Михаил МишевБи Би Си и други медии постоянно се връщат към престъпленията на Хамас в този ден, но не съобщават за нарастващия брой доказателства, че Израел е убивал своите собствени граждани, при това често по нелеп начин.
Едва ли е изминал ден от нападението на Хамас на 7 октомври, в който западните медии да не се връщат отново към тези събития, често за да разкрият това, което твърдят, че са нови подробности за изумителните зверства, извършени от палестинската групировка.
Тези разкрития поддържат общественото възмущение на Запад и държат в шах активистите за солидарност с палестинците.
На свой ред това възмущение улесни действията на Израел, който изравни със земята обширни части от Газа, уби повече от 18 700 палестинци, повечето от които жени и деца, и лиши 2,3-милионното население на анклава от достъп до храна, вода и гориво.
Освен това западните правителства бяха много улеснени да подкрепят Израел и да го въоръжат, въпреки че израелските лидери неведнъж са правили изявления насочващи към геноцид и са провеждали операции за етническо прочистване.
Интензивните бомбардировки на Израел струпаха близо два милиона палестинци в малка част от Газа, притиснати до късата й граница с Египет, а гладът и тежките болести започват да взимат своите жертви.
Много от твърденията за 7 октомври са шокиращи, като например разказите, че Хамас обезглавява 40 бебета, изпича друго във фурна, извършва масови, систематични изнасилвания и откъсва плод от утробата на майка му.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен дори описа с драстични подробности – при това напълно невярно – нападение на Хамас срещу израелско семейство: „Окото на бащата е извадено пред очите на децата му. Гърдите на майката са отрязани, кракът на момичето е отрязан, пръстите на момчето са отрязани, преди да бъдат екзекутирани.“
Оскъдни доказателства
В този ден Хамас и други въоръжени лица в Израел несъмнено са извършили зверства, както документират и организации като Human Rights Watch.
Те продължават да се случват в Газа всеки ден оттогава, не на последно място чрез продължаващите безмилостни бомбардировки на Израел срещу цивилни граждани както и поради отказа на Хамас да освободи останалите израелски заложници без реципрочна размяна на палестинци, държани в израелски затвори.
Но по отношение на по-шокиращите обвинения срещу Хамас, лансирани от западните медии – които подкрепиха аргументите за двумесечното безчинство на Израел в Газа – често пъти липсваха или бяха представени твърде оскъдни доказателства, освен твърденията на израелски официални лица и силно пристрастни и ненадеждни първи респонденти.
Миналата седмица Би Би Си и други медии отново започнаха с разкази за систематични масови изнасилвания от страна на Хамас на 7 октомври. Усилията на ООН да разследва тези твърдения бяха възпрепятствани от Израел.
Въпреки това, за пореден път отразяването на нарастващите разрушения в Газа остана на заден план.
Готовността на медиите да преразгледат 7 октомври дълго след като тези събития са се случили, обаче се движи в строги граници. Излъчват се само твърдения, които подкрепят израелския разказ за случилото се през този ден.
Нарастващият брой доказателства, сочещи една много по-сложна реалност, която представя действията на Израел в много по-тревожна светлина, се игнорира или потулва.
Този дълбоко непочтен подход от страна на западните медии показва, че те не преследват безусловно истината, както декларират. Те по-скоро повтарят опорните точки, които им се предоставят от Израел.
Израелец, чийто братовчед е взет за заложник по време на нападението от 7 октомври, посещава къщата на семейството в кибуца Нир Оз на 5 декември 2023 г.
Това е не само непочтено – особено като се има предвид дългогодишният опит на Израел в разпространяването на малки и големи лъжи – но и нарушава всички основни кодекси на журналистическата етика.
И още по-лошо, доверчивото разпространяване от страна на медиите на израелската версия за 7-ми октомври продължава да дава живот на израелската теза, че разрушаването на Газа с цел ликвидиране на Хамас е морално оправдано.
Активно действащи агитки
През последните два месеца, от непознати за повечето западни аудитории израелски източници, започнаха да се появяват доказателства, че израелските военни са замесени поне в някои от убийствата, приписвани на Хамас.
Тази седмица израелските военни най-накрая признаха, че са убили израелци на 7-ми октомври при инциденти с „огромен и комплексен състав“. Като се има предвид това, те добавят с очевидна липса на логика: „Не би било морално да се разследват тези инциденти“.
Как е възможно, при положение че продължават да се интересуват от щателно проучване на събитията от 7-ми октомври, нито една западна медия да не е засякла нито едно от тези тревожни доказателства, камо ли да ги е разследвала?
Трудно е да не направим заключението, че западните медии се интересуват само от истории – и до голяма степен им е безразлично дали са верни или не – които представят Хамас, но не и Израел, като лошите. Това би означавало, че медиите не са безпристрастни репортери, а са били вербувани от Израел като негови активни поддръжници.
Официалната версия на Израел, която се повтаря от западните медии, е, че Хамас отдавна е планирал безумно, варварско безчинство в израелските общности – воден от смесица от примитивна, религиозна жажда за кръв и омраза към евреите.
Според израелския разказ шансът на групировката да осъществи тази цел е дошъл на 7 октомври, когато Израел за момент е отпуснал охраната си и Хамас е пробил високотехнологичната ограда, предназначена да държи тях и останалите 2,3 милиона жители на Газа в постоянен затвор.
По време на пробива Хамас се концентрира върху избиването на цивилни граждани, убива бебета, като ги обезглавява, и използва изнасилването като средство за опозоряване и водене на война. Те обстрелват домове от близките израелски населени места, като оставят повечето в развалини и изгарят живи своите жертви.
Трябва да се признае, че твърдението за 40 обезглавени бебета беше тихомълком загърбено, защото за него има точно нула доказателства. Според публикуваните от самия Израел данни само две бебета са загинали в този ден.
Въпреки това медиите рядко оспорват израелските говорители или западните политици, когато те споделят това отдавна дискредитирано твърдение.
Но много други твърдения са не по-малко лишени от доказателства и също се нуждаят от проверка.
Макар че рядко им се дава гласност, палестинците имат свой собствен, различен разказ за случилото се в онзи ден – и част от него се подсилва от свидетелства на израелски източници.
Оспорване на официалния наратив
В този разказ Хамас дълго се е подготвял за своя пробив, и то със стратегическа цел. Целта е била да се извърши атака в стил „десантна операция“ срещу четирите военни бази около Газа, за да се убият или вземат за заложници възможно най-много израелски войници, както и подобно нападение срещу местните израелски общности, за да се вземат цивилни заложници.
Целта, според този разказ, е била да се разменят заложниците за палестински затворници, хиляди от които се намират в израелски затвори, включително жени и деца, често държани без военен процес или дори без обвинения.
За палестинската общественост тези затворници са не по-малко заложници от израелците, държани в Газа.
Хамас щурмува военни бази и израелските общности Беери и Кфар Аза. Ето защо около една трета от 1200-те израелци, убити през този ден, са били войници, полицаи или въоръжени охранители – и защо много от 240-те заложници също са служили в израелската армия.
Според повечето свидетелства, включително и израелски, Хамас случайно са се натъкнали на музикалния фестивал „Нова“, който е бил преместен в район близо до оградата с Газа. Последвали са непредвидени сблъсъци с охранителите, а нападението срещу посетителите на фестивала се е развило особено хаотично и ужасно.
Защо Хамас се отклонява от плана си, като убива толкова много цивилни? И защо го прави по такъв жесток, безпричинен и продължителен начин, който включва изгаряне на живи израелци, използване на огнева мощ за взривяване на домовете им и подпалване на стотици автомобили на магистралата в близост до музикалния фестивал?
Какво е спечелила Хамас, като е изразходвала толкова много енергия и боеприпаси за хорър-шоу, вместо за плана си да вземе заложници?
За много западни лидери и журналисти изглежда, че не е необходим рационален отговор. Хамас – а вероятно и всички палестинци – са просто варвари, за които убийството на израелци, евреи или може би на всички немюсюлмани е втора природа.
Но за онези, чиито умове не са толкова подчинени на расистки възгледи, постепенно се създава алтернативна картина на събитията, предизвикана от свидетелствата на оцелели израелци и служители, както и от репортажите на израелските медии. Голяма част от доказателствата са събрани от независимия журналист Макс Блументал и уебсайта Electronic Intifada.
Тъй като те противоречат на официалния разказ на Израел, западните медии старателно игнорират тези свидетелства.
Живи изгорени
Изненадващо, човекът, чиито изявления най-много объркват официалния разказ, е Марк Регев, говорител на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху.
В интервю за MSNBC на 16 ноември Регев отбеляза, че Израел е намалил официалния брой на загиналите с 200 души, след като разследванията му са показали, че овъглените останки, които е преброил, включват не само израелци, но и бойци на Хамас. Изгорелите живи бойци са били твърде обезобразени, за да бъдат лесно идентифицирани.
Регев заяви пред водещия на MSNBC Мехди Хасан: „Всъщност имаше тела, които бяха толкова силно обгорени, че ги смятахме за наши. В крайна сметка те очевидно са били терористи на Хамас.“
В разкритието на Регев има очевиден проблем, който остана без коментар от страна на интервюиращия от MSNBC и оттогава се игнорира от медиите. Как толкова много бойци на Хамас се оказаха изгорени – и то на абсолютно същите места като израелците, поради което останките им не са могли да бъдат идентифицирани индивидуално в продължение на толкова много седмици?
Дали бойците на Хамас са извършвали някакъв странен ритуал, самозапалвайки се в коли и домове заедно със заложниците си? И ако е така, защо?
Има едно вероятно обяснение, потвърдено от израелски гражданин, преживял събитията от 7 октомври, както и от охранител и различни военни. Но тези разкази рязко подкопават официалния разказ.
Обстрелвани от Израел
Ясмин Порат, която бяга от фестивала в Нова и се укрива в Беери, е една от малкото оцелели през този ден. Нейният партньор Тал Кац е убит.
Тя многократно разяснява пред израелските медии какво се е случило.
Според разказа на Порат пред радио Kan на 15 ноември бойците на Хамас в Беери се барикадирали в една къща с група от около десетина израелски заложници – или планирали да ги използват като жив щит, или като разменна монета за измъкване от ситуацията.
Израелските военни обаче не са били в настроение за пазарлъци. Порат успява да избяга само защото един от бойците на Хамас напуска къщата още в началото, използвайки я като жив щит, преди да се предаде.
Порат описва, че израелските войници са участвали в четиричасова престрелка с бойците на Хамас, въпреки присъствието на израелски цивилни. Но не всички заложници са били убити при кръстосания огън. Израел завършва сблъсъка с използването на израелски танк, който изстрелва два снаряда в къщата.
Според разказа на Порат, когато тя попитала защо е направено това, „те ми обясниха, че е за да се разбият стените, за да се помогне за прочистването на сградата“.
Единственият оцелял, Хадас Даган, който по време на престрелката е лежал с лице надолу на моравата пред къщата, съобщава на Порат какво се е случило, след като двата снаряда са ударили къщата. Даган видяла двамата си партньори да лежат близо до нея, убити от шрапнелите от експлозиите.
Едно 12-годишно момиче, Лиел Хацрони, което крещяло в къщата по време на престрелката, също замлъкнало.
Хацрони и леля ѝ Аялан са изпепелени. Идентифицирането на телата им отнема седмици.
Забележително е, че овъглените останки на Лиел Хацрони са едно от предизвикващите силни емоции доказателства, цитирани от Израел, за да обвини Хамас в убийство и изгаряне на израелци.
Когато съобщава за смъртта на Лиел, леля ѝ, брат ѝ близнак и дядо ѝ, израелският новинарски уебсайт Ynet заявява, че бойците на Хамас „са убили всички тях. След това са запалили къщата“.
Объркани пилоти
Свидетелството на Порат далеч не е единственият източник, който показва, че Израел вероятно е отговорен за значителна част от смъртните случаи на цивилни граждани през този ден – и за изгорелите тела.
Координаторът по въпросите на сигурността в Беери Тувал Ескапа на практика потвърждава думите на Порат пред вестник „Хаарец“. Той каза: „Командирите на място взимаха трудни решения – включително да обстрелят къщите с техните обитатели, за да ликвидират терористите заедно със заложниците.“
Изгорелите автомобили на фестивала в Нова и техните обитатели изглежда са имали подобна съдба. Изглежда, че притеснени, че въоръжените членове на Хамас бягат от района със заложници в колите, пилотите на хеликоптери са получили заповед да открият огън, като изпепелят колите и всички пътници.
Това има вероятно обяснение. В израелската армия отдавна съществува таен протокол, известен като директивата „Ханибал“, според който войниците са инструктирани да убиват заловените си бойни другари, за да избегнат вземането им за заложници. Не е толкова ясно дали тази директива се прилага за израелски цивилни граждани, въпреки че изглежда е била използвана в миналото.
Целта е да се попречи на Израел да се изправи пред искания за освобождаване на затворници.
Най-малко в един случай израелски военен служител, полковник Ноф Ерез, е заявил, че „очевидно е приложена директивата „Ханибал“. Той нарече израелските въздушни удари на 7 октомври „масов Ханибал„.
Хаарец съобщава, че полицейските следователи са стигнали до заключението, че „бойният хеликоптер на Израелските отбранителни сили, който е пристигнал на мястото и е стрелял по терористите там, очевидно е поразил и някои от участниците във фестивала“.
Във видеоклип, публикуван от израелските военни, се вижда как хеликоптери „Апачи“ изстрелват произволно ракети по автомобили, напускащи района, вероятно с предположението, че в тях има бойци на Хамас, които се опитват да прехвърлят заложници обратно в Газа.
Новинарският уебсайт Ynet цитира преценка на израелските военновъздушни сили за техните две дузини бойни хеликоптери в небето над фестивала в Нова: „Беше много трудно да се направи разлика между терористи и [израелски] войници или цивилни.“ Въпреки това пилотите са били инструктирани „да стрелят по всичко, което видят в района на оградата“ с Газа.
„Едва в определен момент пилотите започнаха да забавят атаките си и внимателно да избират целите“, съобщава изданието.
Друго израелско издание, „Мако“, отбелязва, че „почти не е имало разузнавателни данни, които да подпомогнат вземането на критични решения“, като добави, че пилотите „изпразвали ‘корема на хеликоптера’ за минути, отлитали, за да презаредят боеприпаси, и се връщали във въздуха, като това се повтаряло отново и отново“.
В друг репортаж на „Мако“ командирът на подразделение „Апачи“ е цитиран да заявява: „Да стреляш по хора на наша територия – това е нещо, което никога не съм мислил, че ще направя“. Друг пилот си спомня за нападението: „Намирам се в дилема по какво да стрелям“.
Тайни отнесени в гроба
Напълно необичайно е, че при отразяване на разрушенията на опустошените къщи и изгорелите и смачкани автомобили, репортерите напълно пренебрегват визуалните доказателства, които стоят пред очите им и вместо това те подсилват официалния израелски наратив.
Има много повече от очевидни въпроси, които никой не задава – и на които вероятно никога няма да бъдат получени отговори.
Как „Хамас“ нанася толкова мащабни и интензивни разрушения, след като на видеозаписите на самите бойци се вижда, че носят предимно леко въоръжение?
Дали тези, които са носели обикновени РПГ-та, са били в състояние да проследят и улучат стотици бързо движещи се превозни средства, бягащи от фестивала – и то от нивото на земята?
Видеозаписи от камерите на Хамас показват автомобили, напускащи фестивала в Нова, в които има както въоръжени лица, така и заложници. Защо Хамас би рискувала да изпепели собствените си хора?
Като се има предвид стремежът на Хамас да заснема своите триумфи, защо няма кадри от такива действия? И защо „Хамас“ разхищава най-ценните си боеприпаси за случайни нападения срещу автомобили, вместо да ги запази за далеч по-трудната задача да атакува израелски военни бази?
Изглежда, че Израел не се интересува от разследването на изгорелите коли и разрушените домове, вероятно защото вече знае отговорите и се страхува, че един ден и други могат да открият истината.
Тъй като религиозни организации настояват колите да бъдат погребани набързо, за да се запази светостта на мъртвите, металните скелети ще отнесат тайните си в гроба.
Гротескни истории
Това, което изглежда сигурно от този нарастващ брой доказателства – и от визуалните свидетелства – е, че на 7 октомври много израелски цивилни граждани са били убити или в кръстосан огън от престрелки между Израел и Хамас, или в резултат на израелски военни заповеди за спиране на бойците на Хамас да се върнат в Газа и да вземат със себе си заложници.
Тази седмица един израелски коментатор във вестник „Хаарец“ нарече свидетелствата „разтърсващи“ и добави: „Дали директивата „Ханибал“ е била приложена към цивилни граждани? Разследването и общественият дебат трябва да се проведат сега, независимо колко трудни са те“.
Но както армията ясно показа, тя няма намерение да разследва, когато цялата ѝ кампания на геноцид срещу Газа се основава на зловещи твърдения, които изглежда имат ограничена връзка с реалността.
Нищо от това не оправдава жестокостите на Хамас, особено убийствата и вземането на цивилни граждани за заложници. Но то очертава съвсем различна картина на събитията от този ден.
Не забравяйте, че Израел и неговите поддръжници се опитват да сравнят нападението на Хамас от 7 октомври с нацисткия Холокост. Те сътвориха гротескни истории, за да представят палестинците като кръвожадни диваци, заслужаващи всяка една участ, която ще ги застигне.
И тези басни послужиха като основа за западното одобрение и съчувствие към Израел, който осъществяваше етническо прочистване и геноцид в Газа.
Истината е, че за западните правителства щеше да бъде много по-трудно да продадат на своите граждани безчинствата на Израел в Газа, ако престъпленията на Хамас бяха разглеждани, за съжаление, като присъщи на съвременните милитаризирани сблъсъци, в които цивилните стават съпътстващи жертви.
Това, което западните правителства и институции трябваше да направят, е да изискат независимо разследване, което да изясни степента на жестокостите на Хамас в този ден, вместо да подкрепят израелските официални лица, които търят оправдание да разрушат Газа и да прогонят жителите ѝ в съседен Синай.
Представянето на западните медии е още по-неубедително и опасно. Те твърдят, че са надзорника над властта. Но това, което направиха в случая бе многократно да засилят твърденията на израелския окупатор, без да разполагат с доказателства, да разпространят клевети срещу палестинците с малко или никакво разследване и активно да потискат доказателства, които оспорват официалния разказ на Израел.
Дори само поради тази причина западните журналисти станаха пълен съучастник в престъпленията срещу човечеството, които се извършват в момента в Газа – престъпления, които се извършват сега, в този момент, а не преди два месеца.
Бележка на преводача: След публикуването на тази статия излязоха допълнителни информации около ситуацията в кибуца Беери от 7-ми октомври. Times of Israel съобщава, че заповедта израелски танк да обстрелва къщи, в които са се намирали 12 израелски пленници, е издадена от бригаден генерал Барак Хирам. Миналата седмица израелският Канал 12 показа неизлъчвани досега кадри, на които се вижда как израелски танк обстрелва жилище на цивилни в селището, разположено само на няколко километра източно от Газа. Новите доказателства показват, че израелският командир, бригаден генерал Барак Хирам, е излъгал водещ израелски журналист за това какво се е случило в кибуца този ден.
За автора:
Джонатан Кук е британски журналист, носител на множество награди. В продължение на 20 години работи в Назарет, Израел. През 2021 г. се завръща в Обединеното кралство.
Автор е на три книги, посветени на израелско-палестинския конфликт:
- Blood and Religion: The Unmasking of the Jewish State (2006 г.)
- Israel and the Clash of Civilisations: Irak, Iran and the Plan to Remake the Middle East (2008).
- Disappearing Palestine: Israel’s Experiments in Human Despair (2008 г.)
През 2011 г. Джонатан получава специалната награда за журналистика „Марта Гелхорн“. Решението на журито гласи: „Работата на Джонатан Кук по темата за Палестина и Израел, особено разкриването на официалната пропаганда и изключителният му анализ на събитията, които често са замазвани от мейнстрийма, го превърнаха в един от надеждните говорители на истината в Близкия изток.“
Тази статия е публикувана първо в блога на Jonathan Cook под заглавие „Why is the media ignoring evidence of Israel’s own actions on 7 October?“. Превод: Виктор Лилов
Статията е публикувана и в Middle East Eye на 15 декември 2023 г.
