От Александър СТОЯНОВ

Какво представлява асиметричната война? Според популярната дефиниция, това е война, при която двете страни имат неравностойни ресурси и по-слабата използва не конвенционални способи като например терористични атаки и партизански тактики, за да балансира предимствата на своите опоненти.

През последните няколко месеца все повече експерти, специалисти и публични личности използват тази терминология така, сякаш е някакво ново, модерно явление в историята на военното изкуство. Асиметрична война! Звучи готино, като заглавие на статия или клише, с което някой да блесне в компания на интелектуалци. Звучи снобски, тежко, експертно. А всъщност е кух, изпразнен от съдържание термин.

Асиметрична война не съществува. Всяка война е асиметрична. Няма конфликт в човешката история, при който единият опонент да не превъзхожда другия.

Ако две държави се намират в пълен паритет, те не водят война. Това е кратката, проста и лесносмилаема истина, с която може да зашлевите всеки псевдо-експерт, който ще тръгне да ви философства за спецификите на съвременните конфликти и тяхната уникалност, спрямо всичко виждано до сега. И за да не свърши статията с тези три абзаца и да не се почувствате излъгани от гръмкото заглавие, сега ще ви докажа с примери лаконично изложената по-горе теза.

Според защитниците на тезата за уникалността на съвременната асиметрична война, основните нейни „стратези“ от Ал Кайда и Ислямска държава си служат с прийоми и способи, каквито военните не са виждали до момента. Това, разбира се са пълни глупости. Всъщност, цялата тактика и стратегия на Ал Кайда и ИД се базира на опита, натрупан по време на Студената война в държави като Афганистан, Виетнам, Израел, Иран, Ирак и разбира се многобройните войни в Африка и гражданските конфликти в Латинска Америка.

Всички партизански тактики, инфилтрации, тровене на водоизточници и на хранителните припаси, създаване на многокомпонентни местни клетки и мрежи, атакуването на конвои, летища и т.н. са все способи, използвани във войните след 1945 г.

От своя страна, Горещите отрочета на Студената война (войните в Афганистан, Иран и Ирак, Виетнам и др.) черпят вдъхновение от опита на Втората световна война във всичките й компоненти (Източен фронт, Западен фронт, Тихоокеанска кампания и т.н.). На свой ред, „асиметричните“ тактики от Втората световна война са преки наследници на тактическите достижения от времето на Гражданската война в Испания, Гражданската война в Китай, Гражданската война в Русия и другите по-малки колониални конфликти, сред които и опита на евреи и палестинци след 1921 г. От своя страна, тези тактики са адаптирали достиженията на подобни не конвенционални подходи от времето на Първата световна война, практикувани в Африка, а и в края на войната с цел пробиване на статичните укрепителни пояси по фронтовете във Франция и на Балканите.

Те, от своя страна, се базират на достиженията на колониалните войни през XIX век, както и на действията на „летящите отряди“ по време на Гражданската война в САЩ и действията на леките части в хода на войните за обединение на Германия. Тези всичките черпят вдъхновение от опита, натрупан в Наполеоновите войни и революциите в Латинска Америка и така, назад, можем да се върнем до пещерната епоха. Казано накратко, всяка война ползва достиженията на предишните и ги доразвива и модифицира, но без да предлага някаква коренно нова логика в решаването на проблемите, свързани с борбата срещу по-силен противник.

Когато преди около три седмици бойци на ИД изпратиха кучета, омотани с пластичен експлозив срещу сирийските танкове и руските войници около Палмира, те всъщност си служеха с тактика, разработена от Червената армия за борба с немските танкове по време на Втората световна война. Когато преди две години, бойци на опозицията отровиха яденето на цял взвод сирийски войници в провинция Алепо, те всъщност си послужиха с тактика, използвана още от времето на асасините (ама не от тъпия филм с иначе големия Майкъл Фастбендър). Когато Ирак и Сирия започнаха да свикват нередовни милиции, с които да допълнят колабиращите си армии, те всъщност си служиха с мобилизационни прийоми, родени в Близкия изток преди хилядолетия.

Всеки човек, разполагащ с елементарна обща култура знае, че базовите стратегически и тактически принципи за водене на война, са формулирани много, много отдавна.

От тогава насетне, се изменя само технологията, която ги реализира. Вероятно атомната бомба е единственото нововъведение във военното дело, чийто тактически и стратегически ефект не почива върху опита предишните поколения войни.

В този смисъл, редно е ние, като съвременни, модерни и най-вече мислещи индивиди, да не попадаме лесно и бързо под зарибяващия ефект на гръмките заглавия, нахаканите експерти и шумните теории. Когато чуете някой, който проповядва за нещо радикално ново, радикално модерно и радикално безаналогово, помислете внимателно и помнете, че топлата вода не е била измислена нито вчера, нито преди 200 години.