Спор(Т)на година

Спортната 2022 година започна със Зимните олимпийски игри в Пекин, Китай.  Без капчица сняг, без планини и с ужасни метеорологични условия за спортистите, започнаха Игрите, които затвърдиха правилото, че големи международни спортни форуми ще се случват въпреки здравия разум там, където местните диктатори са готови да жертват благото на народа си, за да демонстрират мускули пред целия свят.

След Игрите в Сочи, които струваха рекордните 50 милиарда долара, защото се проведоха в летен курорт на Черно море, Пекин продължи тази тенденция на политическо изтъкване чрез спорт и въпреки сериозната финансова инвестиция, недостига на вода, глобалното затопляне и въглеродния отпечатък, Китай приветства целия свят на 100% изкуствен сняг и ски писти за еднократна употреба на фона на индустриални пейзажи.

Игрите ще се запомнят и с допинг скандалите, руските състезатели се състезаваха под флага на Руския олимпийски комитет заради оплакванията на руски състезатели от допинг програмата, която според самите руснаци е насилствена, целенасочена държавна политика, а не личен избор на спортисти и техните екипи.

Безспорно най-сърцераздирателната сцена е с руската състезателка по фигурно пързаляне  Камила Валиева, която едва 15-годишна изпълни феноменалния за жените четворен толуп, но успехът ѝ беше засенчен от допинг скандал и сянката на треньорката ѝ Етире Тутберидзе.  Тутберидзе извади на предна линия изключително успешни в спорта момичета, но с очевидна психическа неуравновесеност.

15-годишната Валиева се разпадна на леда на финала в соловите изпълнения, заради огромното психическо натоварване от самото състезание, а и от делото срещу нея заради употреба на забранени субстанции;  Тутберидзе показа изключителна студенина към момичето, която беше коментирана от председателя на МОК Томас Бах като притеснително поведение, противоречащо на олимпийската идея за удоволствие от спорта, човечност и добри примери на честната игра и спортсменството.

Камила Валиева и Етире Тутберидзе. Снимка: Александра Шмигиел / Reuters

Тутберидзе е много противоречива личност, безспорно успешен треньор от гледна точка на постигнати успехи от състезателките ѝ, но за нейните възпитанички е характерно, че още като деца постигат забележителни спортни резултати, но кариерата им не продължава дълго. Бързо изчезват от спортната сцена, дали заради контузия, и/или допинг скандал. Има сериозни опасения за нехуманно отношение към състезателките. Мотото на треньорката е “мъки в тренировките за лесна победа”. Ден по-късно, отново нейна възпитаничка, Александра Трусова, която  въпреки доброто си представяне остана със сребърен медал, избухна в сълзи на награждаването с викове, че мрази този спорт и не иска никога повече да се състезава.

Разпределението на медалите в Пекин не беше изненадващо: първенци са Норвегия, следвани от Германия и от домакините. Българите можем да се похвалим с историческото класиране на Алберт Попов в гигантския слалом и завоюваното 17-о място, което в най-атрактивната и конкурентна дисциплина си е повод за гордост.

Игрите свършиха на 20 февруари, а на 24 февруари започна Войната

На 24 февруари 2022 Русия нападна Украйна. Моментално цивилизованият свят осъди този акт на посегателство върху суверенитета на европейска държава. Това рефлектира и върху спорта, който още от Олимпиадата в Берлин 1936 г. е и политически инструмент за наказание, налагане на влияние, трупане на символен капитал.

2022 е първата година без сериозно спортно международно събитие в Русия. Седмица след нападението над Украйна от УЕФА обявиха, че финалът на Шампионската лига ще се проведе на 28 май в Париж, а не в Санкт Петербург. Малко по-късно на руските футболни отбори се забрани участие на европейски състезателни форуми. Това предизвика сериозен обществени дебати. С какво са виновни руските спортисти?

Отговорът дойде от самите спортисти. Капитанът на полския национален отбор, изключителният Роберт Левандовски, категорично заяви, че не желае да играе с руски отбори, докато украинските му колеги са мобилизирани и ги обстрелват по улиците на Украйна. Спортът е игра, а когато играеш с някого, го признаваш. Неслучайно веднага след Втората световна война никой не иска да играе футбол с Германия, известни са спортните бойкоти през Студената война. Бойкотът на Олимпийските игри през 1980 г. в Москва и последвалият отговор и неявяването на Източния блок на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г.  Сега президентът Путин ще трябва да обясни на руския народ, за който спортът е издигнат в култ, защо са изключени отвсякъде.

В Бородянка има цяла улица с унищожени блокове, много от които са срутени до основи. Снимка: КлинКлин

След  наложените забрани от страна на ФИФА и УЕФА последваха рестрикции на Русия в още 25 спорта, сред които волейбол, баскетбол, хокей на лед, лека атлетика, ръгби, модерен петобой, ски бягане и алпийски дисциплини. Формула 1 също удариха спирачки на Гран при на Русия, както и Световната купа по ски алпийски дисциплини отказа да провежда състезания на територията на страната.

Международният олимпийски комитет призова да не се изпълняват химните на Русия и Беларус и да не се вдигат техните знамена на състезания от олимпийския цикъл.  Нападението на Русия се случи само няколко дни след Олимпийските игри, което за Томас Бах е нарушаване на древното олимпийско споразумение войните да спират по време на игрите.

Спортистите, които се разграничиха от режима в Кремъл и президента Путин, получиха право да се състезават на сериозни международни форуми. Моментално последва ответна реакция. Олег Матицин, спортният министър на Руската федерация, заяви, че няма да позволи “на никого да използва фактора на вътрешното разединение: да кажете, че сте против специалната операция или действия на президента, за да ви позволят да получите достъп до състезания”. Това изявление се възприе като директна заплаха и потърпевши останаха спортистите.

Футбол и робство

Следейки хрониката на войната дойде време и за Световното първенство по футбол в Катар. Спортната година започна както и свърши: на неподходящо място, но с грандиозно събитие, приковало погледите на целия свят. Петролната империя беше обвинена от Амнести интернешънъл, че за изграждането на стадионите буквално е използван робски труд на пакистанци, които в нечовешки условия на труд са изгубили живота си.

На свой ред, Катар забрани “капитанската лента”, която се носи в подкрепа на LGBT общността. В знак на протест немският национален отбор се снима с ръце на устата като символ на срам от този акт. Футболът е продукт на Западната цивилизация, но беше принуден да се играе в среда, противоречаща на ценностната система на този свят, поставящ свободата на изразяване на първо място. Много от топ футболистите не успяха да участват, защото заради климатичните условия в Катар Световното беше изместено в края на сезона, когато ред футболисти са на предела на силите си и лекуват контузии.

Световното мина без носителя на златната топка Карим Бензема, но явно удобството на спортистите не беше приоритет. И все пак видяхме уникална игра. Бяхме свидетели на първата в историята на световните първенства съдийска бригада, съставена изцяло от жени, начело с френската реферка Стефани Фрапар. Сбогувахме се с Кристиано Роналдо. Той се разби като идола, описан от уругвайския писател Едуардо Галеано – остарял и изгубил бързината и находчивостта си; стана за подбив, подритван от мениджъри и треньори.

Стадион „Лусаил“. Снимка: Go Qatar 2022

Балканска страна с 4 милиона население стана трета в света. Хърватия отново е сред най-добрите от добрите и всъщност показа какво е да има добро управление – държавно и футболно. Посетете Загреб и вижте града, опасан от велоалеи, паркове, спортни площадки и стадиони. Столицата им е уникална симбиоза между култура, спорт и хубав и пълноценен живот. Няма случайни победи, особено на такова високо ниво.

Французите останаха втори, но звездата на Килиан Мбапе ще грее още дълго и вече с нетърпение чакаме следващото Световно през 2026, което ще се проведе в Канада, САЩ и Мексико и на което той и брат му Етан ще вдигнат купата за Франция. Историята на Мбапе показва и как без корупция, в добра среда, талантът процъфтява и финансово, и морално, а и го има добрия пример. След Световното бащата на Мбапе призна, че е искал синът му да играе за родния му Камерун, но от там му поискали пари, за да “приемат” талантливия му син. Във Франция получил подслон и възможност  синът му да стъпи на Олимп.

Мароко – другата изненада на това Световно – е  отбор от Африка, но отгледан в Европа. Аршав Хакими е играч на ПСЖ, възпитан от френските футболни школи, както и мнозина от останалите състезатели на тима. Ясин Боно, вратарят на Мароко, син на професор по физика, от 3-годишен живее в Испания; той пък ни показа как се играе професионален спорт с усмивка.

Боряна Ангелова-Игова

За финала между Франция и Аржентина ще се говори още много. Заради тази игра футболът е поставян на пиедестал и всяко второ момче, навършило десет, мечтае за стадион и топка.  Аржентина на Меси победи.  Оказа се, че тактическият отборен футбол не е достатъчен и очакването, че печеливш отбор е този като смазана машина, в която всеки си знае мястото и всички са равни, не проработи дълго. Личността на спортиста, неговият гений остава решаващ в тази иначе отборна игра.

Затова и целият свят скърби за Пеле, който си отиде на 29.12.2022 г.