Вчера победителят в изборите, партия „Има такъв народ“ и по-скоро нейният лидер Слави Трифонов обяви своите приоритети за управление и предложения за кабинет. Широка част от обществеността у нас избухна възмутено и самодоволно обяви: „Ето, казахме ли ви, че Слави е чалгар и пионка“.

Само че не е толкова просто. Истината е, че каквото и да беше обявил Слави, все щеше да бъде прието на нож от ДБ, БСП, ИСМВ и техните симпатизанти. Освен всичко друго, те не могат да повярват и простят, че един абсолютен дилетант в политиката, каквато към момента е партията на шоумена, успя да спечели първото място на изборите, което в главите на протестните партии и наследствените комунисти им принадлежи по право и те са единствената политическа алтернатива. Това изобщо не е така.

Обективната истина е, че Слави и ИТН всъщност дадоха някои много добри идеи. Наред с някои доста лоши. „КлинКлин“ ще представи своята, надяваме се, обективна гледна точка, която със съжаление забелязахме, че за пореден път липсва в обществения дебат.

5 много добри идеи на „Има такъв народ“

1. Експертен кабинет: Можете да се обзаложите, че всяка една от останалите партии в парламента щеше масово да назначи свои партийни кадри за министри. Да, дори „чистата като сълза“ ДБ нямаше как да не се поблазни. Една от основните критики към Слави бе, че ще назначи своите сценаристи и хора за високите постове, за които не са подготвени. Това не се случи, а експертният кабинет изглежда като оптимален вариант.

2. Внимание към ромите: Назначаването на министърка, която да отговаря за ромските въпроси, е стъпка в правилната посока. Досега всички партии много говорят, но малко реално действат толкова решително. Имаме огромен проблем с ромската интеграция и най-правилният начин на действие е, като включим техни представители във властта. Огромен бонус е, че изборът се е спрял на циганка. Не ми е известно друга партия да е включила на видно място в листите си, камо ли в кабинета си, човек от това малцинство.

3. Вниманието към Македония: Предложението да се пратят български и македонски космонавти звучи налудничаво на пръв поглед, но реално е доста хитро. Първо, наистина е срамно България да няма по-сериозно участие в Европейската космическа агенция. Добре е страната ни да има по-големи амбиции от магистрали, които не са на вълни. Второ, включването на Македония е реално подаване на ръка за общи усилия с нашата съседка. Може би наистина е време да спрем да спорим за история от преди +100 години и да погледнем заедно към бъдещето.

4. Приоритетите: По-голямата част от 14-те точки, по които ИТН иска да работи, са важни, реалистични и конкретни. Лесно могат да бъдат разбрани и прегърнати от широката общественост и електорат на Трифонов и сие. За разлика от добронамерените, но теоретични идеи, които лансират по-голямата част от техните опоненти. Все пак, за една партия избирателите са важни. 11 от 14-те приоритета на ИТН звучат много добре и няма реална причина да не бъдат подкрепени от останалите партии, които имат желение да помогнат на народа си. Точката за мажоритарния вот и намаляването на субсидията е спорна обаче.

5. Самите кандидати: По-голямата част от предложенията на Слави за министри изглеждат като стойностни хора с добър професионален опит. Отзивите в социалните мрежи за редица от тях са доста положителни. Реално, ако не бяха няколкото „гнили яълки“, критика почти нямаше да има. Това не е вярно всъщност – винаги щеше да има критика, въпросът е доколко вярна щеше да е тя. Дори с кусурите си, тези предложения са глътка свеж въздух от физкултурниците, началните учители и сричащите министри, с които масово се сблъсквахме последните години.

8 много лоши идеи на „Има такъв народ“

1. Премиер: Авторитетът на целия проекто-кабинет на ИТН, който иначе е съставен предимно от добри предложения, пропада заради Николай Василев. Старо политическо лице с лоша репутация и съмнителен морал. Историята говори сама за себе си. Редно е да се отбележи, че някои предложения за министри също са обвързани с Василев, а дори и са работили за него, което не изглежда добре. Това повдигна много въпроси около връзките на Трифонов с НДСВ и по-лошото – ДПС. Въпроси, на които трябва спешно да се отговори. И то искрено, а не в гневен монолог по телевизията.

2. Министър на културата: Саня Армутлиева е другото лице, което отблъсна много хора от идейния кабинет на ИТН. Без съмнение, тя е мениджър с изключително големи опит и връзки. Но рядко ще срещнете артист, особено в музикалната индустрия, който да харесва нея и компанията ѝ. Наглост и безскрупулност са две от най-често срещаните думи, които описват Армутлиева и „Музикаутор“. Без съмнение актьори и художници, които нямат абсолютно никакви мениджърски качества, са далеч от добър избор. Редно е културен мениджър да поеме министерството. Но не и толкова противоречиво лице, известно с това, че лансира халтура или използва и захвърля музикални таланти.

3. Приватизацията на ББР: Това предложение е меко казано странно и притеснително. Като се направи връзката и с приватизационните скандали, пряко свързани с Николай Василев, нещата стават още по-тревожни. Банката има нужда от смяна на ръководството и по-добър надзор. Стъпки в тази насока вече бяха предприети от служебния кабинет. Защо да се приватизира, особено имайки предвид българския опит в това?

4. Концесиите на магистралите: Опитът с концесии в България също е доста негативен и обикновено „наши хора с пари“ вземат въпросните концесии (както и приватизации). Тази идея отново повдига много въпроси, нуждаещи се от спешни отговори. Особено за нещо толкова важно колкото магистралите, които бяха една от касичките на предишните корумпирани правителства.

5. Диктовките: Агресивният и прям стил на Трифонов и компания им спечелиха много последователи. Но вече е време да се откажат от тях. Както други колеги правилно отбелязаха: страната и политиката ни имат нужда от диалогичност и сътрудничество. +10 години гневният Борисов ни се кара по пресконференции, от джипката и от „Севда ТВ“, без да приема каквато и да е градивна критика и чужди мнения. Някаква „пародия на диктактор“. Трифонов се представя за алтернатива на това управление и поведение, но досега наблюдаваме гневни монолози от неговата собствена телевизия и Фейсбук включвания. Дори липсват журналистите, които поне в първите години на Борисов той допускаше до себе си.

6. Арогантността: От една страна, прави чест на ИТН, че спазва предизборните си обещания и се държи сериозно. От друга страна, пълната липса на желание за дори един компромис, за дори една отстъпка, дори за допускане на преговори с някоя от другите партии в парламента – не говори добре. ИТН има под 70 депутати, невъзможно е да се надява да управлява или прокара закони сама. Да, ще кажат: „Ние предлагаме идеи, които са добри за България, нека, който има съвест, ги подкрепи“. И това е така, но ДБ и други потенциални партньори няма дълго да траят подобно отношение. Което освен всичко друго ще им навреди политически и електорално. Дори да състави правителство на малцинството, е много вероятно то да падне с гласовете на всички партии в парламента – или да остане с подкрепата на ГЕРБ и ДПС. Нищо не може да ги спре да подкрепят ИТН, нали? А това би било унищожително за Слави и демокрацията у нас, ако изведнъж ДБ и БСП се превърнат в опозиция, а ГЕРБ и ДПС решат да подкрепят малцинствен кабинет. Дори при нови избори ИТН не може да се надява на повече от 30% от гласовете. И при най-смелите си мечти. А четвърти избори вече ще са цирк. Дори трети са голям риск.

7. Съдебната реформа: Изключително притеснителна в изказването на Трифонов беше липсата на темата за главния прокурор. Реформата в съдебната система пък беше ограничена до закриване на Специализирания съд и Специализираната прокуратура. Просто не е достатъчно. Какво стана с идеята за директно избиране от населението на главен прокурор? За смяната му? За закриването на поста?

8. Врагове навсякъде: ИТН и най-вече Трифонов следват опростената, но вредна формула: „Или си с нас, или си против нас“. Не всеки, който има съмнения спрямо намеренията и качествата на партията и лицата зад нея, трябва да бъде нападан или игнориран. Не всеки, който критикува идеите и предложенията ѝ, трябва да бъде обявяван за злонамерен. Нормално е след толкова години лъжи и издевателства българският народ и „елит“ да са подозрителни към всеки нов политически играч. А градивната критика може да е нещо положително. Голяма част от критиките към Слави и екипа му нямат за цел да кажат: „Вижте какво, не ставате, махайте се“. Напротив, имат за цел да кажат: „Този ход не е добър, помислите за нещо друго“. Редно е ИТН да свали черните си дрехи и навъсени погледи и да покаже колко са бели душите и намеренията им.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Калоян Константинов в Patreon!