Михаил МишевТемата, която се обсъжда често по време на избори в България, е ромската общност и купуването на гласове. Един от постоянните наративи е идеята за контролирания и купен ромски вот, който според някои е от решаващо значение за определянето на резултатите на изборите.
Анализ обаче показва, че тази гледна точка е не само твърде опростена, но и до голяма степен преувеличена.
Демографски ограничения
Разбирането на демографските нюанси е от решаващо значение при оценката на влиянието на всяка конкретна общност върху изборните резултати. Дори ако приемем, че всеки един ромски гласоподавател е бил контролиран или купен (което е силно преувеличено), тази общност не разполага с необходимия брой гласове, за да повлияе значително на цялостния изборен резултат.
Населението на България наброява около 6,5 милиона души. Според най-актуалните данни за етническия състав на населението по данни от Преброяване 2021 на Националния статистически институт (НСИ), което се провежда веднъж на 10 години, броят на българите, които се самоопределят като роми, намалява.
През 2021 г. само 4,4 %, или 266 720 души, се определят като роми, докато през 2011 г. те са били около 4,9 %, или 325 343 души. Това представлява спад от 0,5 %.
Хората от ромската общност са разпределени териториално във всички региони на страната. Най-голям е делът на ромската етническа група в областите Сливен – 15,3%, и Монтана – 11,5%, следвани от областите Шумен – 8,0%, Добрич – 7,2%, и Ямбол – 7,1%.
Относителен дял на самоопределилата се ромска етническа група по региони към 7 септември 2021 г. (Данни: Национален статистически институт)
Освен това не всички роми са навършили 18 години, за да имат право да гласуват. Значителна част от ромите са деца. По данни на НСИ 26,6 % от ромите в България са на възраст между 0 и 14 години.
Това я прави най-младата общност в страната. И същевременно една от най-бързо намаляващите.
И макар че представеният размер може да изглежда значителен, от съществено значение е да се осъзнае, че ромската общност, що се отнася до избирателната активност, все още остава малцинство в сравнение с цялото население.
Избирателната активност, повлияна от различни фактори като политическа ангажираност, информираност или социално-икономически бариери, често не представлява цялото население с право на глас. По този начин, когато се разглежда ромската общност, само една малка част от нея би гласувала, което допълнително намалява потенциалното ѝ влияние върху изборния резултат.
Различните сегменти в общността, основани на фактори като възраст, пол, образование и социално-икономически статус, могат да имат различни политически приоритети.
Следователно разглеждането на цялата общност през един-единствен поглед, основан на етническата принадлежност, може да доведе до доста неточни заключения.
Цифрите говорят
Анализ на последните пет парламентарни и последните местни избори в 8 ромски изборни секции в Сливен показва рекордно ниска избирателна активност, варираща между 5 и 8 %. Такава е била избирателната активност сред част от ромите, които живеят в „Надежда“, един от най-големите ромски квартали в България.
От близо 9000 имащи право на глас, само 559 гласа (включително гласовете на партийните застъпници и наблюдатели) се озоваха в урните на парламентарните избори през април тази година. Това прави избирателна активност от 6,28%.
Броят на избирателните секции в VI Основно училище „Братя Миладинови“ е точно 8. Почти 100% от гласовете са подадени от роми от квартал „Надежда“. Значителен брой роми гласуват и в съседното VIII Основно училище „Юрий Гагарин“, където избирателните секции са по-скоро смесени (там гласуват и роми, и българи), което затруднява анализа на това доколко гласуващите там са роми.
Що се отнася до местните избори на 29 октомври 2023 г., броят на хората, които са отишли да гласуват за своята партия и кандидат, е малко над 1300 души, а хората с право на глас са повече от 8400. Това означава, че избирателната активност е около 13%.
Важно е да се отбележи, че над 41% от всички получени ромски гласове в посочените секции на местните избори октомври 2023 са невалидни. Това може да се случи по различни причини – неправилно отбелязване в квадратчето, скъсана бюлетина, рисуване или писане извън посоченото квадратче и др.
Това е следствие от изцяло хартиеното гласуване, тъй като два дни преди изборния ден Централната избирателна комисия обяви, че машинното гласуване ще бъде отменено. Решението идва след политически скандал, свързан с таен доклад на Държавна агенция „Национална сигурност“.
За Кого Гласуват Ромите?
Ромската общност в квартал „Надежда“ гласува интересно на изборите – ГЕРБ и ДПС имаха почти еднакъв брой гласове на всички парламентарни избори взетизаедно.
Трябва да се отбележи, че разпределението на гласовете по партии съответства до известна степен на разпределението на гласовете по партии сред българската общност. Това е знак, че купуването и продаването на гласове не е имало тежест в изборите. Или ако е имало, то е било твърде малко, за да направи съществена разлика.
По време на местните изборите в квартала се носеха слухове, че някои партии купуват гласове. Интересен феномен обаче беше решението на някои роми да вземат предложените им пари с ясното съзнание, че пред урната ще гласуват за онази формация, която са избрали и на която симпатизират.
Един човек от квартала, с когото разговарях и който пожела да остане анонимен, каза: „Парите така или иначе са наши. Те са откраднати от нас. По-добре да ги вземем и да гласуваме за когото си искаме.“
Всъщност това е наратив, който през годините е насърчаван от различни ромски активисти, видни личности и организации, за да се противопоставят на опитите на партии и кандидати да купуват гласове.
Тези настроения срещу купуването на гласове всъщност помагат в борбата с т.нар. „икономика на гласове“. Приемането на парите, предлагани в замяна на глас, и последващото гласуване за когото човек сметне за добре, води до загуби за партиите и кандидатите, които искат да купят гласове. Това води и до разпадане на „бизнес отношенията“ между купувачите на гласове, партиите и кандидатите.
Гласуването с Хартиени Бюлетини Не Върна Ромите Пред Урните
На 1 декември 2022 г. с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП беше решено във всички избирателни секции да има смесено гласуване – както с машини, така и с хартиени бюлетини. Тогава Продължаваме промяната (ПП), Демократична България (ДБ), Възраждане и Български Възход гласуваха против това предложение.
Едно от най-големите опасения във връзка с връщането на хартиената бюлетина беше, че тези промени ще върнат купения и контролирания вот. Всъщност това не се случи в 8-те изборни секции в VI ОУ „Братя Миладинови“ по време на парламентарните избори.
Ромите, които имаха право да гласуват на парламентарните избори през април тази година, не се наредиха отново на опашка пред урните, както беше на предишните избори, които бяха изцяло с машинно гласуване.
Дори на изборите през октомври 2022 г., когато изборите бяха изцяло машинни, общият брой на получените гласове беше 578, докато при смесения вот получените гласове бяха с близо 20 гласа по-малко.
Осемте изборни секции, които разгледах в Сливен, са важни за разбирането на електоралната динамика сред ромската общност. Квартал „Надежда“ има репутацията на опасно гето, в което партии като ГЕРБ, БСП и ДПС могат лесно да купят необходимите им гласове, дори в последния момент на изборния ден.
Омаловажаване на Демократичния Глас и Нуждите на Хората
Една от най-смущаващите последици от наратива, свързан с „контролирания“ или „купен“ ромски вот в България, е неговото непряко въздействие върху намаляването на демократичния глас на хората.
Този дискурс, когато се поддържа, не просто дезинформира – той рискува да подкопае самата същност на демократичния процес, като хвърля съмнения върху определен сегмент от избирателите и по този начин маргинализира техните истински опасения и желания.
Във всяко демократично общество всеки глас е израз на индивидуална воля и избор. Като внушаваме, че изборното поведение на цялата общност може да бъде купено или контролирано, ние я лишаваме от тази възможност.
Това не само поставя под съмнение честността на изборния процес, но и делегитимира истинските решения и избори, взети от ромската общност. По същество то ги прави безгласни в една система, която е предназначена да дава еднакво силен отзвук на гласа на всеки гражданин.
Освен това този наратив служи за удобно отклоняване на вниманието от по-належащи и системни проблеми. Вместо да се обърне внимание на проблеми като социално-икономическите неравенства, образователните трудности или проблемите на представителността, с които се сблъсква ромската общност, дискурсът преминава към поставяне под въпрос на тяхната избирателна почтеност.
Това отклоняване рискува да измести на заден план спешните въпроси, които заслужават политическо внимание, и да ги превърне в обикновени политически теми.
Този подход по презумпция представлява удобен параван за политиците и партиите. Вместо да се занимават с въпроси по същество или да си правят равносметка за изборните загуби или успехи, те могат да прехвърлят вината върху предполагаеми манипулации, като се освобождават от отговорност.
Проблемът е Бедността, а Не Ромите
За ромите, живеещи в бедност, икономическите въпроси, като например възможностите за заетост, социалното осигуряване и достъпните обществени услуги, не са просто политически въпроси – те са спешни, ежедневни реалности.
Тази спешност често поставя непосредствените проблеми в центъра на вниманието по време на избори, което прави политическите обещания, предлагащи краткосрочна помощ, особено актуални, дори и да бъдат вредни в дългосрочен план.
По данни на Националния статистически институт (НСИ) над 78% от българските роми живеят в риск от бедност или социално изключване.
Тази икономическа неотложност е двустранна. От една страна, тя може да доведе до повишена податливост към популистки послания. Популистите, които се представят като защитници на „обикновените хора“ срещу безразличния елит, могат да се харесат на онези, които се чувстват встрани от основните политически течения.
От друга страна, същата тази икономическа спешност прави бедните гласоподаватели уязвими към клиентелистки практики, при които материалните ползи или преките услуги могат да бъдат по-примамливи от далечните политически обещания.
Една от често срещаните схеми е гласуване в замяна на дърва за огрев или осигуряване на работа. Това е изключително примамливо предложение за хората в малките и отдалечени населени места, които трудно могат да си осигурят работа или дърва за огрев на ниска цена.
Често кметовете на малки населени места си осигуряват следващ мандат по този начин.
Постоянната бедност се отразява и на доверието в институциите. Ако избори след избори затрудненията в живота остават без съществена промяна, настъпва разочарование. Това може да доведе до намаляване на избирателната активност, тъй като мнозина смятат, че техният глас няма да промени нищо в системата.
Това ми каза друг ром, когато разговарях с него. Той каза: „Хората не виждат смисъл да гласуват. Едни и същи обещания, едни и същи празни приказки. Никой не се интересува от хората в квартала. Кандидатите се появяват само по време на избори и никога повече не ги виждаме.“
Бедността е най-големият враг на демокрацията и честното гласуване. Когато живееш в бедност и несигурност, всяка стотинка има значение.
Когато някой ти предложи да ти даде 50 лева за гласа ти, тези 50 лева означават храна за следващите няколко дни за теб, семейството ти, децата ти.
Хората, живеещи в крайна бедност, трудно могат да разберат значението на своя глас. Но дори и да разбират, храната е по-важна. Ето защо активните кампании срещу купуването и продаването на гласове не трябва да са насочени срещу обикновените хора, а срещу партиите и кандидатите, които печелят от това. Проблемът е другаде, а не в ромите.
________________________
Тази статия е публикувана първо в Post Society под заглавие „The Roma Do Not Decide The Outcome of The Elections“. Превод: КлинКлин
