От сър Тим БЪРНЪРС-ЛИЙ


В началото на тази седмица, на 12 март, се честваха 28-години от създаването на световната мрежа. За удобство е възможно да я наричате „интернет“, макар и това да не е съвсем точно. World Wide Web  – това най-просто казано е подреденото в уебстраници съдържание на разположение на интернет потребителите – от Wikileaks, през Facebook до „Клин/Клин“ или сайта на ПП ГЕРБ.

Създателят на световната мрежа е сър Тим Бърнърс-Лий. В неговите представи, идеалната цел на изобретението му е да бъде първото общодостъпно средство за информация и комуникация, в което различните участници са равни. Близо три десетилетия след като направи безценния си подарък за човечеството, ето какви проблеми вижда в моментното му състояние.

Преди 28 години представих оригиналното си предложение за създаването на световната мрежа (worldwide web). Представях си я като отворена платформа, която ще позволи на всеки човек, където и да се намира, да споделя информация, да има достъп до възможности и да съдейства, преодолявайки географските и културни ограничения. По много начини мрежата реализира тези виждания, въпреки периодично повтарящата се битка тя да остане отворена.

През последните 12 месеца обаче, все повече се тревожа заради 3 нови тенденции, с които смятам, че трябва да се преборим, за да може мрежата да реализира напълно потенциала си на инструмент, служещ на цялото човечество.

1) Загубихме контрол над личните си данни

Сегашният бизнес модел на много уебсайтове предлага безплатно съдържание в замяна на лични данни. Много от нас се съгласяват на това, макар и често да е посредством приемането на дълги и объркващи условия на ползване (terms and conditions), но като цяло нямаме проблем с факта, че някаква информация е събирана като цена за безплатните услуги.

Пропускаме обаче уловката. Щом данните ни започнат да се съхраняват в частни силози, извън нашия обзор, губим предимството на прекия контрол върху тези данни и избора кога и с кого да ги споделяме. Нещо повече – често няма никакъв начин да уведомим компаниите какъв тип данни не искаме да споделяме, особено с трети страни.

Приемането на условията за ползване е „всичко или нищо“.

Широкоразпространеното събиране на данни има и други ефекти. Посредством договорки или принуда, компаниите работят с правителствата, а последните следят все повече от действията ни онлайн и приемат екстремни закони, които погазват правата ни на поверителност. Можем лесно да видим възможните последствия при репресивните режими – блогъри биват арестувани или убивани, политически опоненти биват следени.

Дори в страни, за които вярваме, че правителствата взимат присърце най-добрите интереси на гражданите, наблюдаването на всичко по всяко време излиза извън контрол. Това има смразяващ ефект върху свободното слово и възпира мрежата от това да бъде място за диалог по важни теми – специфични здравни проблеми, сексуалност или религия.


Виж още: Facebook – множител на отчуждението и конформизма

2) Прекалено лесно е невярна информация да се разпространява чрез мрежата

Днес повечето хора намират новини и информация онлайн с помощта само на няколко социални мрежи и търсачки. Тези сайтове правят повече пари, когато кликаме върху линковете, които изваждат пред нас. А едновременно с това те избират какво да ни покажат, на базата на алгоритми, работещи с личните ни данни, които постоянно биват добивани. Крайният резултат е, че тези сайтове ни показват съдържание, върху което си мислят, че ще кликнем. Това може да е заблуждаваща информация или фалшиви новини, които ни се струват изненадващи, шокиращи и/или са създадени, за да експлоатират предразсъдъците ни. Те могат да се разпространят като горски пожар. Чрез използването на методи за събиране на данни и армии от ботове, хората с лоши намерения използват системата за разпространение на невярна информация с политическа или икономническа цел.

3) Политическото пропагандиране в интернет има нужда от прозрачност и разбиране

Политическата реклама в интернет бързо се превърна в сложна индустрия. Фактът, че повечето хора се снабдяват с информация от ограничен брой платформи, и непрекъснатото усъвършенстване на алгоритмите, работещи с щедри количества лична информация, означава, че политическите кампании вече се градят на индивидуални реклами, прицелени директно в потребителите. Един източник твърди, че при кампанията за президентските избори в САЩ през 2016г., до 50 000 различни призиви са се разпространявали всеки ден във Facebook – ситуация, която е почти невъзможно да се следи. Има предположения, че някои политически реклами, в САЩ и по света, използват неетични методи – насочват гласоподавателите към сайтове за фалшиви новини или призовават други да не гласуват. Таргетираното спонсорирано съдържание позволява на една и съща кампания да излъчва различни, възможно противоречащи си послания към отделни групи от хора. Това демократично ли е?

Налице са комплексни проблеми и решенията им няма да са прости. Въпреки това, някои възможни пътеки за подобрение вече са открити. Трябва да работим заедно с уеб компаниите, за да постигнем баланс, при който адекватен дял от контрола върху данните е в ръцете на потребителите, включително чрез разработването на нови технологии като персонални „контейнери за данни“ (data pods) и изследване на алтернативни модели за генериране на печалба чрез абонаменти и микроплащания. Трябва да се борим с правителствените измами в законите за следене, включително по съдебен път, когато се налага. Трябва да дадем отпор на заблуждаващата информация, като окуражим „гейткийпъри“ (gatekeepers – термин от комуникационните науки, обозначаващ звената, които контролират/направляват достъпа до информация – бел.прев.)  като Google и Facebook да поддържат усилията за справяне с проблема. Същевременно трябва да се избегне създаването на централизирани институции, които да решават кое е „истина“ и кое не. Нужна ни е прозрачност при създаването и функционирането на алгоритмите, за да разберем как се взимат важни решения, които оказват влияние на живота ни, а вероятно ни е нужен и набор от общи принципи, които да бъдат следвани. Спешно трябва да се премахне „сляпото интернет петно“ в регулацията на политическите кампании.


Виж още – Битката за интернет е изгубена

Екипът ни в „Web Foundation“ (НПО, основано от Бърнърс-Лий – бел.прев.) ще работи по тези проблеми, като част от новата ни 5-годишна стратегия – ще изследваме проблемите по-детайлно, с цел да стигнем до работещи решения и създадем партньорства за прогрес към уеб среда, която дава равни сили и възможности за всички.

Може и аз да съм създал мрежата, но всички вие помогнахте за създаването на това, което тя представлява днес. Всички блогове, постове, туийтове, снимки, видеа, апликации, уеб страници и други представляват сътрудничеството на милиони от вас по света за изграждането на нашето онлайн общество. Всякакви хора са помогнали – от политици, борещи се мрежата да остане отворена; през организации за стандартизация като W3C увеличаващи силата, достъпността и сигурността на технологията; до всички хора, протестирали по улиците. В последната година видяхме нигерийците, които се възпротивиха на закон за социалните мрежи, целящ да ограничи свободното изразяване онлайн; масово недоволство и протести срещу спирането на интернет достъпа на регионален принцип в Камерун;  огромна обществена подкрепа за нет неутралността (net neutrality – популярен принцип, защитаван и от Бърнърс Лий, според който правителствата и доставчиците на интернет трябва да третират всички данни еднакво и със зачитане на правото на поверителност)  в Индия и Европейския съюз.

Всички ние изградихме мрежата, която имаме, и от нас зависи да създадем мрежата, която искаме – такава за всички.

Web Foundation“ стои начело на борбата за развитие и защита на общодостъпността в мрежата. Вярваме, че тя от ключово значение за обръщане на процеса на увеличаване на неравенствата и за овластяването на гражданите. Можете да следите работата ни, като се запишете за мейл бюлетина ни или като намерите в нашия списък местна правозащитна организация, която да подкрепите. Предложения за списъка са добре дошли и могат да бъдат пращани на contact@webfoundation.org

Дарение можете да направите тук.

Бел. К/К – Преводът е по публикацията на The Guardian.