Автор:  Боряна АНГЕЛОВА-ИГОВА*
Снимки: Авторът
Редактор: Юлиaн Борисов


През 2018 г. София ще е европейска столица на спорта. Идеята зад тази инициатива е да се поощри масовият градски спорт. Той обаче се развива на хартия, на официозни конференции и така някои от най-съществените проблеми удобно не се дискутират. Представяме ви някои уродливи лица на нашата столица:

Замърсяването

Бягането е типично за града. Всеки може да тича в парка, на стадиона, дори да се „състезава“ на маратон. Достъпен и евтин спорт, но…

Градовете са прекалено замърсени. За този проблем се заговори още по времето на Олимпийските игри в Лос Анджелис 1984, когато Стив Овет припадна след финала на 800 м бягане, заради мръсния въздух.

Получи пристъп на астма, а е елитен състезател – лекоатлет!

Британската белодробна фондация още тогава излезе със становище, че замърсеният въздух предизвиква респираторни проблеми, като активно спортуващите в града са още по-застрашени. Впоследствие Пекин и Лондон, като домакини на Олимпийските игри, взимат сериозни мерки за пречистването на въздуха. Част от мерките са: ограничаване на движението на частни автомобили в центъра, увеличени инвестиции на общините в градското озеленяване, повишени данъци и застраховки за личните автомобили и т.н. В дъждовен Лондон и до днес се мисли по какъв начин да се развива алтернативното, екологично предвижване из града, как тунелите на изоставени станции на метрото да се превърнат в пешеходни, велоалеи и прочее.

В българските градове и най-вече в столицата въздухът отдавна е замърсен в пъти над допустимото. През 2012 г. Брюксел откри наказателна процедура срещу България заради замърсения въздух, а през юли 2014 г. обяви, че България не прави нищо в тази посока. Докога? Дано не се наложи да чакаме до 2018-та, за да се предприемат някакви мерки.

Липса на достатъчно места за спорт и отдих

Разходете се в свободното си време из Борисовата, Южния, Северния, Западния и т.н. големи паркове, навсякъде ще се сблъскате с тълпа. Искате да карате колело? Трудно ще ви е, защото ще прегазите някое дете или ще се бутнете в някоя импровизирана сергия на земята, от онези с китайските играчки, които така привличат дечурлигата. За безумните велоалеи доста се писа, но пак без резултат. Искате да тичате? Ще ви засече някой с велосипед, групи тийнове с бири, безстопанствени или стопанствени кучета, липсва осветление, не е безопасно… Да, имаме стадиони, но тези, които са със свободен достъп, тънат в боклуци и разруха. За 2018-та дано ги поразчистят и постегнат.

Стадион Раковски. Септември 2015 г.
Фото: Боряна Ангелова-Игова


Голямата част от градското население (жени над 40 г., деца под 4 г., хора с увреждания) е изключено.

Скрити са по домовете си, да не се пречкат.

Защо жените след 40 г. в България не спортуват?

Според Мина от София, на 48, майка на две деца, страдаща от наднормено тегло, няма спорт, който да й се предлага и да е съобразен с възрастта и здравословното й състояние. Например най-популярните спортове сред жените в градовете са различните аеробики, зумба, тае бо, пилатес и пр., но те не са възрастово съобразени. Една жена на 40 не може да тренира заедно с 16-годишното момиче, няма гъвкавостта и бързината му. Но повсеместно еднакво се тренират деца, девойки и възрастни. Без да ползвате прекалено луксозните услуги на личен треньор, е невъзможно да практикувате спорт в София, който да е съобразен с възрастта и/или здравословното ви състояние. А, ако не в града, къде? И докато мъжете над 40 г. ритат футбол, бягат в парка (те нямат страховете и домакинските задълженията на жените), жените след 40 г. се отдават на диети, хапчета за отслабване и цигари, но не за да са здрави, а за да се впишат в нечий мъжки стереотип за красота.

Ива на 44, писателка, журналистка, майка и бегачка на дълги разстояния често се сблъсква със сексистки изказвания от типа:

„Най-добре иди да спортуваш с прахосмукачката“, „Ти деца нямаш ли си?! Къде си тръгнала с мъжете, полугола да тичаш“. „Ей, маце, защо не дойдеш върху мен да се потиш…“

На нея не й пука, но като видим съотношението мъже-жени участници в градските маратони, веднага проличава половото неравенство и това, че стереотипите са явни.

Софийски условия за спорт
Фото: Боряна Ангелова-Игова


Пълна дискриминация на хората с увреждания

Освен че придвижването из обществените пространства за тях е почти невъзможно, те са напълно лишени и от спорта за удоволствие. У нас хората с увреждания се рехабилитират, но ако отидете на Берлинския маратон, ще видите хора да тичат – с патерици, изкуствени крайници, инвалидни колички… В България това може да се види рядко, да не кажем – никога. Липсата им от градските спортни мероприятия е повече от притеснителна.

Децата под 4 г. се третират като хора с увреждания

 Яна, на 35 г., споделя:

„Редовно чувам по адрес на сина ми на 3,5 г. – Много е малък, толкова малки деца не приемаме. Елате като стане на 5 или поне на 4 и половина!“

В Австрия обаче на 1,5 г. ги качват на кънки и ски. Пълно е с клипчета из нета как бебета плуват, карат сноуборд и катерят спортни стени, но никога в България. В София за тази възрастова група се предлага „плуване“, демек плацикане в джакузи и прибиране на 20 лв. за 40 мин. Ако питате: „Защо не ги учите на нещо?“ Отговорът е един: „Никой няма да Ви се занимава с бебето, г-жо!“ Нищо, че затова сте си платили.

Яна не е свръхамбициозна майка. Тя просто иска да прекарва свободното си време, спортувайки заедно със сина си, в родния си град. Знае, че най-добре е професионален учител да го научи. Иначе тя разбира от спорт, може и сама да го обучава. Когато тя била на 3 г., се пускала на Лалето, карала кънки на Зимния, а на 1,5 г., по думите на майка й, плувала в „Жабарника“ на Спортната палата. Чуди се защо всички приемат за нормално да запишат шестмесечното си бебе на английски и да очакват да проговори и на двата езика, но не и да плува, нищо, че му е вродено.

Предстоящото честване на титлата „София 2018 – европейска столица на спорта“ е чудесен повод да отстоим правото си да спортуваме в града, да сме здрави и щастливи.

Нека се възползваме от това признание и да си поискаме повече зелени площи, обособени за разходки, за бягане, за каране на колело, както е в Дъблин, например. Там има паркове, в които се разхождат кучета, колодруми със свободен достъп, площадки само за деца.

Крайно време е да се направи нещо за мръсния въздух, най-лесно това ще стане с изготвянето на „реални“ велоалеи.

Физическата активност е за всички, не само за професионалните атлети и „спортните надежди“. Спортът невинаги е за високи постижения, не е нужно всички да стават професионални състезатели, тренировъчните практики следва да се насочат към всички граждани. Спортът преди всичко е здраве, а не средство за отслабване.

Важно е децата от малки да научат удоволствието от умората след тренировка, да разберат, че не всичко е на „една ръка разстояние“. Ако едно дете се запали по спорта от малко, то ще е активно цял живот, без значение на неговата професия.

Организираният спорт е градско явление, там би следвало да е достъпен. Защо да не е?!


Авторът преподава философия на спорта и журналистическа етика в НСА „Васил Левски“ в бакалавърска програма: Спортен коментатор и магистърска програма: „Спортна журналистика“

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Боряна Ангелова-Игова в Patreon!