Кирил БеспаловПроектът „Прага 13“ – един панелен комплекс от друго измерение
Мащабното национално саниране беше прието с голям скептицизъм. И с право. Здравият разум някак те възпира да повярваш на държава, която те е лъгала за какво ли не, че ще оправи най-ценното – дома ти.
И резултатите са налице: примерите за „санировката“ в Благоевград и Севлиево показват, че не се спазват елементарни технически изисквания, няма решение за остъклените тераси, използват се едни и същи тонове цвят и евтина боя. Към това прибавяме и нулева композиция, правена от хора, лишени от какъвто и да бил художествен талант.
А оперираните от естетика жители на блока няма и да се сетят, че ремонтът им е трагичен, защото никога не им е пукало особено за това какво се случва извън апартамента им.
Наскоро си говорих с един комшия пред блока. Той ми каза нещо, което обяснява парадокса с кошмарния вид на по-голямата част от града ни: „Абе, к’во ти пука как е навън, важното е вкъщи да ти е хубаво“.
Градските пространства са изключително важни за социалното и културно развитие на едно общество. Когато навън е неприветливо, ти бързаш да се прибереш вкъщи, не общуваш с хората около теб, и започваш да се превръщаш в дебил.
Популярният руски блогър Иля Варламов, който се бори с дебилите в родината си, (които не са никак малко) често обикаля света и показва как биха могли да изглеждат руските градове – запуснати и мърляви досущ като нашите. Репортажът този път е от Прага, чиито крайни квартали напомнят софийските – бетонни спални в полето, строени в края на 60-те години. И приликите не спират дотук… Разликата обаче е в отношението към своя квартал – както на живущи, така и на управляващи.
Така изглежда Прага 13
Напомня леко на Люлин, но… чешкият квартал заема по-голяма площ – 2848 ха, в сравнение с 2222 ха за родния бетонен район. Като население обаче ситуацията е противоположна. Ако софийската джунгла от блокове е приютила между 125 и 250 хил души (по неофициални данни), то в панелните кутийки на снимката има не повече от 60 000 обитатели.
Поглед отстрани: всичко е подредено. Може би прекалено много за балканската ни душа. Но вторият и по-важен момент – за автомобилите има просторни паркинги и не се налага да се запушват естествените пешеходни пространства.
Ако сте от хората, за които шаренията на тази снимка им идва в повече, скролнете надолу – ще се очаровате от организацията на публичното пространство и използването на пълния му потенциал.
От тази гледна точка виждаме една стандартна „соц-спалня“, изградена в полето. Но колкото повече се вглеждаме в детайла, толкова повече виждаме разликите в манталитета между жителите на „Прага 13“ и тези на Люлин 6.
Зелени коридори. Пространства за рекреация. Широки тревни площи. Три цивилизационни фактора, които ни отличават от чехите.
Време е да слезем на земята…
Горе: Обикновена детска площадка пред един от малкото несанирани блокове.
Долу: Саниране със семпли цветови решения, от които не боли глава.
Един блок от типа „Китайската стена“ – култовата жилищна сграда в софийския квартал „Зона Б5“. Широки пространства, които не пустеят като пасище, а са запълнени по същество.
Как да адаптираш полянката пред блока за човешки същества, а не за автомобили. Поглед отблизо.
Сградата вдясно напомня 324-и блок в Младост. Същите графити, същият електрически стълб, който комшията обича да препикава. Обаче има място за хора, детски колички и велосипеди, а колите са на друго място.
Къде, за бога са колите?
Вход, пред който няма спрели автомобили.
Тук чехите малко са копирали нашите цветови гами. Но им е простено, защото това е изключение от правилото.
Санирана VS несанирана панелка.
Колкото повече спокойствие за очите – толкова по-малко агресия в обществото
Чакай, ама не мога ли да паркирам на пешеходната пътека?
Пешеходен мост.
Оставете прането, погледнете един етаж по-нагоре как чехите остъкляват балконите си.
Е, има и такива гледки.
Правите ли вече асоциации с езерото в Дружба?
А това можеше да бъде „червеят“ на метрото в Обеля
