Студентските съвети и особено Националното представителство са за студентите това, което е Делян Пеевски за гражданите

Автор: Любомир ПОЖАРЛИЕВ

Фото: Тържествена церемония по случай 15 години НПСС
Източник: НПСС


КлинКлин публикува открити коментари по повод предстоящия избор на ректор на Софийския университет. Авторът е докторант в Катедра Социология на СУ и докторант по културна история към „Докторантски Център за Изследвания на Културата“, Гисен, Германия. Председател и член на независимата организация Асоциация на Студентите по Социология в СУ и на международната й алтернатива ЕССА (2005-2009). В периода 2008 – 2009 г е бил член на Координационният център за честванията 120 години СУ „Свети Климент Охридски“.

Софийският университет, най-старата висша учебна институция в България отново е пред избор на нов Ректор, след управлението на проф. Иван Илчев в продължение на два последователни мандата. Като всяка важна институция, изправена пред избор, тя автоматично привлича внимание и отваря простор за гръмки фрази и фрапантни факти.

Именно така бе отворен дебатът от Стефан Попов, преподавател от катедрата „Социология“ и директор на фондацията „РискМонитор“. Трябва да припомним, че не бяха по-различни и тезите, изложени преди осем години, когато ректорът проф. Иван Илчев встъпи в длъжност, малко преди честванията за 120 години от създаването на Софийския Университет.

И тогава, и сега се повтаря едно и също, обобщено накратко и от Стефан Попов: най-значимата висша образователна институция в България няма добро управление, няма сайт, няма ПР, няма мениджър, който да е необвързан с Ректорската администрация, няма саниране, енергийна ефективност и т.н.

Това е и вярно и невярно

Спрямо 2008 г. голяма част от сградите на СУ са санирани и проблемът с енергийната ефективност в средносрочна перспектива ще бъде решен. Спрямо 2008-а по-голямата част от научната периодика е вече онлайн и е достъпна за всеки, който се интересува. Спрямо 2008-а Университетът разработи много по-информативен, четлив и работещ уебсайт. Спрямо 2008-а вече има обща платформа за комуникация, качване на текстове и обмен на данни между преподаватели студенти – Moodle и Susi с всичките проблеми около въвеждането им. От поне две години преподавателите и докторантите в СУ имат служебни мейли с домейна на Софийския Университет – uni-sofia.bg. Нещо, което смятам за нормално, но по нашите ширини си е цяла революция, в която и да е било администрация.

Нека бъда ясен – изразените тези от Стефан Попов нито са революционни, нито са нови, но за съжаление показват дългосрочно непознаване на случващото се в СУ – било то позитивно или негативно, и никой външен рейтинг или финансовото министерство не могат да го обяснят. Да, ясно е, че нещо не е наред, но наистина ли става дума само за пари, когато говорим за една от първите институции на модерната българска държава.

След това умерено позитивно встъпление към ситуацията в СУ, показващо, че нещата не са толкова зле, колкото изглеждат, ще мина към изложението – ами да, всъщност са доста зле, но не само поради посочените по-горе проблеми.

Има едни други детайли, за които никой не говори, те не присъстват в никакви рейтинги, проучвания или изчисления, а при всички случаи ги няма в това, което преподавателското тяло ни казва – единствено своята версия от високата академична трибуна.

За съжаление нито през 2008-а, когато бях част от независимата Асоциация на Студентите по Социология в СУ, нито през 2015 г. съм присъствал на сериозен публичен дебат относно студенството в България, в това число и в Софийския университет. Институцията може само да се гордее, че има преподаватели, получили диплома от Оксфорд, Кеймбридж, New School for Social Research, (където е защитил докторска дисертация и Стефан Попов), и прочие. По същия начин институцията трябва да се гордее със собствените си кадри. Но тук идва и проблемът, който вълнува мен, а и навярно голяма част от хората, които се интересуват от бъдещето на университета:

Не можеш да градиш високо рейтингов университет с ниско рейтингови студенти.

С думи прости – с неподготвени и немотивирани студенти, няма как да очакваме Софийският университет да е на по-различна позиция от 701-то място според една от класациите на световните университети. Обичайното оправдание, е че системата на средното ни образование е лоша, че най-добрите биват изтегляни (brain-drained) отвън, дипломите са без значение в съвременния бизнес свят и т.н.

Всичко това, макар и частично вярно, скрива същинския проблем. А той се състои в липсата на каквато и да е активност сред студентската общност – липсата на студенти, които да участват в конференции, камо ли да организират такива, липсата на каквато и да е било инициатива да се прави нещо различно от заложената програма, липсата на креативност и воля за промяна и себеизява.

Да, тук говорим за леност, за мързел, за нежелание да се прави нещо „за“, или още по-добре, „против“ или „въпреки“ университетската система. И не, това не е защото студентите са мързеливи, прости и глупави – те са точно обратното. Проблемът е друг:  всеки един „буден“ студент може да намери поприще за изява единствено в един орган – Студентският Съвет. Единственият представителен орган на студентите, който трябва да ги инициира, стимулира, защитава и представлява, са т.нар. Студентски съвети и тяхното извратено въплъщение – Националното представителство на студентските съвети (НПСС).

Студентските съвети са пряк наследник, дори и по закон, на бившия Комсомол

– това са структури на патроно-клиентелизъм, услуги и слугинаж, близки до властта, но достатъчно автономни и със собствен бюджет, така че да могат да я контролират. Не, тук аз не говоря за някакви тайни общества, а за държавно-регулиран орган чрез Закона за висшето образование (ЗВО).

npss
Публикация в Offnews.bg от март 2013 г. по повод влизането на НПСС в политиката чрез проекта на Христо Стоичков Движение „Орлов мост“. На снимката вляво: Ангел Георгиев, председател на НПСС.


Тези студентски организации и особено НПСС, могат да обяснят причините за тоталната каша в Свищовската академия, за съществуването на феномен като Красьо Черния, за избора на не един Университетски Ректор, за фарса останал в историята под името „Студенти на Стоичков“, които бяха оглавени от бившия и настоящ председател на НПСС, за управлението на дружеството „Столове и Ресторанти“ към университетите, дори и за купуване на гласове и още и още.

Дори не говоря за кълчещите се студенти под чалга ритми на организираните от Студентските съвети концерти.

Споменавайки председателя на НПСС Ангел Георгиев и неговия „екип“ от НПСС имам чувството, че съм в машина на времето. Като отворя сайта на НПСС виждам същите лица (впрочем нито един от тях не е от който и да е било Университет в София), същите дейности (делегации, поздравителни адреси, срещи с политици), същия комсомолско-тарикатски патос, все едно съм се върнал в 2008-а, а може би и в една по-ранна година отпреди 1989-а. От 2008-а завърших бакалавър в Университета, спрях да се занимавам активно със студентски инициативи, работих 2 години по специалността си, заминах в чужбина, започнах и завърших магистратура, сега съм близо до защита на дисертация. Явно обаче има и по-устойчиви кариерни пътища в академичния живот.

А в същите над 8 години никой – нито законодател, нито прокуратура, нито НАП, а което е по-лошо нито дори университетските преподаватели и администрация – не съзира интерес да се занимава с тях. Това за съжаление бе и най-големият неуспех на т.нар. „Ранобудни студенти“. Направиха какво ли не, но не успяха да се справят с най-очевидния и най-касаещия ги проблем – студентските съвети.

В разгара на студентската окупация, писах в „Капитал“, че Студентските съвети, и особено т.нар. Национално представителство, означават за студентите това, което е Делян Пеевски за гражданите в обществото. Един от съществените начини за качествена промяна на висшето образование е чрез премахване на структурата на НПСС и диверсифициране на бюджета за студентите на състезателен принцип чрез фонд, към който да имат право да кандидатстват различни формални и неформални студентски групи, в това число и студентските съвети. След като настояваме за независим мениджър на СУ, то трябва да настояваме паралелно и за независимо разпределение на парите и представителството на студентите, така че да направим възможно още по-време на следването да се изявява бъдещият елит на държавата.

Ето в кратка форма и моите предложения: Целият текст може да бъде видян тук (бел.ред).

  1. Премахване на Националния орган на Студентските съвети.

Недостатъците на НПСС са свързани със свръхконцентрация на власт над представителството на студентите само от една монополна структура със собствен бюджет, фиксиран по ЗВО. Като такава тя е по-близка до един вид висша администрация, която се предполага, че управлява студентите – нещо само по себе си недопустимо като академична логика. Ако има нужда от представителство на национално равнище на студентите, то винаги могат да се правят спонтанни формални обединения между студентските организации по актуални болезнени въпроси, без да има нужда те да бъдат решавани отгоре. Също така квотата за НПСС към Националния съвет по студентските въпроси към МОН да бъде увеличена и разпределена към реални представители на студентската общност от университетите.

  1. Запазване на структурите на Студентските съвети по Университетите, но без собствено финансиране и гарантирано представителство както е досега по закон.

За да се стимулира студентската активност предлагам:

  1. Създаване на Фонд, в който да отиват парите, заложени по закон за студентите

(Сега по закон не по-малко от 1% от таксите за обучение в държавни Университети отиват в Студентските съвети, от които 10 % по закон са към НПСС). Към този фонд, както студентските съвети, така и всички останали организации, неформални и формални групи, а дори и отделни студенти да могат да кандидатстват. Със създаването на подобна структура отвъд Студентските съвети ще се стимулира състезателния принцип и диференциацията на средствата. От своя страна това дава и шанс на Студентските съвети да се изпълнят с легитимност и собствено да докажат, че могат да представляват поне една част от студентската академична общност.

  1. Такъв фонд трябва да бъде управляван от значими академични и

обществени личности със сериозен научен и/или граждански авторитет. Важна част от него трябва да бъдат младите асистенти и докторанти на Университетите, предвид тяхната своеобразна близост, но и отдалеченост от бакалавърската и магистърската степен, и студентската общност като цяло.

  1. Изборите за представители на Студентските съвети да не бъдат осъществявани само от и за Студентски съвет, а на тях да могат свободно да се конкурират и други формални и неформални организации или личности. Тъй като, както поясних в началото, далеч не е въпросът само в парите, ами е въпрос и на представителство и ангажимент към студентската и академичната общност като цяло.

И така… Идват избори за ректор. Кой ще бъде избран, отново ще се решава и от Студентски съвет. А студентите ще продължат да бъдат маловажен фактор, както за Студентските съвети, така и за преподавателите.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Любомир Пожарлиев в Patreon!