Колко часове наред висене пред гишета са необходими на един човек, за да се регистрира да гласува? Оказва се доста, тъй като след над 2 милиарда (поне) лева през последните години, похарчени за електронно управление, системата не приема да се вписват букви в полето за цифри.

И само благодарение на търпението и упоритостта на нашия читател (пожелал анонимност) – той е успял да се регистрира, за да гласува. Вижте целия му разказ, който „КлинКлин“ публикува без редакторска намеса, и може би ще разберем и част от причините защо толкова много хора не могат да гласуват на избори. Това, което няма да разберем, е къде отидоха всичките милиарди за модернизация на бюрокрацията ни:

1-ви опит – отивам в община “Възраждане”, за да се регистрирам в новото жилище по настоящ адрес, за да мога да гласувам чрез него в София. Отивам на едно гише в ЕСГРАОН-а и обяснявам какво искам да направя. Давам им копие от нотариален акт и попълвам бланка за смяна на настоящ адрес.

Дотук всичко точно, но жената на будката ми казва, че тъй като апартаментът ми е написан като “Б9”, тя няма как да го впише в системата, тъй като програмата им дава да въвеждат само цифри в това поле. Питам я, не може ли да го пише само 9, тя ми отговаря, че не можела да взема такива решения. Зададе въпрос на “шефката” си и в крайна сметка ми казаха да говоря с нотариусите, да напишат “правилните данни” в нотариалния акт.

Нямах повече време да се занимавам този ден и си тръгнах. Звъннах по-късно същия ден или на следващия на нотариусите и от там ми казаха, че всичко е точно, хиляди други хора са успели да се регистрират по този начин, просто явно съм попаднал на некомпетентен служител.

2-ри опит, три-четири дни по-късно, когато пак имам възможност да изляза по задачи в работно време. Отивам, намирам служителка, която изглежда по-опитна, и заставам да чакам на нейното гише. Попълвам отново бланка, давам копие от нотариален акт и обяснявам какво искам да направя (да мога да гласувам по настоящ адрес).

От тук възникват няколко проблема: 1-во, вече съм бил изпуснал срока за промяна на гласуване по настоящ адрес, последното обновяване на тези данни било в събота. Попитах, не може ли нещо да се направи по въпроса, отговорът беше, че последното обновяване на листата за гласуване по постоянен адрес е днес в 15:00, та ако искам мога да си сменя постоянния адрес, за да мога да гласувам в София. Второ, отново не можели да ми въведат адреса заради буквата пред цифрата на апартамента.

След това започнахме да издирваме други живущи в същата сграда. Видя се, че на етажа, на който искам да се регистрирам, има вече регистриран апартамент 16, което означава, че моят няма как да е 9-ти. Служителката от ЕСГРАОН ме прати на гише „Информация“, да звънна на инженер Еди-коя-си, която да издири същинския номер на апартамента в кадастъра. Не знам как това трябва да е моя работа, но реших, че няма да се заяждам и отидох да издиря номера и да звънна. Успях да се свържа с въпросния инженер, но тя ми каза, че не се занимавала с такива неща, трябвало да звънна на инженер Някоя-друга. Опитах да звънна на другата служителка, но нямаше ефект. Минута по-късно тя слезе на първия етаж (където бях и аз) и заяви, че много бързала и имала среща с полицията за някаква акция. Щяла да се върне по някое време след обяд и тогава можела да ми помогне, като нацупено ми цитира приемните дни и часове.

Страхотно, но след обяд може да значи след 15:00ч, а тогава е последното обновяване на списъците с гласоподавателите по постоянен адрес. От информация ми казаха да звънна на директора на общината, за да видим дали тя не може да направи нещо. Дотук вече е минал около час, в който аз съм в общината и се опитвам да върша работата на служителите там. Звъня поредния телефон, свързвам се с директорката и ѝ обяснявам каква е ситуацията. След 10-тина минути разговор тя казва, че не се занимава с кадастъра и не може да ми помогне и ми казва да се допитам до първата инженер Еди-коя-си. Аз и обяснявам, как съм стигнал до това да говоря с нея и че почваме да се въртим в един омагьосан кръг.

Тя предлага сама да говори с инженер Еди-коя-си, за да разяснят нещата и ми казва да изчакам долу. Десетина минути по-късно слиза въпросният инженер и започва да ме пита един куп въпроси. Отговарям на всичко, но в крайна сметка пак не успява да ми реши проблема и ме моли да звънна на инвеститора, от когото съм купил апартамента, да питам за първоначални планове на строеж да се ориентираме по тях.

Звъня, говоря с инвеститора, затварям и чакам да проверят дали имат данните и да ми върнат обаждане. Междувременно аз се замислям, че проблемът с апартаментите и етажите ще се реши, ако аз реално съм на 3-ти етаж, а не на 4-ти, тъй като има по 4 апартамента на етаж, последният апартмент на 4-тия етаж е 16-ти, а моят трябва да е първия на 3-ти етаж, за да е 9-ти (което реално е така). Докато чакаме нещо да се случи, аз почвам да ровя из документите и намирам предавателния протокол, в който пише апартамент 9 на ЖИЛИЩЕН етаж 3, който е 4-ти физически, тъй като на 1-ви етаж има магазини. И казвам на инженер Еди-коя-си и служителката от ЕСГРАОН какво съм открил.

Никой не ме отразява 1-вия път, продължавам да седя и да чакам. Казвам го 2-ри път, ако не се лъжа и 3-ти. По едно време инж. Еди-коя-си ме пита колко апартамента има на етаж, казвам ѝ 4, и на нея и хрумва гениалната идея, че ако моя апартамент е на 3-ти етаж, нещата се нареждат.

Два часа висене в общината и 5 лева такса за обслужване по-късно, най-накрая успях да се регистрирам по постоянен адрес, за да мога да гласувам в София.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете КлинКлин в Patreon!