Константин МравовТекст: Константин Мравов
Фото: Архив на Йордан Стоянов/“Старата школа„
Деветдесетте години в България! Цветното начало на самовъзпроизвеждащия се Преход. Пъстър пейзаж от политически каламбури и анархо-анимализъм, който трябва да бъде озвучен подобаващо.
От едни жигули гърми „Три киле банане“, от други група „Контрол“, от трети зациклило „в ритъма на нощта“ евродиско, от четвърти … „Ще му разбия главата! Бигидибумбенгбенг! Купих си днеска новата бата/Исках да я изпробвам на някой в главата…“
Наред с рекета, телешопинга и други чудеса на свободния свят в България е навлязла рап музиката. За да може днес да има както 100 кила и Криско, така и Явката ДЛГ и Жлъч, в най-късния соц и ранната „демокрация“ едни пичове прокарват пътя на брейка, бийтовете и римите у нас по много трудния начин.
Ето как в средата на 90-те изглежда пултът на легендарния DJ Skill от Пловдив. Тъй като няма откъде да намери миксер, към грамофона му е закачен прекъсвач, откраднат от лампата на влака за Стамболийски. За да е завършена системата, от игличката е изтеглен кабел, вързан за пръста му – необходимата маса.
Всичко това, за да прекъсва в отделни моменти звука от грамофона – условие за качествени скречове.
„Нали се сещаш какво е диджей, с вързан кабел за пръста му, за да има маса, и прекъсвач от откраднат влак. Точка по въпроса“, допълва Хосе, който заедно със Скил формира една от най-значимите групи в богатата хип-хоп история на Пловдив – Заплаха.
Притчата за грамофона на Скил е тази на началото на българския хип-хоп. В нея едни момчета и момичета с подръчни средства имитират нов западен стил музика и прокарват пътя му към масовата аудитория.
Както в хип-хопа изобщо, така и у нас всичко започва с брейк танците, които си намират пукнатини в Желязната завеса през 80-те.
10-ти ноември почти е дошъл, когато през 1988г. Васко Теслата и МС Гинес (AVI MC) изскачат с първите рап записи. Малко след това DJ Станчо започва да рапира в рамките на брейк-крюто „Динамик“.
На малко по-късен етап Теслата ще бъде и сред пионерите-продуценти на Първата вълна от популярен рап през 90-те.
Част от нея са НИШТО в София, Гумени Глави във Варна, Рап Нация в Бургас, Амнистия в Добрич и много много други групи, които връзват прекъсвачи за стари соцграмофони, семплират на двукасетъчни декове, ползват звукозаписната техника на читалища и т.н.
И в един момент, въпреки нежеланието на радиата да ги пускат, всички те се оказват популярни.
Върху тази история на ранната българска хип-хоп култура се съсредоточава дългоочакваният филм „Старата Школа“ – документален епос за всичко изброено, с интервюта със замесените, невиждани архивни кадри, истории, като тази за грамофона на Скил и много други като нея.
Издаде ни баща ми, който се занимаваше с продуциране и звукозапис на народна музика, циганско, турско. Първо обаче трябваше да ни прослушат с бате Пешо от Младежкия дом – NDOE за първия албум на „Амнистия“
Седнахме да си лафим със създателя на „Старата школа“ – режисьорът Йордан Стоянов. Говорихме си за романтиката в скалъпеното начало на българския хип-хоп, графитите с тебешир и боя за обувки, кое е направило първите ни рапъри популярни и е тия.
Данчо бачка по филма си от 7 години, в които с много усилия успява да подреди липсващата история на рапа у нас. За да завърши всичко му е нужна още малко помощ, но затова след малко.
Здрасти, Данчо! Да започнем с това – за кои години ще се говори в „Старата школа“ и какво представлява началото на хип-хоп културата у нас?
Филмът обхваща времето от средата на 80-те до ден днешен. Концентрира се върху 90-те години – първата вълна на българския хип-хоп у нас.
Първоначално всичко е тръгнало от брейк-денса. Идвали са едни касетки, някой някъде е видял нещо, например по морските градове, неща от Запад. Едни от първите брейкъри са в Бургас, София, Сливен, Ямбол. Първото първенство в България по брейк е през 1984г.
Филмът ми е съсредоточен върху рапърите, но те говорят за брейка, защото много са тръгнали от него – Шамара, Станчо, Рап Нация, Гош от Пържени мъслини, Стартера …
Намерих и архивни кадри. Много е знаково да гледаш в новогодишна програма на БНТ от 89-та как „Динамик“ със Станчо правят пластики, електробуги… Нещата изглеждат като тези на Запад през 80-те. После се чува „И сега – Лили Иванова!“.
В самото начало куките са ги прибирали. Спиш в районното, бият те. Все едно гледаш „Beat Street“. Вадили са картони на улицата и са танцували върху тях. Върху електро неща, дори върху „Крафтверк“, но също и на Джеймс Браун и разни фънкажи.
Първите графити по това време са с тебешири и боя за обувки. Имитирали са Wildstyle нещата. Искали са да е като в Бронкс, с касетофоните по стените.
Минаваме към 90-те и рапа. Каква става ситуацията, когато ченгетата вече не те прибират за танцуване?
Още през 80-те някои от танцьорите започват да излизат и да казват по нещо върху музиката или върху бийтбокс. Бийтбокс има още преди 90-те. Всичко е копи-пейст.
Та рапърите вървят с брейкърите и пеят кавъри. Примерно на евродиско, ню джак суинг парчета. Постепенно започват и да се правят бийтове, имитира се звученето на американските неща, хората си търсят начини да записват.
Ситуацията обаче е кофти. Възрастните хора не са си представяли, че има някаква музика, различна от естрада. Затова и като рапърите отиват в радиата, там им казват „Какво е това бе момчета, вие не пеете, а говорите. Направете песен с Кичка Бодурова и ще ви пуснем“.
А сметай, цела България слушаше „Нон стоп“ 2 години поред и тия лайненца не ни дадоха шанс, докато не направихме кавър на Васо Кеца. С „нон стоп-индийски коноп“ не стана. Не ‘щото хората не я слушаха, а защото те така бяха решили. – Ицо Хазарта за българските телевизии
Тогава е много трудно да влезеш в студио и да записваш рап. Освен парите, ти трбява да обясниш на човека вътре какво искаш, а той никога не го е чувал. Борбата е била постоянна. За да звучат като тези на Запад, хората тук трябва да експериментират по всякакъв начин.
„Рап Нация“ правят скречове на соцрамофон „Рига“ и ползват някакви монети за тежест върху иглата. На DJ Skill първият му мискер е бил прекъсвач от някакъв влак, зазимен с жици. Само и само да правиш хип-хоп при нулеви условия.
От днешна гледна точка тия бийтове ги слушаш и си викаш, че са много зле, ама тогава това е звучало почти като истинско.
А хип-хопът дава страшна свобода, която до този момент я няма. Едни деца излизат и пеят за неща, които виждат пред себе си.
Такава е още първата записана песен на Теслата и Гинес – „Проблеми“, където се говори за състоянието на градския транспорт и екокризата в Русе измежду много други неща.
През 90-те вече НИШТО записват, да кажем, първото парче против дрогата. По това време по-възрастните още си мислят, че тук такива неща не се случват, включително и тези в радиото. Но е имало и хора, които са помагали. Бащата на Графа (Кирил Ампов – бел.ред) им дава да изпеят песента в предаването „Хит Минус Едно“.
Постепенно обаче започва да се изгражда сцена. Започват DMC шампионатите у нас. Първият е през 1995, печели го DJ Стивън. Появяват се и клубове.
Към средата на 90-те групите вече са много и всичко се отпушва. Хората се надъхват. Има сцена в цялата страна. Имаш големи рап фестивали и концерти с местни групи в Добрич, в Разград … „Амнистия“ да кажем е най-голямата група в Добрич, която е останала име и до днес, но покрай тях всъщност е имало много артисти. Някои от тях не са могли да си позволят да записват.
През 95-та се случва „Чудовищата на българския рап“ – концерт в София, на който са най-известните хора в цялата страна. (б.р. Основен мотор отново е Теслата, който вкарва в събитието „пари за един апартамент в „Люлин“, по собствените му думи) Зала „Фестивална“ в Студентски град се напълва. Гумени глави, НИШТО, Амнистия …
Те там се виждат и разбират, че имат една сцена и обща публика. Така започват да стават нещата. Умножават се касетките и всичко останало.
Тогава вече и мутрите са станали много видими и тия неща влизат в музиката – престъпност, убийства. Тия неща са се случвали. Из Витоша действително доста хора са погребани и рапърите не е имало как да не пеят за това.
На Македония нямаше травестити, имаше електронни игри. Травеститите са пришълци там. Мадафака, мога да разкажа неща! – STARTERAs (X-TEAM)
Кои са звездите на тази сцена?
Гумени глави, AVI MC, Династия Бигаз и въобще цялото НИШТО, М’глата, Черни сърца, Death Side, Рап Нация в Бургас…
Събирал съм от всички тях някакви истории как се подписват на цици. Или идва някакъв с дефицитно кожено яке за незнам си колко стотин долара, рапъра си мисли, че ще го бият, а онзи му казва „Аз съм ти страшен фен, разпиши се т’ва кожено яке“.
Някои от мутрите доста са се кефили на музиката. То има някакви такива текстове „Бата във главата“, „Кръв повръщам, пари не връщам“.
Но не мисля, че са се имали за звезди. Радвали са се на популярност.
А къде свършва тази Първа вълна?
Хип-хоп културата отразява икономическото положение в държавата. Икономическата криза 96-97 е била някаква спирачка. Но има и други фактори. Тия хора са били деца. Една част влизат в казармата.
Има и друго. В един момент бизнеса много върви и издателите-пирати дават мило и драго някой да прави рап. Така обаче се наводнява с много слаби изпълнители. Тогава няма как да слушаш нещата предварително. Виждаш обложката и си купуваш албума. И като си вземеш 5 тъпи албума, следващия път ще си вземеш американски.
Чалгата също е фактор, защото мутрите почват да бутат нея.
На „Чудовищата на българския рап“ два пъти ни свалиха от сцената с цел да употребят груба физическа сила спрямо нас, но накрая поне си тръгнах с маратонки на краката – Поета (НИШТО)
Моят филм свършва днес – каква е хип-хоп културата днес през очите им. Преди това минавам и през другите етапи след 90-те – „Снайпер“ и „РНБ“ и т.н. Не акцентирам обаче върху проблемите им, защото те са друга вселена. Сегашният рап пък е трета вселена.
Ако трябва да се прави сравнение между различните епохи, то първата може би е по-интересна и романтична, поне за мен. Просто защото е първа. Иначе подбудите са същите. Един пич си подготвя 5 текста у тях, отива в клуба, диджея му пуска бийт, той реди и пичките се разтапят.
С какви емоции у рап пионерите се сблъска, докато правеше филма?
За филма ги измъчих всичките хора с интервюта по 3-4 часа. Това не е като в телевизията с няколко конкретни въпроси, които много често са едни и същи.
В тоя филм можеш да видиш Мишо Шамара, както никога. Не защото аз съм правил интервюто, а защото наистина в един момент се стига до това, което е всъщност. Ще е интересно да го видят хора, които му се подигравят, че е тираджия или за ония неща с Бойко. А е направил много неща и е много готин.
Ъпсурт са казвали, че е нямало да има български хип-хоп без Гумени глави. Това е. В тоя филм можеш да го видиш на 100%.
Иначе има разнообразни емоции. За някой е неуспех, че например е искал да направи нещо и си е вложил спестяванията, но някакви мутри не са му позволили. Албумът му се е продавал супер много, но накрая не е взел пари и не е могъл да продължи нататък, защото са били онези времена.
Безпаричието не е подминало никого. Всеки от тях е имал някакви драми, кофти моменти.
Занимаваш се с филма от доста време. Първият много груб тийзър, който си ми пускал, май беше още от 2012. Как се променяше самият разказ през всички тези години и как успяваше да намираш информация?
За 6-7 години аз самият пораснах и съм се променил. Виждах филма по различен начин. Структурата му се изменяше.
Искахме да изчистим някои неща – кой е първият рапър, кой е първият албум … Стигаше се обаче до обрати. След третата, след четвъртата година стигаме до някакъв архив, който ни отговаря на всичките въпроси.
Шошката като мене идваше на черните партита в Домино. Всеки вторник си пеехме там. „1,2,3“ първо съм го правил на инструментала на „Keep Their Heads Ringin“ на Дре. Дори имаше хора, които идваха в Домино да видят някакви българи как пеят рап. Като си изкарахме първите неща в Снайпер и това парти умря. – Спенс за „черните“ партита на DJ Станчо в Студентски град
А това е голямо нещо, защото никой от тия хора реално не си пази архив. Всичко е покрай приятели, фенове и т.н. Питаш свързани хора – дори да не са правили рап, то може да са брейкъри и да са се движили покрай тях. Те пазят информация, касетки, видео … Но беше много трудно с намирането им.
Известно време живях при Вальо Кита и положението беше много алкохол и коз всяка вечер. И така един път, вече мъртви, стигнахме до едни VHS касетки, които тръгнахме да сваляме … А те са прашасали. Пускаш, сваляш, спираш, почистваш главите.
Много неща, които сега ги има в интернет, са изтекли от нас. Създадохме обмен с групата „БГ Рап Архив“ и с тях много неща сменяхме.
Бяха интересни години за мен.
Можеш ли да изведеш едно от посланията или идеите, които искаш филмът да предаде?
Надявам се хората да разберат, че без пичовете във филма нямаше сега да има Секта, Лого5 или който и да е. Тези са павирали пътя.
Какво ти трябва сега, за да го завършиш?
Пари за постпродукция – цветова корекция, графичен дизайн, моушън дизайн, звукова обработка. Трябва да го избутаме, за да можем да стигнем до хората.
Това е и причината да пробвам да пусна лимитирана серия с качествени тениски и шапки. Със събраните пари финансирам горепосочените неща.
За да получите подобаващия завършек на нашата история можете да подкрепите завършването на филма „Старата школа“ с дарение по ваш избор или като си купите свежи шапки и тениски, които вече сте виждали върху по-готини от вас хора! Възможностите са налични в сайта на филма!
Снимките в материала са предоставени от Данчо. Произволните цитати на рапъри идват от техни интервюта в предаването „Центрофуга“ в ефира на студентското радио „Реакция.
