емил Василев, бивш депутат от РЗС, който през 2012 официално заяви, че е бил изнасилен от Искра Фидосова от ГЕРБ в тоалетните на парламента – б.р.) още през ноември. Към онзи момент дори мисля, че той все още е депутат. Имаме информация, че той води още няколко дела за отправени към него обиди. Вече е осъдил Таско Ерменков (депутат от БСП – б.р.).

В нашия случай, за съжаление, до голяма степен няма да се доказва дали той е такъв, какъвто пишем (измекяр – б.р.), а дали се е почувствал обиден. Такива са законите. Разбира се, той твърди, че има съвсем различна самооценка, а нашата публикация го представя в невярна светлина.

Ние ще се опитаме да докажем, че това е недопустима намеса върху свободата на словото, което клише честичко си го повтаряме покрай някакви класации. Тук виждаме как всичко се случва на хартия, в съдебната зала.

Надяваме се съдията по делото да не го свали до дискусия какъв е характера на думата според един или друг тълковен речник или възприятие. Въпросът е много по-голям – от една страна е морален, заради свободата на словото. От друга е неприятен прецедент. Днес сме ние и една дума, друг ден ще са други и ще е друга дума.

Празни столове на протестът на журналистите пред Министерски съвет, предизвикан от поведението на Антон Тодоров. Фото: Барикада

Протестът на журналистите пред Министерски съвет, предизвикан от поведението на Антон Тодоров. Фото: Барикада

Ако гледаме иска му, човекът се е почувствал изключително зле от статията ти. Освен определението „измекяр“, можеш ли да откриеш други причини в текста, които са го накарали да се почувства толкова дискомфортно?

Като автор на публикацията, въпреки че той съди изданието, съм търсил подходящата дума, която описва неговото политическо поведение. С мисълта, че работя свободно.

Цялата публикация е основана на неговата собствена книга, в която, също като в моя материал, той обяснява какво значи думата „шайка“ и защо нарича ГЕРБ по този начин.

Много ми е трудно да вляза в главата му. Може би щях да се чувствам в тези състояния, които той описва в иска си към нас, 24 часа в денонощието, откакто съм станал депутат от ГЕРБ. Според мен, да напишеш тези неща, които аз съм цитирал, и после да станеш част от същата партия, за която пишеш с такъв език и с такива твърдения, само по себе си, без никакви публикации, би трябвало да ти носи огромно объркване. Нямам представа как се справя с това объркване.

Може би самото припомняне на тези факти и употребяваните от него думи наистина му е повлияло зле.

Съжаляваш ли за нещо от написаното и би ли се извинил на Антон Тодоров за него?

Аз не съм целял да го обидя, а да намеря подходящите думи и начин да определя, като журналист, политическото поведение на един действащ депутат.

Ако съжалявам за стореното, то е защото искът е за една сериозна сума, която може наистина да навреди на медията, в която работя. Това са моите заплати за повече от година напред.

И ако въпросът е зададен от гледната точка, че вече ни е осъдил, то бих съжалявал и бих употребил други думи. Бих се автоцензурирал, което е много тъжно и в някакъв смисъл това ще е истинската загуба.

Надявам се обаче в крайна сметка да не съжалявам, че съм написал нещата по този начин.

След като анонсирахте иска наблюдаваш ли достатъчна подкрепа от колеги? Има ли го нужния гилдиен отговор в такива случаи? Тук можем да говорим за събрани впечатления – имаме предишния случай със същия Антон Тодоров, заради който той подаде оставка като депутат, а журналисти излязоха на протест пред Министерски съвет. Във вашия сайт пък сте ветерани след заплахите на члена на СЕМ Бетина Жотева срещу автора ви Къдринка Къдринова, които ги има и на запис.

Тъжно ми е да го кажа, но в сегашния случай очаквах малко по-голяма реакция. Не говоря за някакви разочаровани надежди, а за обективно предположение.

Засега има един коментар във в-к „Дума“, една публикация в „Студия Трансмедия“ и материал в сайта със спорен авторитет „BulTimes“. С това се изчерпват официалните реакци от медиите и редакционните им колективи. Като гилдиен отговор, Съюза на българските журналисти взе отношение по казуса в своя публикация, където събира няколко такива случая.

Разбира се, във „Фейсбук“ моето съобщение и това на „Барикада“ по случая предизвикаха някаква подкрепа. Има време колегите да проявят повече солидарност – тепърва започва делото и т.н. – но на този етап не я виждам. А е важно на самото дело да станем свидетели на журналистическа заинтересуваност, защото тя ще е ключова за тълкуването на казуса от страна на съдията.

Безспорно при случая с Къдринка реакцията беше по-голяма. Може би, когато се касае до заплаха, още повече разпространена като аудио запис, в който се чуват самите думи на Жотева, на някакво подсъзнателно ниво това повече стига до хората. Реално обаче, отправената от нея заплаха и тази, която Антон Тодоров прави със съдебния си иск, са еднакви. Това е опит да се затвори устата на един журналист. Може би не прави такова впечатление, защото Тодоров вече не е депутат и на обществото и колегите не са толкова интересни заплахите му. Имаме си други „дъвки“, „трети полове“ … Освен това сайтът е малък и има (лява) идеологическа насоченост, която не се харесва на всички.

Има избирателност и за съжаление нашият изобщо не е единственият случай, на който не се обръща внимание. В Бургас имаме вече осъдени журналисти за препечатване на прес-съобщение за Петър Низамов – Перата; имаме случая с „Фрог Нюз“, получаващи заплахи от бивш шеф на ГДБОП, имаме и нашия случай … (изброените казуси са само от тази седмица – б.р.)

При такова натрупване и вече събудено недоволство, би трябвало тези неща да имат по-голям отзвук в самите медии. Уви, не е така.