КлинКлин бе удостоен с първа награда на конкурса „Журналистика за развитие“ за разследването на Калоян Константинов „Как България съсипа ромите, а сетне ги обвини за разпада на държавата“.

Това е третото отличие за КлинКлин за годината, след като получи награди на конкурса Web Report и в Полша.

Наградите „Журналистика за развитие“ се организират от Центъра за развитие на устойчиви общности , Българската платформа за международно развитие и Международната група за правата на малцинствата и имат за цел да се занимаят въпросите на развитието и политиките на ЕС и България по тях, проблемите на мигрантите и на малцинствените групи, неравенствата, правата на жените и премахването на бедността в страните извън ЕС.

Втора награда грабна Велина Барова, която пише и работи за Евромегдан, интернет издание с идеална цел. Присъденият приз е за текста „Климатична справедливост за човешки права“. Материалът обръща внимание на връзката между климатичната справедливост и правата на жените, на ефектите от климатичните промени върху жените. Велина представя тезите си през преплитащите се и каузи, и действия на три ангажирани с темата жени. „Борбата за намаляване на увреждащите климата емисии е борба за женски права.“ –  тази необичайна теза е защитена много добре, с умело разпръскване или разлюстване на получени в интервютата с трите жени факти, думи, силни словосъчетания, коментира председателят на БПМР проф. Петранка Филева.

Трета награда бе присъдена на Десислава Ризова от бТВ за репортажа „Войната за свещената земя“. Това е необичайно вълнуващ разказ за човешки съдби по време на кратките, но за сметка на това драматични военни действия между Израел и Палестина през май тази година. Фокусът на филма е съдбата на хората от двете страни, как се променя живота им, как еднакво трудно бягат от насилието. Ако по-конкретно се търси темата на конкурса в този материал, то тя може да бъде открита в образите на българските лекарки и техните колеги, които работят и от двете страни на границата и разказват пред камерата за своята умора, за собствените страхове и страховете на техните пациенти. Заглавието и заключението кратко споделят същността на един безкраен конфликт. Позиционна война за едно и също малко късче земя – на едните обещана като обетована, на другите като свещена земя.

Сред журналистическите материали се открои и разказът за Силсила Махбуб станала популярна след  актуалните събития в Афганистан. Това накара журито да присъди допълнителна награда на разказвачката на истински истории Александра Цанкова, която публикува в собствено интернет издание – True Story.

Ралица Ковачева, преподавател в СУ и член на журито, с наградената Александра Цанкова.

Ралица Ковачева, преподавател в СУ и член на журито, с наградената Александра Цанкова.

Състоянието на човешките права у нас

По време на събитието бе представена и българската страница в AidWatch Report 2021 на CONCORD Europe, както и световната премиера на годишния доклад „Малцинствата и коренното население 2021: Фокус върху КОВИД-19”, подготвен от Minority Rights Group International (MRGI), представен от проф. Мария Нейкова.

Докладът AidWatch на CONCORD Europe събира информация и дава препоръки относно качеството и размера на помощта за развитие, предоставяна от държавите-членки на ЕС и Европейската комисия на развиващите се страни.

След Брекзит Европейският съюз и държавите-членки са предоставили 63 млрд. евро за 2020 г. като помощ за развитие на страните от Третия свят. Това са близо 9 млрд. евро по-малко от средствата, предоставени през 2019 г., когато Великобритания все още отчита своята помощ с тази на Съюза“. Това каза изпълнителният директор на БПМР Петър Бучков.

Според него въпреки намалелите средства в абсолютна стойност, последствията от пандемията и намаляването на брутния национален доход (БНД) повишават процента на официалната помощ за развитие спрямо БНД до 0.5% за целия Европейски съюз.

„Що се отнася до България, страната ни повишава размера на двустранната си помощ до 8 млн. евро за 2020 г., като едва 3.7 млн. са за проекти в страните партньори от Западните Балкани, Черноморския регион и горещи точки като Сирия, Афганистан и Ирак, а останалите над 4 млн. евро са за издръжка на бежанците у нас“, каза Петър Бучков и допълни, че помощта по многостранна линия, предоставена от страната ни към бюджета на ЕС за външна дейност, агенции на ООН, Световната банка и други, достига 73 млн. евро за същия период.

Сред препоръките, които той изброи към българското правителство бяха: рестартиране процеса и работата по създаване на Закон за сътрудничеството за развитие и създаване на агенция за Българската помощ за развитие; увеличаване на делът на двустранната помощ; създаване на ефективна комуникационна кампания, която да представи пред обществото ползите от участието на България в международното сътрудничество за развитие; засилване на участието на български организации в предоставянето на помощта.

Станимира Хаджимитова от ЦРУО (вляво), Петър Бучков от БПМР и Десислава Ризова, наградената на трето място в конкурса.

Станимира Хаджимитова от ЦРУО (вляво), Петър Бучков от БПМР и Десислава Ризова, наградената на трето място в конкурса.

Проф. Мария Нейкова представи основните предизвикателства пред малцинствата и коренното население, предмет на доклада на Minority Rights Group International. Фокусът на изледването е Ковид-19 и неговото отражение върху тези групи.

„Въпреки че е широко признато, че тежестта на Ковид-19 беше понесена тежко от малцинствата, коренните народи и мигрантите, носточшата криза просто изостри реалността, която често се пренебрегва“, сподели проф. Нейкова. Според нея огромното неравенство около здравното осигуряване, храненето, условията на живот и други, са основните причини, които излагат тези групи на хронични заболявания, болести и смърт.

„Всичко това просто се ускори по време на пандемията и в резултат доведе до по-високи нива на заразяване и смъртност сред тези групи“, заключи Мария Нейкова като сподели, че след Ковид-19 е невъзможно да се игнорира дълбкото изключване на много групи от правото на здравеопазване и опасностите от това не само за пряко засегнатите общности, но и света като цяло. В доклада има и специална страница, посветена на България, която представя проблемите, пред които са се изправили малцинствените групи в страната ни по време на локдауните през 2020 г., като се обръща особено внимание на нарушаването на основни права на човека, публично известни с блокирането на цели квартали в отделни градове.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете КлинКлин в Patreon!