Сред несгодите на журналистиката е, че през по-голямата част от времето ни се налага да се срещаме със и пишем за хора, които са откровено некадърни, лъжливи, злонамерени или чисто неприятни персони. Нещо като да бъдеш полицай или учител.

Сред предимствата обаче е рядката възможност да запознаваме публиката си с изключителни и светли личности, за които трябва да знаете, но едва ли бихте чули. А дали? Доброто винаги намира начин…

Така от дума на дума, от човек на човек до „Клин“-а стигна историята на Мохамед Салама. Един мюсюлмански преселник, който носи в себе си повече достойнство, човечност и мъдрост от по-голямата част на т.нар. български политически, бизнес и културен елит. Един разказ за любов, философия, ислям, Левски, Ботев и пица.

Най-добрите пици в цяла България

Всичко започна, когато се запътих към морето и приятели ми казаха: „Трябва да опиташ най-добрите пици в България!“ Стига бе. Може да не съм постигнал много досега в този живот, но пица съм ял надлъж и нашир и си ми личи.

Отбих се до Бургас, издирих „Пиаца Гранде“ и влязох вътре. Последните години българите се разглезихме и свикнахме на лъскави ресторанти, префърцунена храна и любезно – но не задължително искрено – усмихнат персонал. Пицарията не беше нищо от това.

Познавачите на добрата храна обаче знаят: най-вкусните места по целия свят изглеждат именно така. Мога да ви разкажа за едно пенсионерско капанче в Порто, или за една съмнителна гостилница в Тунис, или за един продънен пъб в Лондон, за камиларския хан в Исфахан, за окадената закусвалня в Кайро…

Пицарията е малка, много малка и като влезеш погледът ти или ще се сблъска с тезгяха вляво, или ще пропадне в стълбището вдясно. Затова щеш, не щеш гледаш право напред. А право напред е един едър, татуиран, бръснат и навъсен мъж. Мохамед. А зад него – снимки на Васил Левски и Христо Ботев.

В главата ти нахлуват всякакви мисли: мястото да не е параван на сицилианската мафия, познават ли се с Рамзан Кадиров, откога не съм се изповядвал?

Всичко това трае няколко секунди, докато Макс – както го наричат приятелите, което е горе-долу половин Бургас – не те погледне с най-благия възможен поглед и не каже дружелюбно: „Какво ще желаеш, приятелю?“

И ей така, с него вече се познавахме цял живот. Хора влизаха и излизаха и не можеше да познаеш ходили ли са си по сватбите, или тепърва се срещат. Там е работата, че когато прекрачиш прага на „Пиаца гранде“, ти не си клиент. Ти си гост.

Когато години наред работата ти е да се срещаш и разговаряш с хора, развиваш инстинкт, вътрешно чувство да познаваш малките погледи и интонации, да вникваш в характерите на прекрасните, усмихнати, успели и харизматични мръсници. Но и с ювелирна точност да се вгледаш в погледа на човека отсреща и да зърнеш онази искрица като нешлифован диамант.

Поговорихме си как сме, що сме, колко е хубаво времето и лоша политиката. Взех си пицата и си тръгнах. 20 минути по-късно седнах върху един трафопост, лакомо нагънах въгленовото тесто с трюфели и наденица от черна свиня (не е била депутат) и се разтопих. Някои жени са така с шоколада. Аз съм така с пицата. На следващия ден вдигнах телефона и изрекох думите, които всеки мъж е чувал в даден момент от живота си, но този път не вещаеха нищо лошо: „Трябва да поговорим“.

От Италия, през Египет, Швейцария и Австралия до България

Макс е родом от Реджо Емилия, Болоня, с баща италианец и майка египтянка. Преди да си намери мястото на Балканите е живял в Италия, Египет, Австралия и Швейцария, където именно среща и причината днес да е тук с нас – прекрасната Жана.

Историята хем е дълга, хем е кратка: тя отива на почивка в Швейцария. Той работи там. Срещат се случайно, Макс я поглежда и казва: „Ти ще станеш моя съпруга“. И двамата се кълнат, че е станало точно така. Резултатът досега е 8 години в България, три прекрасни деца помежду им още по едно от негова и нейна страна, за които се грижат с изключителна любов и внимание.

Първият месец тук щяха да ме бият няколко пъти. В Италия хората си приказват, дори да не се познават. Всеки е „бонджорно, бонджорно“. Тук обаче всеки беше: „Какво ме гледаш, бе? Какво искаш?“ А аз не знаех да говоря български“, споделя Макс.

Изключителна помощ в научаването на езика ни са изиграли Васил Левски и Христо Ботев:

„Тук навсякъде има табели и снимки на Левски. Повече от на Иисус. Толкова много го обичат хората! Стана ми интересно и започнах да чета табелите с него. След това да разпитвам, накрая се зачетох в историята на Левски и Ботев. Цялата ви история ме накара да мразя турците. Но не тези, които живеят сега, те нямат нищо общо. Говоря за старите турци, за османците. Сегашните турци си патят от историята на прадедите им не по-малко.

Да ти кажа, една от причините да обикна толкова България е, че има доста сходства с Египет. И те са били под османско иго, след това са дошли американците, англичаните, французите и евреите и са разпалили война. В Египет също като тук има много революционери. Един ден, като видях снимка на Васил Левски, и много ми заприлича на Мустафа Камел и много други наши революционери от онова време: погледа, дрехите.

Мохамед с книги за Ботев и Левски.

Мохамед с книги за Ботев и Левски.

В България се чувствам като у дома си. Вървя по улицата и разпознавам един човек от Сицилия, един от Калабрия, един от Палермо. Обикновените хора ги чувствам като мои сънародници. Като погледна богаташите обаче – не виждам нищо. Върна ли погледа си върху момчетата по улицата, които нямат пари да си купят пица – отново виждам нещо.

Омразата, която изгаря отвътре

Макар да е съпричастен към историята ни, Мохамед всъщност не мрази никого. Даже напротив: „Не е вярно какво говорят хората за исляма. Има разлика между културата и религията. Има разлика между турската култура и исляма. Между италианската култура и италианците – има италианци, които говорят само езика, но нямат културата. Цял свят е така в момента. Живял съм в много страни и навсякъде е трудно да срещнеш добри и културни хора.

Вместо това е пълно с омраза и гняв. Но защо? Ако на всяка стъпка виждаш лошото около себе си, ако си казваш постоянно: „Това ме дразни, онзи ме гледа накриво, този не ми харесва“ – ти в крайна сметка ще изгубиш себе си.

„Аз съм богат с моята религия, защото тя не ми казва да ходя и да правя лошо на другите хора. Около мен няма мюсюлмани, но се моля дори за комшиите. Ако искаш да си добре, трябва да пожелаваш първо всички други около теб да са добре. За мен няма значение мюсюлманин, християнин, евреин или атеист си – ще ти помогна. Ако ти не можеш да го оцениш – това е твоя вина. Пред себе си и пред Бога аз съм чист.

Ще дам един пример. Имах период на лоши отношения с мой съсед. Просто не се разбирахме много и започнах да тая лоши чувства в себе си спрямо него. В един момент седнах и се замислих редно ли е така, особено като съм гост в неговата страна, да му желая злото? Веднага станах, почуках на вратата му и поисках извинение от него за лошите мисли, които съм таял в себе си.

Той не знаеше как да отговори. Обикновено хората не знаят как да отговорят. Ти не си ги обидил, не си ги наранил, но вътрешно таиш лошо чувство към тях. И отиваш да им се извиниш за това. В България много рядко се прави това, дори когато обидиш някого в очите“, разказва Мохамед.

Да изхранваш бездомните с трюфели

Според Макс всеки мюсюлманин е „рекламно лице на своята религия“, но въпреки това с притеснение говори за благотворителността, която извършва постоянно. Не било хубаво, защото когато правиш добро, трябва да го правиш тайно. Само ти и Господ да знаете. Все пак няма как да го скрие.

Докато разговаряхме, той изведнъж извърна глава, погледна през стъклената врата и помаха на едно момче от ромски произход да влезе: „Ял ли си? Не си ял. Седни да те нахраня“. И се зае да му приготвя царски обяд.

„Пари не давам. Научил съм по трудния начин, че не бива. Но храна никога няма да откажа. Изхранвам няколко бездомника, бедни деца и животни. Понякога, като се забавя да им оставя нещо, врабчетата сами влизат в пицарията да си търсят храната. Когато имам повече пари, храня всички лекари в болницата. От майка ми знам: лекарите са Божите ангели на земята“, изтъква той.

Вече не помни броя пъти, в които е дарявал огромни количества храна на медиците. Или не желае да каже – от скромност.

„На всеки християнски празник, макар че не го празнувам, организирам роднини и познати да даряваме на болницата. Имам желание да направя същото и в домовете за деца без родители, но не мога. Там ти искат 1000 сертификати и разрешителни. Дори пред тях да сготвя – пак не става. А пари няма да им дам, защото се съмнявам за начина, по който биха били използвани“, обяснява Макс.

Докато говори на тази тема, си личи, че му е неудобно. Той не иска да гради публичен имидж и да си прави ПР на гърба на страдащите – подобно на „величави благодетели“ като Делян Пеевски и Ивайло Пенчев. Прави го, защото е редно. Може той самият днес да не яде, но ще нахрани някой друг.

„Гледам всеки ден по новините и на живо хора без дом, без ток, без вода! Така си живеят, нямат нищо. А ние имаме всичко. Деца се будят всеки ден и няма как да играят, как да се смеят, как да си готвят“, гневно се намръщва Мохамед и пита: „Защо???“

Една от уникалните пици на Макс, чиято рецепта е негова.

Една от уникалните пици на Макс, чиято рецепта е негова.

Златните дворци на богатите не струват колкото сълзите на бедните

„Нека ти разкажа една кратка притча: халифът Омар Ибн-Хатаб се прибира един ден при жена си и заплаква. Тя го пита защо плаче, а той отговаря: „Представяш ли си един ден да ида пред Бога, а под моя власт да е имало сираци, бедни и онеправдани? Тогава Господ няма да ме пита за всички велики дела, които съм сторил, а ще ме пита едно-единствено нещо: „Защо не се погрижи за тях?“ Някой ден Бог ще пита същото президента, премиера и богаташите на България. А те няма да има какво да отговорят.

Нека крадат и злоупотребяват сега. Това е огън в тяхното тяло. Мислят си, че са щастливци, защото са богати и могъщи? Не са. Не са, защото на този свят те имат само себе си. Когото Бог не обича някого, му дава всичко и го оставя на себе си. Тези, които са ценни за Бога, той ги подлага на трудности и изпитания.

Целият свят преминава през много тежък период, защото вече имаме всичко, презадоволени сме. Но нямаме Бог. Нямаме душевен мир и равновесие. И затова целият свят се плъзга към извращения и греховност. Когато имаш всичко – вече не се радваш на нищо. А я виж един човек без пари, като седне веднъж месечно или годишно на ресторант, колко е щастлив“, обяснява Макс.

И добавя още една кратка притча:

„Дяволът действа подмолно. Един ден той минавал покрай една къща и видял майка, която дои кравата, а до нея е невръстното ѝ дете. Дяволът се доближил и дръпнал въжето на кравата рязко. Животното рипнало, премазало детето, майката скочила и убила кравата. Дошъл съпругът ѝ, видял станалото и пребил жена си. Нейното семейство, като разбрало за това, на свой ред дошло и убило мъжа. И тогава попитали Дявола – какво направи? „Аз ли?“, отвърнал той – „Нищо, само дръпнах въженцето“.

Виждаш ли, злото е вътре в нас, но трябва да се научим да го контролираме, не да му се отдаваме.“

„Никога няма да наложа исляма на децата си“

През цялото време Мохамед говори с жар за Господа, но по онзи мъдър, смирен и философски начин, от който всеки, ако има малко разум (дори да не вярва в Бог), да може да се поучи. Причината може би се крие в богатия му житейски опит. Живял е на 3 континента, изучил е и Библията, и Корана. 6 години е прекарал в църква в Италия, където свещеникът го е гледал като свой син, а други 7 в Египет.

Едва ли може да сведе цялата си житейска философия до едно изречение, но ако можеше, щеше да е следното: „Ние сме различни – но ти ще научиш нещо от мен, аз ще науча нещо от теб. Защо трябва да се мразим само защото сме различни?

Именно заради това никога няма да наложи насила своята вяра върху децата и жена си. Те могат да приемат християнството, могат да приемат исляма, могат да решат, че не вярват дори – това е техен избор. Важното за Мохамед е, че той ги е запознал със своята вяра и им е дал възможност да изберат.

Жана е християнка, тя яде каквото поиска, облича се както поиска и са щастливи заедно. Заради любовта си към нея той е принуден да избира между два гряха: да живеят заедно и да имат деца без брак, или да я принуди да приеме исляма. В очите на Макс второто е много по-големият грях.

„Религията е много дълбоко нещо. Ти можеш да четеш Корана всеки ден, да се молиш, да постиш, но когато убиваш, крадеш и насилваш хората – не си мюсюлманин. Същото е, когато ходиш на джамия само за да те видят другите, че го правиш. По-добре за Бога тогава е дори да не вярваш в Него, но да си добър човек и да следваш повелите Му.“

Макс и Жана с 3 от децата им: Дете, Георги, Мариам.

Макс и Жана с 3 от децата им.

„Ако видя терорист, съм длъжен да го убия“

Това неминуемо ни доведе и до темата за „истинския ислям“. За тероризма и насилието в името на исляма. Очаквано, за Макс терористите не са мюсюлмани и нямат общо с религията, а с парите и властта:

„Как може един човек, борещ се за свободата и правата на мюсюлманите – да убива най-вече мюсюлмани? Преди няколко месеца те убиха италианския посланик в Конго. А знаеха ли, че той е женен за мароканка и е приел исляма? Дори и да не беше, ислямът категорично забранява да убиваш, тормозиш и сменяш вярата насила на когото и да било. Категоричен съм.

Но тук нещата стават по-сложни. Ако някой дойде при теб, за да те убие – ти можеш да се защитиш и да му навредиш. От стотици години насам Америка, Франция, Великобритания и други чужди сили идват в Близкия изток и Северна Африка и крадат, убиват, насилват и поробват местното население. Когато те убият баща ти и някой дойде с предложение да отмъстиш за него, какво ще направиш? Ще убиваш, разбира се! Аз не ги защитавам, защото ако на мен ми попадне един терорист – съм задължен да го убия. Но трябва да разберем корена на конфликта.

Западните страни и Израел имат интерес регионът да е нестабилен, беден и във война, за да могат да се възползват от него. Да заграбват неговите природни ресурси като диаманти и петрол. Но не само – те крадат и най-умните и кадърни хора от тези страни. Същото се случва и в България.

Представи си следният сценарий: завършваш училище, но нямаш работа и пари. Беден си, гневен си, отчаян си. Изведнъж идва някакъв непознат при теб и ти казва: „Момче, какво ти трябва? Искаш работа – ще ти дам работа. Искаш къща – ще ти дам къща. Искаш пари, за да дадеш на майка си и жена си – ще ти дам пари.“ Но рано или късно идва времето да се отплатиш на този човек. Терористите се възползват от бедните и слабите духом.

Нима когато църквата е повела кръстоносните походи го е направила наистина в името на религията и доброто на хората? Не, разбира се. Защо тогава сега ислямът да има общо с тероризма? Това е просто параван. Същото е и с ционистите – те са еврейският еквивалент на ислямските терористи.“

Макс в своята пицария "Piazza grande" в Бургас.

Макс в своята пицария „Piazza Grande“ в Бургас.

Един добър човек

След часове наред разговор останаха още много неща, които няма как да попаднат в този така или иначе предълъг материал. Но нямаше как да не се изкуша да напиша още един ред, още един параграф, още една страница.

Този текст няма за цел да пропагандира, че всички мюсюлмани са прекрасни личности, че страната ни трябва да се отвори за мигранти от цяла Азия и Африка, или че всички българи сме някаква особена порода лоши хора.

Този текст представя един обикновен човек, който е изключителен не с това, че е добър. А с това, че признава и приема, че носи лошото и грешното в себе си. И се опитва дейно да промени това, да заглуши тънкото дяволско гласче и усмири природния егоцентризъм, които се таят у всеки от нас.

Твърде много хора се смятат за добри и безпогрешни, което ги заслепява и заблуждава. Твърде много богаташи, които си купуват индулгенции, твърде много патриоти, които замерят с пиратки, твърде много интелектуалци, които продават идеите си. И нито един от тях не смята, че върши нещо нередно.

Точно тях Мохамед Салама засрамва не с размера на даренията си или с дълбочината на разсъжденията си. А с чистота на намеренията и цената на усилията си.

Милиардерът Бил Гейтс преди време заяви, че ако дари 1 милион долара – това е нищо в сравнение с дарението от 10 долара на някого, който изкарва едва 1000 долара на месец.

В този смисъл, се радвам, че можах да ви разкажа историята на Мохамед Салама: един от най-големите дарители в държавата, един от най-големите благодетели в страната, един от най-големите последователи на Левски и Ботев, един от най-отдадените мюсюлмани, един от най-обичащите България.

Един добър човек.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Калоян Константинов в Patreon!