От Руслан ТРАД

Август, 1835 година. По улиците на Ню Йорк се разнася новият брой на изданието вестник The Sun. До края на деня съдържанието, поместено в изданието, ще е предизвикало редица коментари и мнения.

Вече две години редакторът на вестника, Бенджамин Дей, работи усърдно, за да превърне The Sun в издание със сериозен имидж, макар да е в сферата на таблоидите. И въпреки че става известен с първите публикации за престъпления и подобен род новини, The Sun буквално „озарява всички“ (мотото на изданието е „Осветява всички“) с публикувания материал през онзи далечен 25 август. Новините за откритието на британския астроном сър Джон Хършел са ексклузивни – след като изследвал южните небеса в Южна Африка, ученият открил живот на Луната.

Според откритията, публикувани в Единбургския журнал за наука, Хършел използвал масивен телескоп, за да наблюдава с високо качество лунния пейзаж, по който забелязал плажове, реки, растения, изоставени храмове и животни. Най-невероятно сред всички описани картини, е вид, който описва като vespertilio-homo или „човек-прилеп“, който обитава Луната.

Новините, които огласява The Sun, се предават от уста на уста. Без помощта на социалните мрежи, телевизията и радиото, историята за лунните хора и пейзажи стават изключително популярни по стандартите на 19 век и прехвърля границите на САЩ. Италианско издание дори поръчва литографии, за да илюстрира този нов фантастичен свят. За съжаление на мнозина, всичко това се оказало лъжа.

Leopoldo Galluzzo, Altre scoverte fatte nella luna dal Sigr. Herschel (Other lunar discoveries from Signor Herschel), Napoli, 1836 (Smithsonian Institution Libraries)

Leopoldo Galluzzo, Altre scoverte fatte nella luna dal Sigr. Herschel (Other lunar discoveries from Signor Herschel), Napoli, 1836 (Smithsonian Institution Libraries)

Никой от читателите на The Sun, които отворили броя от 25 август 1835, не предполагал, че чете ранна фантастична творба, превърнала се в една от най-големите фалшиви истории за времето си. The Sun публикува откритията на сър Джон Хършел в шест части, станали известни като „Голямата лунна измама“.

Джон Хършел, обаче, наистина е съществувал и е бил реално астроном, изследвал небето над Южна Африка, който не разбира, че името му е влязло в измама, докато историята не обикаля САЩ и Европа. До края на август 1835 година повечето вестници в Ню Йорк препечатват историята за намерения живот на луната, където различни същества съжителстват в един фантастичен свят „в щастие и мир“, както се разказва в The Sun. Две седмици по-късно – в средата на септември – изданията от Източното до Западното крайбрежие също пишат за откритията на британеца Джон Хършел. Месец по-късно достига Европа. Хора започват да рисуват изображения, вдъхновени от новинарския материал и изглежда обществеността не може да се насити на цялата история за Луната. Никога досега читателите не са получавали толкова много информация на един път. С развитието на пресата и урбанизацията, за издание като The Sun става възможно да продават хиляди копия само за пени. Именно The Sun става и първият вестник, продаващ новия си брой с момчета, викащи по улиците главните заглавия, за да привлекат вниманието подобно на днешните известия на страница във Facebook, за която сме се абонирали.

***

По този начин, публикации с привличащи заглавия биват награждавани от читателите си, без да бъдат наказани, че се провалят в предоставянето на дадена история с точност и проверка на фактите. За читателите все още няма ясни очаквания какво точно е новината, как е съставена и какво трябва да бъде отразявано обективно. Именно така, през 19 век, който бил време на въображение, читателите лесно сливат истината с фикцията. Един свят, в който различни видове съжителстват без войни на фона на реки и фантастични долини? Защо не, за това мечтаят не един или двама.

Leopoldo Galluzzo, Altre scoverte fatte nella luna dal Sigr. Herschel (Other lunar discoveries from Signor Herschel), Napoli, 1836 (Smithsonian Institution Libraries)

Leopoldo Galluzzo, Altre scoverte fatte nella luna dal Sigr. Herschel (Other lunar discoveries from Signor Herschel), Napoli, 1836 (Smithsonian Institution Libraries)

Разбира се, скептиците и конкурентни редакции започват да задават въпроси, като например защо са пропуснали такава история и съмненията се засилват. Отговорът на The Sun ни е много добре познат, защото се използва и днес като извинение и оправдание. Изданието отговоря на критиците кратко: „Невежеството гледа винаги с недоверие към по-големи научни открития, защото не може да ги разбере.“ След това, The Sun издава списък с единадесет цитата от учени, за да потвърдят историята си – някои извадени извън контекста, други са категорични фабрикации. Вестникът дори отрича реалното съществуване на критиците си – същото, което прави Доналд Тръмп днес, впрочем.

***

The Sun отказва да поеме отговорност за публикуването на съмнителна история. В същото време, минават седмици преди Единбургският журнал за наука да отговори на питанията относно откритията на Джон Хършел. Междувременно, публикациите са станали видими и се разпространяват из цяла Европа, изпълващи фантазията на обществото.

Новините, че всичко това е измислица, в крайна сметка се разпространяват, макар и не толкова бързо, колкото самата лъжа. За съжаление, името на самия учен Джон Хършел и неговите достижения в астрономията, са засенчени както от баща му – откривателят на планетата Уран – така и от историята, в която е включен. В продължение на години британският учен е осмиван заради „лунната измама“. През 2001 година, наследници на Хършел намират непубликувано писмо от 1836 година, адресирано до литературното списание „Атенеум“, в което той пише за огорчението си спрямо всички клевети към него и научната му дейност.

***

Юни, 1876 година. Изминали са десетилетия след „Лунната измама“ и историята със сър Джон Хершел, и са нужни нови, предизвикващи фантазията истории. Читателите на консервативния вестник The Standart разгръщат първите страници, за да научат последните новини от света, докато посрещат поредния лондонски ден. Репортажът на един от кореспондентите на изданието, пратен на Балканите, се превръща в пример за това, че често редакциите следват правителствената пропаганда, независимо от фактологията и така без чувство за отговорност изкривяват истината пред читателите си. В случая, този репортаж опетнява един от най-важните епизоди от българската история.

Кореспондентът на The Standart описва с жар и нотка на презрение „афера на кораба „Радецки“, носещ се по водите на Дунава. Един прекрасен ден банда от претендиращи, че са българи въоръжени мъже, притискат капитана на кораба да спре непредвидено. Журналистът описва нападателите като руснаци, сърби и румънци, които заявяват на капитана, че трябва да изпълни нарежданията „в името на страдащото християнство на Изток“.

Untitled

Историята за превземането на кораба „Радецки“ е позната на всеки българин още от училище. Репортажът е в пълен контраст не само със събитията, случили се на кораба, но и с личните спомени на капитан Дагоберт Енглендер, в които се разказва в подробности какво става на палубата и акостирането в близост до Козлодуй. Изказването за християнството пък звучи нелепо, когато става дума за Христо Ботев, за който революционната борба е надрелигиозна и не я обвързва с подобни лозунги. Впрочем, Ботев не се споменава от кореспондента – нито, че е водач на групата, нито за целите му; просто не съществува.

***

Този скалъпен репортаж на The Standart влиза напълно в графата „фалшиви новини“ и ако беше се случил днес, можехме да изобличим липсата на достоверност посредством инструменти за проверка на факти. Но през 19 век това е значително по-трудно, като понякога е отнемало месеци преди да се разбере кое е истина и кое е лъжа, както се вижда в случая с „лунната измама“.

През 1876 година Великобритания е твърдо зад Османската империя. Политиката на англичаните е същата, каквото е на Русия днес в Сирия – запазване на статуквото и баланса на силите, като всеки трус е излишен, тъй като застрашава интересите на великата сила. Именно в тези години битуват различни стереотипи за „Изтока“, в това число и Балканите, а западната преса не пропуска възможност да публикува подобен материал, в който група въоръжени мъже целят отвличане на кораб, за да „защитят християнството“.

Ако репортажът се беше отнесъл сериозно към темата, това означава да засегне важни и неприятни за британското правителство теми като току-що потушеното Априлско въстание и подкрепата за империя, която е избила 30 000 души в териториите, които по-късно ще станат модерна България. Още повече – в същия период има бунтове в Босна, сърбите се цепят. Затова е много по-лесно събитията, свързани с „Радецки“ да бъдат представени като афера на въоръжени нападатели, подкрепени от Русия (авторът няколко пъти споменава наличието на руски паспорти), която е срещу британските интереси в Близкия изток и Балканите – дори само това противоречи на цялата мисия на Ботев, свързана с националното освободително движение.

***

Фалшивите новини винаги са били наоколо. Има известни примери за фабрикувани истории от епохата на Кръстоносните походи, а в Южна Франция на основата на онова, което днес наричаме fake news, папа Инокентий III нарежда поход, който ще причини смъртта на стотици хиляди невинни, опустошавайки цял един район за векове наред. Т.нар. Протоколи на Цион са една от най-известните фалшификации, предизвикали вълна от антисемитизъм през целия 20 век и дори днес са цитирани като източник от антисемитски сайтове и публични личности, за да докажат съществуването на „световен еврейски заговор“. Ако дадем пример от модерната история, спокойно можем да кажем, че една от най-ужасните войни в днешно време – тази в Ирак през 2003 година – също е следствие на фалшиви данни и репортажи, разпространени сред редица издания. Можем да продължим с примерите от Сирия, изборите в САЩ

Истината все пак се разпространява, но много по-бавно от лъжата, когато злото вече е направено – често с дълготрайни вредни последици. Лъжата е обаятелна, привличаща, създаваща фантазия и още повече – тя се връзва с нашето собствено желание и виждане за нещата. Истината, от друга страна, често е просто фактология, не толкова привлекателна, а понякога и неприятна – факт, разбиващ много от стереотипите и мечтите, в които сме си наложили да вярваме.

Виж още: Копи/Пейст – Създадох мрежата. Ето какво трябва да направим, за да я спасим

Какво да правим? Едва ли има опростен и бърз отговор. На първо време, задавайте въпроси, съмнявайте се здравословно и не изпадайте в паника, че светът свършва утре. Днес през интернет може да се разпространява още повече и още по-бързо невярна информация и от нас зависи дали това ще продължава със същия такт. Мрежата вече съществува – има ли как да направим нещо, за да я спасим от толкова лесното споделяне на фалшиви новини? Има как.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Руслан Трад в Patreon!