„МузиКЛИНика“ е скромно пространство за ритми в рамките на Клин/Клин. В него най-вече ще ви сглабяме по някой плейлист, който да придружава делничното безпокойство и самосъжаление, петъчно-съботното нацокване и неделния махмурлук. Носталгия, трендсетинг, любов.

Следвайте МузиКЛИНика в Спотифай

„Имаме гости“ някак винаги е бил тежко емоционално натоварен битов израз, който обременява поколения наред…, но не и в нашата рубрика.

Тази седмица МузиКЛИНика кани Александра Николова (Ål Nik) да ви зареди със свежи тракове. Близо 12 години се занимава с дигитален маркетинг, а от около 6 – специфично с визуална комуникация, с писане и създаване на съдържание; и дистанциране от не толкова любимите рекламни платформи, с които преди това се е борила. Всъщност, нещата, които си я влекат цял живот, са рисуване и музика, ама нито едното не го развива професионално. Затова пък избиват по всякакви други възможни начини – сериозно се занимава с илюстрация, визуално записване и дизайн, както и селектиране на музика с малко примес от музикално продуциране на любителско ниво.

Неделно празнуваме първата дама, споделяща парчета с вас и МузиКЛИНика. Ето нейната прелюдия към селекцията:

Инди музиката за повечето хора, които познавам, е доста меланхолична – усеща се голяма доза съпротивление да се слуша такава музика на партита. На практика, често нещата стоят съвсем различно, защото, когато слушаме музиката на високо, шумно и с приятели, я изживяваме още по-силно заедно. А и все пак подбираме тези песни, на които искаме или да танцуваме, или да пеем с цяло гърло.

В тази съвсем кратка селекция от 5 песни ще попътуваме до няколко краища на света. Песни, които може да са и в минорни тоналности, но за мен са съвсем надъхващи и вдъхновяващи, и грам не носят тъга – напротив, щастие, че съм жива и мога да им се наслаждавам пак и пак. Caution: тези песни трябва да се слушат на силничко.

Of Monsters and Men са една от групите, които качват в Youtube lyric версии на песните си, преди да са пуснали официалното видео (ако изобщо ще има такова). Анимациите, историите, които съпътстват текста на песента често пъти са напълно равностойни на самото видео… А пък текстовете редовно ни отнасят в някакви съвсем магически светове, запознават ни с най-различни шантави герои, а настроението го намирам за доста надъхващо. Вдъхновяват. Въпреки това си поплаках като ги гледах на живо – пак от щастие, не от меланхолия.

 

Тези двамата, брат и сестра, ни пренасят в Австралия, в една съвсем топла и свободна, морска (океанска) атмосфера. Тихата меланхолия на това парче ескалира и се разгръща с всяка секунда от песента, създавайки толкова разнообразен трак, че от 2015-та ми е на рипийт и не ми писва. А тези двамата не ги пропускайте следващия път, когато дойдат в Европа!

 

Milo Greene (САЩ) са една от групите, които имат няколко вокала и това неминуемо води до изключително разнообразна музика и звучене. Макар двата им албума да са доста различни, няма как да ги сбъркате, а разликата е еволюция, която се надявам да можем да следим още много години.

Вижте и живите им изпълнения из тубата, защото са С-У-У-П-Е-Р!

 

По повод 10-годишнината на този трак, нямаше как да не го включа. Особено по повод страхотния нов албум на Lykke Li, който има съвсем ново звучене спрямо по-старите ѝ неща. Безспорно е натворила едни от най-емблематичните индита, а скандинавският им привкус е безценен.

 

В ролята си на един от най-гигантските фенове на The Killers на Балканите, не мога да не завърша с нещо… е, хайде ще е на вокалиста им Brandon Flowers. Инди рокът в световен мащаб дължи много на него и групата – със сигурност от дистанцията на времето техните песни ще се превръщат във все по-големи класики, надявам се достигайки признанието, което заслужават.

Oще от Ål Nik:

Сайт: https://alnik.me/

Музикални селекции:

https://www.mixcloud.com/alnik/ 

https://alnik.me/music

 

*Снимка: Фейсбук, Олег Кабакчиев

 

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Стела Михайлова в Patreon!