КлинКлинВ деня, когато Владимир Путин изненадващо обяви частична военна мобилизация и завоалирано заплаши НАТО с ядрено оръжие – българското общество символично се обяви срещу руската агресия с ултиматум за спиране на осветлението на паметниците на Съветския съюз в пет от най-големите градове в страната.
Журналисти, писатели и университетски преподаватели застанаха зад инициативата „Мрак за светлина“. Те категорично настояха да бъдат изключени прожекторите на софийския паметник на съветската армия (МОЧА), скандално извисяващ се в центъра на столицата.
Столична община изключи прожекторите на МОЧА в 20:00 часа на 21 септември. Така София посрещнa празника си „Ден на независимостта“ със силното послание на „Мрак за светлина“. Тази първа символна крачка е важна в борбата с пагубното руско влияние в България и братоубийствената война в Украйна.
Към инициативата се присъедини и Пловдив, където Альоша също потъна в мрак. Кметовете на Варна, Бургас и Стара Загора отказаха да го сторят. Протестът беше отразен от украински и чуждестранни медии.
Паметникът на съветската армия в София при изключени прожектори в 20:00 вечерта на 21 септември. Снимка: КлинКлин
Именуваният от Йосиф Сталин през 1946 като „Паметник на съветската армия“ е открит през 1954 г. Той е създаден придворни на съветския режим у нас творци като Иван Фунев, Любомир Далчев и Васка Емануилова.
След падането на Берлинската стена гражданите на София безрезултатно се опитват да премахнат тази милитаристична скулптурна конфигурация, съдържаща включително и историческата дезинформация за червената армия като„освободителка“. Реалността е друга. Сталин и войските му навлизат в България като окупатори, за да установят зловещ комунистически режим от съветски тип, довел до смъртта на десетки хиляди българи и страданието на милиони други.
Отказът на столичната власт през годините да отговори на исканията на гражданите си за демонтаж на МОЧА се дължи най-вече на страха от доминиращото про-руско политическо и икономическо влияние.
За Инициативата „Мрак за светлина“
Юлиана Методиева, „Маргиналия“, инициатор на първата гражданска дискусия за премахването на ПСА през 2011 г.
Стойко Стоянов, „Фактор
Мартин Заимов, икономист, инициатор на първата гражданска дискусия за премахването на ПСА през 2011 г.
Ясен Атанасов – инициатор на първата гражданска дискусия за премахването на ПСА през 2011 г.
Трайчо Трайков, кмет район „Средец
Мартин Димитров – икономист, Демократична България
Доц. Огнян Минчев – политолог, университетски преподавател
Проф. Георги Фотев
Проф. Амелия Личева – университетски преподавател
Методи Андреев – бивш депутат и председател на Комисията по досиета
Любен Марков
Калоян Константинов, „КлинКлин“
Владимир Йончев, „Офнюз“
Костадин Бонев – режисьор
Митко Новков – писател
Димитър Бочев – писател
Марин Георгиев – поет
Палми Ранчев – поет
Мартин Маринов – белетрист
Красен Станчев – икономист, преподавател
Тони Николов – Портал Култура, преводач, писател,
Георги Папакочев – журналист, фотограф
Вени Марковски – общественик, съосновател на първия Интернет комерсиален оператор в София
Доц. Йордан Ефтимов – поет, университетски преподавател
Доц. Румен Петров – университетски преподавател
Данаил Брезов, университетски преподавател
Деян Статулов – кинокритик
Горан Благоев, журналист
Мохамед Халаф – журналист
Румяна Таслакова-журналист, писател
Димитрина Чернева – журналист, преводач
Чавдар Ценов – писател
Виктор Лилов – издател
Георги Тошев – продуцент
Здравко Денев – художник
Чавдар Гюзелев – художник
Проф. Ева Волицер – актриса, режисьор
Аделина Попнеделева – художник
Тодор Обрешков – архитект
Доц. д-р Боряна Аврамова – детски онколог и хематолог
Борислава Гицова-експерт
Петър Цветков – IT специалист
Стефан Ем. Николов – философ
Марта Методиева – преподавател
Стефан Тихчев – маркетолог
Любен Ханджиев – екскурзовод
Магдалена Вълова – юрист
Венелин Стойчев – социолог
Доц.д-р Вилям Попов- Граждански клуб „Компетентност и морал“
Марина Митл – Здравно министерство Бавария
Мария Николова – физик
