Тенденцията е еднопосочна – по-затворен и по-контролиран интернет. Ако имаш потиснат интернет, имаш и потиснато общество. Това е нещо, върху което трябва да се фокусираме

Интервю на Джоот МУЛЕН с Петер СУНДЕ

Фото: Петер Сунде в кадър от филма The Pirate Bay – Away From Keyboard; Снимка: Hannu Makarainen; Лиценз: CC BY-SA 2.0

Публикувана на: 15.01.2016 @ 15:27

Представя ме ви интервюто на Джоот Мулен от MOTHERBOARD, техническата платформа на пънкарското-списание-превърнало-се-в-медийна-корпорация VICE, с Петер Сунде – един от основателите на The Pirate Bay.


Лежалият в затвора съвременен пират, по настоящем  „параноичен любител на конспиративните теории”, може да ви се стори тъжно смешен с отчаянието си и призивите за революция срещу „свръхкапитализма” в интернет и обществото.

Решихме да поставим интервюто в информационния поток, редом до новината за влизането на платформата за легално гледане на филми в интернет Netflix и на нашия скромен български пазар. Привидно налудничавият идеологически радикализъм на Сунде кънти по особен начин, поставен до шумния ентусиазъм от Netflix на същите хора, които неотдавна скачаха заради торент тракерите по площадите.

Не подминаваме по важност и въпроса доколко интернет трябва да е нещо виртуално в представите ни.

–––––

„Днес интернет не става. Счупен е. Най-вероятно винаги е бил счупен, но е по-лошо счупен от всякога”

Разговорът ми с Петер Сунде, един от създателите и говорителите на The Pirate Bay, не започна оптимистично. Има добра причина за това. През последните месеци съвременната download култура дава признаци на тежко поражение в битката за интернет.

Видяхме спирането на Demonii.Това беше най-големият торент тракер в цялата мрежа, отговорен за 50 милиона торента годишно.

После дойде свалянето на YIFY и Popcorn Time от страна на MPAA (бел.ред. – Motion Picture Association of America – търговски съюз на шестте най-големи холивудски студия).  Тогава излязоха новините, че колективът от ъплоудъри Dutch Release Team е постигнал извънсъдебно споразумение с холандската анти-пиратската асоциация BREIN.

Докато все още изглежда, че хората зад тракерите продължават битката, Сунде твърди, че реалността е по-определяща. „Вече загубихме”.

През 2003г. той, заедно с Фредерик Неийо и Готфрид Свартхолм, основава The Pirate Bay. Уебсайтът им ще се превърне в най-голямото място за споделяне на файлове в света.

През 2009г. тримата бяха осъдени за това, че „помагат на други при нарушаване на авторски права” след много спорен процес.

Сунде влезе в затвора през 2014г. и стоя там една година. След това започна да пише блог постове за централизацията на властта в Европейския съюз, кандидатира се за евродепутат от листата на Финландската Партия на Пиратите и основа Flattr – система за микродарения за софтуер разработчици.


Четете още: Как Едуард Сноудън „вдъхнови“ джихадистите за кървавия терор.


Исках с него да говоря с него за сегашното състояние на свободния и отворен интернет, но разговорът бързо се превърна в идеологически обмен за обществото и капитализма. Последното, според Сунде, е и истинският проблем.

Разговорът е редактиран за да е по-ясен и кратък.

4915490843_0263098384_z

Петер Сунде (в средата) разказва за приложението Flattr; Снимка: Henrik Moltke; Лиценз: CC BY 2.0


 

MOTHERBOARD: Здрасти, Петер. Възнамерявах да те питам дали всичко при теб е наред, но ти даде да се разбере, че случая не е такъв.

Петер Сунде: Не виждам нищо хубаво да се случва. Хората прекалено лесно се примиряват.

Вземи европейския закон за мрежовата неутралност. (бел.ред. – приемането на който бе аплодирано от мнозина, заради падането на роуминг таксите за мобилни разговори в страни от ЕС). Ужасен е, но хората се радват и казват – „Можеше да е по-лошо”. Това съвсем не е правилното отношение.

Facebook ще вкара интернет в Африка и бедните държави, но това ще представлява ограничен достъп до собствените им услуги.

По този начин ще правят пари от най-бедните. За това те ще получават правителствени субсидии, защото PR-ът им е добър.

Преди известно време Финландия превърна достъпа до интернет в основно човешко право. Това беше доста умно от страна на Финландия, но е може би единственото позитивно нещо, свързано с интернет, което съм видял от която и да е държава, където и да е по света.

Добре, колко лошо е състоянието на отворения интернет?

Ами, нямаме такъв. Нямаме отворен интернет от доста време. Не можем да мислим за него, защото вече не съществува. Проблемът е, че никой нищо не спира. Губим привилегии и права постоянно. Не печелим нищо никъде.

Тенденцията е еднопосочна – по-затворен и по-контролиран интернет.

Това има огромни последствия за нашето общество, защото те вече са едно и също. Ако имаш потиснат интернет, имаш и потиснато общество. Това е нещо, върху което трябва да се фокусираме.

Ние обаче все още смятаме интернет за някаква нова версия на Дивия запад, където все още нищо не е оковано, така че всичко ще е наред. Това не е така. Никога не сме виждали подобни нива на централизация, екстремна социална несправедливост и екстремен капитализъм в друга система преди тази.

Според маркетинга на Марк Зукърбърг и Google, всичко това помага на отворената мрежа, разпространението на демокрацията и прочие. В същото време, това са капиталистически монополи. Това е да очакваш врага да ти направи добро. Наистина безумно.

Смяташ ли, че понеже хората не възприемат интернет като реалност или реално място, затова им пука по-малко за него?

От една страна, ние израснахме във времената, в които важни бяха телевизорът и телефонът. Ако започнем да третираме телефонните ни линии или телевизионните канали, както интернет, хората наистина ще се ядосат.

Ако някой ти каже, че не можеш да позвъниш на твой приятел, тогава ще разбереш, че нещо много лошо се случва. Осъзнаваш правата си. Това го няма с интернет. Ако някой ти каже, че вече не можеш да използваш Skype за това и онова, няма да се почувстваш сякаш това е атака срещу личността ти. Тъй като всичко това е виртуално, изведнъж то не е насочено срещу теб.

Не виждаш как някой те шпионира, не виждаш как нещо се цензурира, не виждаш, когато някой изтрие определени резултати от търсения в Google.

Мисля че това е най-големият проблем – да привлечеш вниманието на хората. Не виждаш проблемите и хората не ги чувстват като свои.

Опитвам се да не мисля за това. Много е трудно да направиш нещо по въпроса без да се превърнеш в параноичен любител на конспиративни теории. А ти не искаш да си такъв. Затова по-добре просто се откажи.

Така си мислят хората, според мен.

Протест за освобождаването на Петер Сунде, докато още е в затвора.

Протест за освобождаването основателите на The Pirate Bay. Снимка: Hannu Makarainen, Лиценз: CC BY-SA 2.0


В какво точно се предаде?

Изоставих идеята, че можем да спечелим битката за интернет.

Ситуацията няма да се промени, защото хората явно нямат интерес в подобна промяна. Или не успяваме да ги накараме да имат. Може би е някаква комбинация от двете, но ситуацията е такава и е безполезно да се прави нещо по въпроса.

Превърнали сме се в Черния рицар от „Монти Пайтън и Светия граал”. Половината ни глава е отрязана, но все още се бием и си мисли, че имаме шанс да спечелим.

Какво могат да направят хората, за да променят това?

Нищо.

Нищо?

Мисля, че този момент беше достигнат. Много е важно хората да разберат това. Загубихме битката. Трябва да признаем поражението и следващия път да не го допуснем, за да спечелим войната.

Добре, за какво е войната и как да я спечелим?

Най-напред трябва да разберем с какво се бием. За мен е ясно, че всичко опира до идеология – свръхкапитализмът и свръхлобизмът, които са на власт, и централизирането на самата власт. Интернет е част от по-голям пъзел.

Другият въпрос при активизма е, че ти е нужен импулс, обществено внимание. В това изобщо не ни биваше. Спряхме ACTA, но споразумението просто се върна с друго име, а ние вече бяхме използвали всичките си ресурси и публичното внимание.

Причината за мен, заради която реалният свят е голямата цел, е че интернет е емулация на живия живот. Опитваме се да пресъздадем капиталистическото общество в интернет. Мрежата е масло в огъня. Тя се преструва на нещо друго, което ще свърже целия свят, но при условията на капитала.

Най-големите компании в света са базирани на информационните технологии. Вижте какво продават – нищо. Facebook няма продукт. Airbnb, най-голямата хотелска верига в света, няма хотели. Uber, най-голямата таксиметрова компания в света, не притежава таксита.

Броят на служителите на тези компании е по-малък от всякога, а печалбите са по-големи. Apple и Google далеч задминават петролните компании. Minecraft беше купен за 2,6 млрд долара, а WhatsApp за 19 млрд.

Това са огромни количества пари за нищо. Затова интернет и капитализма са такава голяма любов.

Каза ми, че интернет е счупен и винаги е бил така. Какво имаш предвид и защо свръхкапитализма трябва да бъде винен?

Всъщност интернет е доста глупаво нещо. Работи по много прост начин и не може да бъде подобрен, така че цензурата да се избегне. Например, един кабел изчезва и ти прехвърляш трафика към друго място. Благодарение на централизираната структура на Мрежата, възможната цензура и наблюдение много трудно се заобикалят. Също така, понеже интернет е американско изобретение, те също имат контрол над него. ICANN (бел.ред. неправителствена корпорация, създадена от щата Калифорния, която отговаря за базите данни с домейн адресите на всички интернет страници и поддръжката на протокола за свързване – IP) може да принуди, която и да е страна да свали или цензурира държавния си домейн. За мен, това е грешно проектиране.

Винаги е бил счупен. Просто преди не ни пукаше, защото винаги имаше няколко добри човека, които се уверяваха, че нищо лошо няма да се случи. Смятам, че това е лоша идея. По-добре е лошото да се случи бързо и наведнъж, за да го поправим и да се уверим, че няма да се повтори. Ние отлагаме този неизбежен тотален крах, което изобщо не ни помага.

Бордът на ICANN по време на 54-тата публична среща на организацията през октомври 2015г. в Дъблин. Снимка: ICANN; Лиценз: CC BY-SA 2.0

Бордът на ICANN по време на 54-тата публична среща на организацията през октомври 2015г. в Дъблин. Снимка: ICANN; Лиценз: CC BY-SA 2.0


Значи го оставяме да се разпадне, събираме парчетата и започваме отначало?

Да, като фокусът е върху голямата война със свръхкапитализма. Нямаше как да гласувам там, но много се надявах Сара Палин да стане вицепрезидент на САЩ. Сега се надявам Доналд Тръмп да спечели. Това ще прецака икономиката на САЩ много по-бързо, отколкото ако по-разумен човек стане президент. Целият свят е толкова съсредоточен в парите, парите, парите. Това е най-големият проблем, затова всичко се прецаква и това трябва да поправим. Трябва да сме уверени, че фокусът в живота ни ще се промени.

Дано технологиите ни донесат роботи, които да поемат всички работни процеси. Това ще доведе до масова глобална безработица, да речем 60%.

Хората ще са много нещастни. Това е страхотно, защото тогава ще видим крахът на капитализма. Ще има много страх, кръв и изгубени животи за да се стигне до този момент, но наистина единственото позитивно нещо, което виждам, е тоталния системен крах в бъдеще. Дано да е възможно най-бързо. Предпочитам да съм на 50, а не на 85, когато системата се срине.

Какъв трябва да е новият конкретен фокус? Трябва ли да се целим в нов начин на мислене, в нова идеология?

Смятам, че фокусът в интернет трябва да е същия, като този в обществото. Хората трябва да разберат, че не е добра идея да си държиш всички данни и файлове в Google, Facebook и сървърите на компанията ти. Естествено, посланието за това трябва да бъде чуто достатъчно добре от политическия елит.

Трябва да спрем да третираме интернет като нещо различно и да се фокусираме върху това какво искаме да бъде обществото ни. Трябва да оправим него и тогава ще можем да оправим интернет.