„4-5 са осветените случаи на заграбване на бизнеси или държавен натиск през последните 2 месеца. Смятайте колко са подобните случаи през годините, за които не знаем. Има много по-голям проблем обаче и това е целият рекет, който се случва на малкия и среден бизнес. Има армия от чиновници, която ходи постоянно по проверки на малките бизнеси и търси къде нещо не е наред, за да рекетира. НАП не е ориентирана да ходи при бизнесите, които реално биха платили много данъци и има с какво да злоупотребяват. Ходи при дребния бизнес, защото там няма кой да ги удари през ръцете.“

Това заяви в независимото журналистическо предаване „По острието с Калоян Константинов“ Асен Василев, преподавател в Харвард и СУ, бизнесмен в IT областта и бивш министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебния кабинет на Марин Райков.

Коментарът му бе по повод държавните проверки срещу „Хиполенд“ и други бизнеси, подкрепили протестите срещу правителството, както и случаят с откраднатия асансьорен завод, осветен от аферата „8-те джуджета“.

„Има цял набор от инструменти за рекет, свързани с невръщане на ДДС, неплащане на суми, които се дължат по европейските програми и централния бюджет. Има около 16 милиарда несъбрано ДДС, за което има издадени ревизионни актове. НАП не ходи да си ги търси. Има списък със сериозни български влогове, които немската приходна агенция искаше да ни даде – ние не се заинтересувахме. Знаем, че има огромни несъответствия между доходи и имуществено състояние на служители в съдебната система и политиката, но не ги проверяваме“, допълва той.

Според Василев, България е разделена на феодални владения: „Всеки си е заградил някакъв регион и си краде на воля. Стига да доведе на изборите достатъчно хора, никой не го пипа“.

Между 40-60% от парите за КОВИД се крадат

Той коментира твърденията, че в България годишно се крадат по 10 милиарда заради корупция като възможни, но не може да гарантира. Със сигурност обаче те са поне 5 милиарда.

„Това, което се чува от бизнеса, но и бе потвърдено от министър Лъчезар Борисов, е, че между 40-60% от парите, които са отпускани на малкия бизнес покрай КОВИД кризата, са отивали в корупция. Основно чрез консултантски договори, в които са били намесени хора от министерството, за да отпуснат парите. Ако имаме 40% корупция на 8 милиарда лева (колкото е бюджетът за обществени поръчки на централното правителство) – това са над 3 милиарда откраднати пари.

От здравната каса не съм наясно колко се краде и колко се изразходват неефективно, но там е 5 милиарда бюджетът. Може да предположим, че около 1 милиарда се вземат. От несъбрани данъци – особено от горива и енергоизточници – се губят няколко стотин милиона годишно. До 10 милиарда не знам дали ще ги докараме, но със сигурност към 5 отиват“, коментира икономистът.

Това води до логичното обяснение, че не сме бедни, защото бизнесът и хората не работят достатъчно. Напротив, бедни сме, защото огромна част от парите ни се крадат всяка година.

Митът за ниските данъци в България

Не е вярно и че бюджетът ни е малък, защото плащаме най-ниските данъци в Европа. Българите всъщност си плащат доста на държавата:

„Данък общ доход е един от най-ниските е Европа. Към него обаче трябва да сложим данък обществено осигуряване, плащан от работника и работодателя, да прибавим ДЗПО, здравното осигуряване, всички други удръжки. Ако работодателят плаща 1000 лв. заплата, условно казано, парите, които отиват по сметка на НАП, са 32-35%. Тоест, директният данък върху дохода ни е над 30%. Оттам имаме всички индиректни данъци – ДДС, акцизи, мита, местни данъци и такси. Данъчното бреме в България е много сравнимо с данъчното бреме в средноевропейските държави“, коментира Асен Василев.

Според него е добре данъците да бъдат намалени, ако това няма да затрудни бюджета твърде много. По-важното обаче е как се харчат парите на данъкоплатците:

„Централното правителство харчи всяка година 8 милиарда лева от нашите пари за поръчки. С 8 милиарда лева можем да строим АМ „Хемус“ 2 пъти всяка година (вместо от 50 г. да я строим). Можем да дадем по почти 200 милиона лв. на всяка болница. Това е почти равностойно на всичките пенсии, които се дават в страната – 10 милиарда.“

Говорейки за пенсиите, бизнесменът се зачуди защо пенсиите в България са по-ниски от тези в Северна Македония – и то с 200-300 лв. средно по-ниски.

Кошмарният имидж на българската държава

Зад граница също са наясно с огромната корупция в страната и лошите условия за правене на бизнес. Единствено обликът на IT индустрията тук е добър, тъй като досегът с държавните институции е почти нулев.

„Във всички останали имиджът е кошмарен. Даже големите инвеститори от преди 10-15 г. в мои разговори с тях казват: „Не можем да повярваме, че за последните 10 г. не сте мръднали напред“. Започва да има въпроси доколко е смислено да се инвестира в България. Освен всичко друго корупцията гони най-кадърните хора от страната“, коментира бившият министър.

Работоспособните българи в страната са под 3 милиона, а емигрантите ни в работоспособна възраст са 1,5 милиона души. Това е ужасяващ удар върху развитието на държавата, която е обезкървавена.
„За да се върнат тези хора, те трябва да имат достъп до нормално образование, здравеопазване, инфраструктура, да не ги правят на луди и да не ги крадат. Всичко това минава през зачистване на политическата и съдебната система“, изтъква бизнесменът.

Светлина в тунела на икономиката

България все пак има огромен потенциал за развитие. Изключително силни сме в производството на части за автомобили, базисни суровини и метали, машиностроенето и роботиката. Лидери в света сме по производството на лавандула, розово масло, тикви, билки, както и много голям износител на мед и трюфели. IT индустрията ни също е на световно ниво, а българска фирма за 3D анимация е лидер в света заедно с „Пиксар“. Ако развием селското си стопанство и логистиката, ще постигнем забележителен икономически възход.

Именно с близостта си до Европа и с качеството си на работа България може успешно да конкурира азиатските икономики, които в последно време доминират пазарите:

„Индия вади 100-200 хил. програмисти на випуск всяка година. Как да им съперничим? С качество. Нашите хора са в пъти по-добри. Производството на качествени дрехи от малък и среден мащаб също е шанс за нас. Ако сте прохождащ дизайнер и ви трябват 100-200 качествени бройки – България е идеална за вас. В Китай за под 20-30 хил. бройки дори няма да ви погледнат. Така например у нас се произвеждат луксозни чанти на „Луи Вютон“, посочи Василев.

Реформа в образованието

Реформата в образованието е ключова за постигането на икономическото развитие, за което преподавателят в Харвард и СУ говори. За съжаление, нивото му в България е много ниско, страната ни дори няма университет в топ 1000 по света.

„Лесното решение е въвеждането на проектен принцип. Не се финансират университети, а се правят предложения за проекти, които се оценяват. Комисиите, които ги оценяват, нямат право да се оценяват взаимно – трябва да се внесат оценяващи от чужбина, както стана в Полша. Там една голяма част от условията за финансиране касае резултатът от проекта да излезе в реномиран научен журнал. Освен това на преподавателите трябва да бъде забранено да работят в повече от един университет. Сега едни и същи професори акредитират няколко места едновременно. Така ще се закрият много катедри и университети, които са ненужни“, изброи той.

България е давала заеми на Франция

Василев дава примери от историята, които свидетелстват, че България е била силно икономически развита и можем да го постигнем, ако положим достатъчно усилия като личности и нация:

„До 1944-та година, тъй като страната ни не е разрушена през войната, имаме една от най-силните икономики в Европа. Захранваме голяма част от Германия ресурсно чрез износ на химическо производство и металургия. В края на 30-те г. Франция взема заем от България в златни левове, защото левът е една от малкото валути, която след Голямата депресия не е подложен на хиперинфлация. Имали сме страшно много предприемачи, били сме сред най-големите производители на селскостопанска продукция, но не само. Въпреки много тежките репарации от ПСВ, въпреки стотиците хиляди бежанци от Тракия и Македония. Ние сме били в контрол на съдбата си икономически, не чак толкова политически. Сега чакаме европомощи, чакаме чужди инвеститори, чакаме правителството да направи нещо. Само чакаме.

Успелите хора в България и по света са тези, които са казали: „Да, проблеми има, наша отговорност е да решим тези проблеми и да изградим успеха си“. Тези, които не са успели, обикновено чакат да дойде някой месия да оправи проблемите, да оправи международното положение, да им даде едни пари – по възможност без да работят. Да, в Европа сме и едни пари ще се раздадат колкото хората да не умрат от глад. Но ако ние искаме да успеем и да постигнем нещо повече, ще трябва да се потрудим.“

Още коментари и интервюта от „По острието“ може да чуете във Facebook, Spotify, iTunes, Anchor и YouTube.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Калоян Константинов в Patreon!