Кой помага на бежанците в София, докато чакат края на войната?

Вече година и половина стотици доброволци и десетки организации в София и други градове в страната помагат на украинските бежанци да пренаредят живота си. Докато в началото нуждите на хората от Украйна бяха свързани с намирането на подслон и храна, днес те вече търсят съдействие с решаването на проблеми, по-близки до ежедневието на всеки от нас: като намиране на работа и подготовката на децата за детска градина и училище.

Извънредна остава единствено нуждата им да свикнат с мисълта, че войната в родината им няма да приключи до ден-два или седмица. Не са свикнали – това разбираме след ден с фондация “От нас зависи”, която от февруари 2023 г. управлява хуманитарен център в помощ на украински бежанци в софийския ж.к. “Младост 4”. Въпреки това бежанците съумяват не просто да оцеляват у нас, а да живеят и, подкрепяйки се, дори да се радват. Днес разказваме как и с кого.

***

Горещ летен ден е и в Хуманитарен център “От нас зависи” всичко е прилежно подредено по стелажите, които описват три от стените в основното помещение на партера в бл. 425А в “Младост 4”. На вратата ни посреща Веси – бивша доброволка от първа линия в редиците на фондация “За доброто”, която се запознава с Йорданка Бенатова, Мария Михайлова и Мария Тончина сред хаос и купчини хуманитарна помощ в ситуационния център “Отворени врати” в SoftUni, отворил врати в началото на войната. С времето четирите жени решават, че и занапред искат да продължат да работят с хората от Украйна и да ги подкрепят по свой начин.

Докато умуват как точно да го направят, мощното земетресение в Турция и Сирия на 6 февруари 2023 г. решава нещата вместо тях и хуманитарният център отваря врати, за да посрещне камари хуманитарна помощ, която доброволките успяват да наберат за часове.

“Без да преувеличавам, беше пълно до тавана с торби. Идваха един след друг камиони и се товареше през прозореца, защото през вратата е по-неудобно. Бяхме събрали супер много дарения. Пратихме два тира към засегнатите райони, но останаха доста неща. Тогава решихме, че ще си продължим работата с украинци, защото много от тях имат нужда”, спомня си Веси, докато ни развежда из пространството.

Центърът разполага с още две по-малки стаи, които са заделени за хигиенни материали, бебешки вещи и консумативи, както и храна, но за разлика от рафтовете с дрехи, тези тук не преливат.

Основни посетители на центъра са майки с деца до 3 години, многодетни семейства, бременни жени и възрастни хора над 60 години. Фондацията осигурява помощ и на хора с физически увреждания, с хронични заболявания, което ги възпрепятства да работят и осигуряват сами прехраната си, както и на непълнолетни, които са в страната без придружител. Всички те могат да посещават центъра, за да си вземат нещо нужно веднъж на всеки две седмици и от февруари досега близо 1000 души са го направили хиляди пъти. Даренията обаче едва наваксват.

“Преди тук беше пълно с памперси, а това е нищо”, обяснява ни Мия, посочвайки няколкото пакета с пелени, които все още са в центъра, само защото са за по-големи деца. Всичко за най-мъничките свършва за часове. Празно е и мястото, където традиционно се трупат пакетите с гречка (или елда), която оказва се е на почит в Украйна, може би колкото бобът у нас.

Докато ние обхождаме стаите, четем двуезични етикети и повдигаме реставрирани плюшени играчки, в центъра пристига възрастна жена, крепяща още по-възрастната си майка, дошли да си вземат някоя дрешка от рафтовете. Дъщерята се зарейва из помещението, а майката посяда и с нея сякаш пространството се отпуска върху онзи набързо, но с обич, поднесен стол. Човек почти може да си представи двете жени в нормалното им ежедневие, на стотици километри от “Младост 4”.

Но те са тук. Тук е и Алла – доброволка в центъра, която с тиха грижа сортира и сгъва дарени дрехи, приседнала на син детски стол. Тя и Виктор – другият доброволец на организацията, когото срещаме – са от Украйна, но са само двама от цяла дружина украинци, които се грижат за по-добрите дни на своите сънародници в София, помагайки в дейностите на “От нас зависи”. Същата вечер, всички те, заедно с дарители на фондацията и други доброволци, ще се съберат на споделена вечеря, организирана от “От нас зависи”, на която ще се готвят и хапват борш и вареники.

На обяд обаче почти никой не се сеща за предстоящото вълнуващо събитие. Само преди ден язовир “Нова Каховка” е бил взривен и водите заливат селище след селище в района на град Херсон. Новините са причина меката усмивка на Алла да успява да се задържи едва за секунда, когато я поздравяваме за първи път. Разстроена е, защото от два дни не се е чувала с баща си, който живее в района на наводненията, и Алла няма представа какво се случва с него.

Бедствието в Херсон е мобилизирало дамите от “От нас зависи” и Веси и Мия са на телефоните от сутринта в търсене на най-добрите сделки за най-голямо количество термо одеяла и храна за кучета. Заедно с всичко останало от списъка с най-належащи вещи, което фондацията успее да осигури, одеялата и храната за четириноги ще замине за Херсон и района с транспорт от СУОБ “Мати Украйна”.

Междувременно в детска количка и придвижван от младата си майка в центъра се шмугва нов, под-3-годишен потребител. “В сектора се наричат потребители, но ние ги наричаме хора”, уточнява Веси. Малкият открива магията на тиксото, докато майка му се регистрира и получава от Мия съвети на украинско-руско-български как да пребори системата за регистрация и кандидатстване за детска градина в София.

Много от бежанците в София, а и тези, които пътуват до центъра в “Младост 4” от други градове, не говорят никакъв български, макар да са тук от повече от година. Причината според Мими е, че все още не са свикнали с мисълта, че войната няма да свърши до седмица-две и не приемат, че може да се наложи да останат тук. “Тези, които смятат да останат, вече проговориха български. Една година е достатъчна, за да научат езика. Но повечето – не. Те и до днес се стряскат и казват “не разбирам, не разбирам”. Просто чакат да се върнат”, смята Мими.

Веси споделя тези наблюдения и допълва представата ни за хората, които фондацията подпомага: “Голяма част от тях са възрастни, пенсионери. Дошли са с някакви средства и са очаквали, че ще им стигнат за времето, в което ще се наложи да са тук и след това ще се приберат”, обяснява ни Веси. “В един момент осъзнават, че парите свършват и започват да си търсят работа. Проблемът е, че езиците не са много добре залегнали в тяхната образователна система и много малка част от хората говорят английски. За да упражняват професиите си у нас, те трябва да научат или английски, или български, обаче много от тях живеят с надеждата, че ще се върнат в родината и не приемат сериозно това да научат български език, така че да могат да работят. И повечето си намират работа като пазачи. Друго специфично е, че близо 90 % от украинците са бакалаври, 70 % – магистри, но много от младите жени около 30 години нямат стаж.

Завършват образованието си, раждат и излизат майчинство. Майчинството е много важно за тях, отдават му се и не успяват да натрупат опит. Така попадат в България без стаж, без език и успяват да си осигурят по-нископлатена работа, от което им е трудно да се справят с всекидневните неща.”

Благодарение на малко, но редовни дарители, хуманитарният център на фондация “От нас зависи” успява да помага на украинците в София с тези всекидневни неща. Но амбицията на Веси, Дани, Мими и Мия е да могат да правят повече – да носят радост, като тази, която изпълни вечерта в Salted Cafe.

***

18:00 ч. е и Веси, Мими и Мия вече са пред Salted Cafe на ул. “Братя Миладинови” в София, където очакват споделената вечеря, която фондацията е организирала за доброволците и дарителите си. Те пристигат един по един или по двойки, различни, но изглеждат еднакво развълнувани от възможността да споделят малко радост. За разнообразие.

Няколкото минути изчакване дават възможност на групата да се събере и най-накрая срещаме и четвъртата усмивка в “От нас зависи” – тази на Дани. Веселото ѝ и всеогласящо появяване разрежда бледосивите облаци, но и без това никой не обръща внимание на лекия дъжд. Капки са все пак, не бомби.

Това, което се случва секунди след отварянето на вратите обаче доста прилича на атака – дамите сред групата бежанци, които тази вечер ще споделят с всички тайните си за готвенето на борш и вареники, някак вече са успели да обелят торба с картофи и да заредят гигантска тенджера с вода на котлона, докато останалите все още търсим престилките.

Темпото се кротва за минути, които Веси посвещава на всичко, което хората наоколо ни са споделили помежду си от 24 февруари 2022 г. до момента. Мълчанието и сълзите в очите на част от групата обаче бързо се изпаряват с водата от бъдещия борш и отстъпват място на това, което фондация “От нас зависи” иска да споделя по-често с хората, с които работи – смях и радост.

Не за първи път организацията успява да разведри ежедневието на приятелите си от Украйна – на миналата Велика събота Веси, Дани, Мими и Мия спретват вълнуващ празник, на който над 300 деца и родители се включват в боядисването на 1500 яйца. Или поне на стотиците, оцелели при варенето.

В Salted врят разговори и следващите часове са първите от деня, в които пространството около героините ни от фондация “От нас зависи” не се усеща като далечна страна. Да, те работят вещо, говорят спокойно, действат планирано и се усмихват широко – нищо не наподобява конфликт или война. Но докато са с украинските си приятели в центъра, усеща се сякаш Веси, Дани, Мими и Мия са на онзи бряг на Черно море, а вътре в тях са проблемите му. Сякаш центърът им в “Младост 4” е къс от Украйна и те са го направили да се усеща така, за да може, докато хората пълнят пакетчета с дрехи, гречка и памперси, да си постоят малко вкъщи.

Усещането за дом се настанява с гостите около масата в Salted за една късна вечеря. Снимките ще се справят по-добре в това да предадат атмосферата на вечерта, но и те нямат шанс в описанието на аромата от борша. Той ще остане на небцето, както вечерта – в сърцата. До следващия път.

—

За автора: Емануела Иванова е редактор с повече от 15-годишен опит в българските медии. Била е част от дигиталния отдел в bTV; редактор в две предавания по телевизия Bulgaria ON AIR; автор и редактор в списание ПРОГРАМАТА, а от октомври 2022 г. е част от екипа на TimeHeroes.

Материалът е трета част от поредица текстове, разглеждащи живота на украинските бежанци в големите градове в страната. Поредицата опитва да представи обективно и безпристрастно ситуацията, която предизвика силни обществени полемики, които бяха отровени от редица фалшиви твърдения и пропагандни механизми. Материалите са част от проект на платформата за доброволчество TimeHeroes за вдъхновяващи примери за работата на неправителствени организации и доброволчески групи с бежанци, потърсили убежище в страната. Проектът е финансиран от международната организация Points of Light.