Лещен: формула за унищожение на местния бизнес

15775062_10154688417801655_915993408675079552_o

Боряна Ангелова-Игова, Контантин Мравов

Снимки:  Боряна Ангелова-Игова

Публикувана на: 03.01.2017 @ 20:25


Българско планинско село с възрожденски облик се опитва да се справи с предизвикателствата на съвремието. С големи мъки, заеми, собственоръчен труд и мерак, жителите съживяват историческия му вид и атмосфера. Заради впечатляващата си архитектура, природа и местна кухня, мястото бързо става туристическа атракция. Всички, които искат да се докоснат до уникалния му чар, го откриват в „Google maps“ и веднага се насочват към него.


Село Лещен, Община Гърмен, Област Благоевград


Масовият интерес бавно, но сигурно привлича и инвеститори, които изливат милиони в строителството на хотели във въпросното селце. Появяват се завиден брой места, които предоставят пълен пакет продукти: от „СПА“ и „еко туризъм“, до „био“ и „all inclusive“.

В резултат от инвестиционната инвазия периферията на селцето се разраства, за сметка на центъра. Лека-полека туристическият поток към автентичната вътрешност на селцето намалява

и хотелите по периферията на практика изчерпват местните природни и културни ресурси.

Бумът на СПА-услугите оставя селото без вода, а заради несъответствието между количеството туристи и капацитета на електроснабдяването, инсталацията често не издържа. На туристите често им се налага да останат без ток и вода.

Проблеми от този род бързо стават обществено достояние. Вътрешността на селцето, където се намира автентичният местен бизнес, замира заради пренасочването на туристическия поток към големите „all inclusive“ хотели.

Четете още: Банско – последната крепост на олигархията

15776708_10154688418441655_4803678763109802807_o

Лещен от години носи славата на  село, в което времето е спряло. Чудесно място за семейства с деца, в което няма барове, кръчми и следователно – не се дъни музика по цяла нощ. Липсват пияните туристи и хвърчащите спортни коли из тесните калдъръмени улички, за разлика от съседното село Ковачевица. Тук децата могат да тичат спокойно по улиците с единствената „опасност“ да настъпят някое кравешко áко… което е част от местния колорит!

От 2005-а насам в покрайнините на селото кипи масирано строителство на нови къщи и хотели. Те изглеждат добре и местният архитектурен облик е запазен, всяка от тях предлага по 10-20 стаи. Толкова, колкото е имало в старата част на селото до 2005 година.

Както тогава, така и сега, за да се запази стая в Капитановата къща или в Баджанаците – две от т.нар. еко-къщи в центъра, резервации се правят месеци по-рано.

„Туристи продължава да има достатъчно, но вече не знаем кога ще последва отлив“, призна пред „Клин/Клин“ Ахмед Алилчев. Той е родом от региона и започва да се препитава в Лещен при първоначалното развитие на селския туризъм в края на 90-те години.

Възможността пред Ахмед сега е достъпна за повече хора като него. Въпросът е доколко устойчив е този модел?

Причината за този въпрос е друг сценарий. Със семейството ви, което включва малко бебе, сте отседнали в такава къща за Нова година. Селото и хотелите му са препълнени. В един момент водата спира трайно. Кранчетата потичат за един час, като в добре позната постсоциалистическа дистопия, но водата е ледена. Междувременно токът спира.Температурата в стаята е 14 градуса.

„Водохващането в планината отдавна не е достатъчно. Нови сонди могат да се пробият, но всеки се опитва да спести и да се оправи с наличния водопровод. Общината събира парите за водата, но не променя нищо“, обяснява Ахмед. Проблемът е особено осезаем през лятото, когато освен туристите е налице и поливането на засадените площи. Наличен е и в празничния сезон.

„Миналата година отседнахме в малък комплекс в Лещен. Къщите бяха реставрирани по европейски проект, в кухнята имаше миялна, модерни бани, но още първата вечер спря токът. Обадихме се на хазяина, който живее в Огняново и той ни обясни, че
в селото имало две мрежи на тока и точно нашата се била претоварила, но това било за кратко.

Освен че беше тъмно, стана и доста студено. В един момент на другия ден токът дойде и решихме да се изкъпем в прекрасната реставрирана баня, но се случи така, че изкъпахме и хората на долния етаж, буквално от тавана им потече поток. В този момент и токът спря. „Мястото предлага невероятни възможности за туризъм, но както на много места в България не се мисли за основните нужди на туристите, а именно ток и топла вода“, споделя пред Клин/Клин М. Дж. от София, която наскоро е посетила Лещен.

Същевременно в цялото село е трудно да се видят канавки или улуци. Със сигурност запазването на архитектурния облик може да се комбинира с по-добра енергийна и водна ефективност.

„Къщите са ремонтирани с много вкус, но без каквато и да е идея за енергийна ефективност и това оказва неблагоприятен еколoгичен отпечатък на местността“, смята строителният инженер Петър Петров, който е чест посетител на селото. По думите му камините на автентичните къщи функционират както през 19-век и топлината от тях не се използва достатъчно добре. Това повишава количеството нужен дървен материал, а оттам и изсичането на дървета.

Четете още: Оттук отдавна не минават влакове

15800256_10154688413986655_5692480480440410498_o

Един друг проблем на Лещен може да се види на много места в България. Масираното строителство на архитектурни реплики съпътства постепенното разрушение на автентичните къщи от 19-век. Зад табели, указващи местоположението на архитектурна забележителност, все по-често се виждат руини.

Според Алилчев много от възрастните собственици или неживеещи в селото техни наследници искат прекалено висока цена за подобни имоти, което ги лишава от купувачи.

След като миналата година окончателно бяха приети противоречивите промени в Закона за културното наследство, сгради и други културни паметници от местно значение вече са в компетенцията на шест общински администрации, отговарящи на плановите икономически райони – София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и Плевен. В Лещен подобни реликви от Възраждането са запазеното килийно училище и църквата „Св. Параскева“.

Законовите промени бяха въведени с основната идея да се улесни усвояването на евросредства за реставрации. Те обаче елиминираха централизираната структура, в която въпросите за всички паметници на културата се отнасяха до Националния институт за недвижимо културно наследство.

Така за паметниците в Лещен вече трябва да се грижи обособено звено в администрацията на Столична община. Към момента такова звено все още няма, а както смята и главният архитект на София Здравко Здравков, законовите промени не решават въпроса със собствениците, които искат да строят.

Формулата за упадък работи по свой начин и в съседното село Ковачевица. Усвояват се фондове, с които се строят екопътеки, водещи до… кръчмата на 100 м по-нагоре.

Обществените тоалетни, както се шегуват продавачите на сергията пред тях, „работят, само когато не е празник и няма хора“. Разходката с деца е почти невъзможна заради липсата на пешеходни пространства, заети от автомобили. Понеже всичко в селото вече е „all inclusive“, са изчезнали малките кръчми и кафета. Църквата „Св. Никола“ никога не работи.

„Няма свещеник“, споделят местните. Църквата е само една от многото културни забележителности, които не работят в празнични дни, когато реално могат да печелят.

Развитието на селския туризъм в интерес на местните не е приоритет.
Два възможни сценария стоят пред развитието на тази толкова прекрасна местност.

Песимистичният

Туристите масово се насочват към Огняново, където проблемът с тока и водата вече е решен, а  посещават Лещен и Ковачевица за кратка разходка. В двете села остават малко пари и ценните забележителности продължават да изчезват една по една.

Оптимистичният

Ограничава се издаването на разрешителни за строежи на нови хотели и къщи за гости. „Развиването на бизнес“ се насочва към инвестиции в реставрирането на възрожденските къщи, със съпътстваща енергийна и водна ефективност. Примерите за подобен род реставрации в съседна Гърция са достатъчно.

img_20170102_112157

А Лещен е прекрасен! Дори и само с природните си забележителности, гледките от терасите на старите къщи оставят спомен. Също както и менюто с не повече от десет ястия в селската кръчма на центъра. Няма как да се предположи, че сиренето в гювеч, пържените филии в домашно масло и сладкото от диви ягодки могат да са толкова вкусни… Малките посетители не са виждали каймак в млякото, а големите са го забравили.

Колко е жалко да съживиш и се насладиш на всички тези вкусове, образи и миризми, само за да бъдат унищожени от самата им свръхконсумация.

Четете още: А Люлин можеше да изглежда така 

Участвай в създаването на първата българска медия с "отворен код" и стани част от интерактивната ни редакция. Подкрепяйки проекта, вие ставате един от колективните собственици на медията и ще научавате всички важни новини около създаването на Клин/Клин.

ВЛЕЗ В РЕДАКЦИЯТА

Едно мнение за “Лещен: формула за унищожение на местния бизнес

Коментарите са затворени.