Несъмнено 1990-те години ще останат в историята като времето на прераждане на рока, на, така да се каже, излизане от „средновековния“ му (но не задължително – мрачен) период на „изобретяването“ на класически стилове – като се започне от рокендрола и се мине през класическия рок, хард рок, метъл и т.н. 1990-те са времето, в което стигнаха своя апогей поредица от изпълнители, не само в рока, но и попа – изгряха, взеха си славата и бяха забравени. Някои от тях вече не са вече земни обитатели. Във физическия, но и духовен смисъл.

Такъв е случаят със Санадна Майтрея. Помните ли го? Не? Добре, ще опитам отново: Помните ли Терънс Трент ДАрби?

Историята е по американски класическа: средностатистическо семейство от афроамерикански произход, майката пее в църковния хор, пастрокът е проповедник, а синът – Терънс Трент Хауард, е добър ученик, с добри резултати в колежа, с надеждни перспективи в боксовия спорт. Съвсем естествено, момчето е повлияно от родителите си, а музиката и вярата се оказват съдбовни за него.

Терънс е роден е на 15 март 1962 г. в Манхатън. „Класицизмът“ в историята му продължава с това, че семейството му пътува често заради смяната в работата на родителите му, докато накрая се установява в едно почти изолирано градче на име Де Ланд, щата Флорида. Младежът се увлича съвсем естествено от модерната по това време музика – Бийтълс, Джаксън Файв, по набиращите популярност соул и фънк. Но също толкова естествено, той е принуден да слуша тази музика тайно, тъй като пастрокът му, преподобният Джеймс Бенджамин Дарби (от когото той взима фамилията, но прибавя към нея апостроф) не одобрява буйните младежи с неортодоксалната им музика.

Въпреки расовото неравенство в училище (а и преди това и в детската градина, където е бил заобиколен само от чернокожи, но отнасял боя, защото не бил достатъчно черен) той завършва с отличие и печели стипендия по журналистика. Година преди това се записва да тренира бокс, като дори печели регионално състезание. След като учи два семестъра, Терънс решава да зареже колежа и се записва в армията. Разпределен е в американска база във Франкфурт, по това време част от Западна Германия. Там е обладан от нощния живот в клубовете. Дори се включва в местна банда, с която свирят по нощните барове, а стилът им е „нещо средно между Earth, Wind & Fire, примесени с The Who”. Заради музикалните си забежки той е обвинен в „отсъствие без отпуск“, нещо като самоотлъчване от армията. Разминава се със строго наказание и се разделя с пагоните завинаги. В Германия групата му, в която за кратко е вокал, се разпада и той заминава за Великобритания. Това е и времето, когато младият Терънс ще вземе съдбовното решение, да се отдаде изцяло на музиката.

От това място историята също продължава по американски. През 1987 г. Терънс Трент Д’Арби записва първия си албум Introdusing The Hardline Accoring to Terence Trent D’Arby” и успехът изстрелва 25-годишния изпълнител право в залата на славата. Освен музиката, композирана от него, с негови текстове, зрителите виждат нещо зашеметяващо – слабо, атлетично, смугло момче, излъчващо андрогинен сексапил, с огромен талант и уникален дрезгав глас, с лекота достигащ фалцетни височини, гъвкав на сцената, обаятелен, с очарователно излъчване. Медиите веднага го сравняват с Джеймс Браун, тъй като поведението на сцената, а и музиката, повлияна от фънка и соула, наподобяват поразително образа на „мистър Динамит“. Вероятно епископ Дарби не е бил въодушевен от това.

Още с излизането му, първият албум на Терънс Трент ДАрби застава директно на първото място в британската класация за албуми, като остава в челната десятка една година. Първият сингъл от албума „If You Let Me Stay“ е сред първите десет във Великобритания, а през 1988 г. вторият – “Wishing Well” – изплетено от фънк и соул парче, изкачва първото място в американската Billboard Top 100 и Hot R&B/Hip-Hop Songs. Само в САЩ сингълът е продаден в 500 хил. екземпляра, като за първите три дни след излизането на „Introdusing…” продажбите на албума достигат 1 млн. долара, като му носят още 12 млн. долара по-късно.

Печели награда „Грами“ през 1989 г. в категорията за мъжки вокал в стил R&B.

Несъмнен успех, който ДАрби не успява да повтори със следващия си албум „Neither Fish Nor Flesh” от 1989 г. Нещо повече – албумът е подложен на унищожителна критика и носи разочарованието на феновете. В този момент изглежда, че кариерата на момчето от провинцията има всички шансове да приключи преди настъпването на 1990-те.

Това, което следва обаче, започва бавно да преобръща нещата – както в професионалната кариера на ДАрби, но също и в личен план. През 1992 г. излиза албумът му “Symphony Or Damn”, който е малко по-различен – има повече рок звучене („She Kissed Me“ и „Do You Love Me Like You Say?“), но не отсъстват и традиционният за ДАрби соул (Delicate” в дует с Дезри/Des’ree), както и баладата – „Let Her Down Easy“, която години по-късно ще изживее своя втори живот в брилятното изпълнение на Джордж Майкъл.

През 1995 г. излиза и четвъртият албум „TTD’s Vibrator”, който има относителен успех, но в него е (вероятно „лебедовата песен“ на ДАрби) рок баладата „Holding On To You”, която години наред ще остане сред запазените му марки по радиостанциите, наред с осемдесеттарските му хитове.

Излишно е да отбелязваме, че успехът на ДАрби го поставя на ветровитите върхове на шоуиндустрията, където натискът, напрежението, умората, стресът и зависимостите не подминават никого. Той е на кориците на списания като Rolling Stone, Time, чест гост е на тв предавания в САЩ, но и в Европа. Изобщо, всички „екстри“, които съпътстват една рок звезда, са налични и при него. Той е приятел с Мадона (за която дори и днес разказва, че във всеки момент може да ѝ „вдигне телефона“ и да ѝ каже: „Какво става, кучко?“), Джанет Джексън, за кратко дори заема мястото на покойния Майкъл Хътчинс в INXS.

Пресата го обожава, папарашки снимки от светски партита обикалят световните медии, въпреки че около Терънс Трент ДАрби няма много клюки. Самият той обаче не крие, че вниманието, което привлича, го ласкае. Държи се като истинска звезда на гребена на вълната – понякога груб, демонстриращ самоувереност, нахакан. Всичко това, контрастиращо на чара му, просто взривява публиката. Навлича си гнева на критиците, като сам определя първия си албум „Introdusing…”, като най-доброто, издавано след Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Bandна Бийтълс от 1967 г. Той дори отказва да даде интервю за Rolling Stone след излизането на „Introdusing…”, освен, ако не бъде на челната корица на списанието. В статията „Може ли Терънс Трент ДАрби да бъде толкова добър, колкото си мисли, че е“ (която все пак излиза с лика му на корицата на Rolling Stone на 16 юни 1988 г.) музикантът обяснява, че предпочита да бъде „шибания Джери Лий Луис на нашето време“, именно защото това е представата му за рок звезда – обладан от дявола, носещ лъскави кожени обувки, безупречно сако, но способен да строши пианото от свирене. Изобщо – държи се като лошото момче на рока. Стига и по-далеч. На въпрос за кариерата му – какво би се случило, ако не успее да продължи с успеха от първия си албум, след кратко мълчание той отговаря: „Това е, като да ме питате, какво ще правя, ако остана без пенис. Та аз дори не бих могъл да приема това като възможност. Изглежда, че винаги ще бъда успешен, защото винаги съм вярвал, че ще бъда“.

В арогантните си изказвания, вероятно накърнява и цели общности, като например вярващите. Според ДАрби Библията се използва, за да бъдат удряни хората по главата, докато в същото време се оправдават войните, Холокоста и Апартейда. Или друго изказване по време на концерт в Мемфис: след като е присъствал на неделна литургия в църквата, в която по това време е проповядвал самият Ал Грийн, отдаден изцяло на църковното дело, ДАрби е поканен от домакините на сцената, за да пее. Той обаче отказва. По-късно същия ден пред публиката на свой концерт споделя: „Днес бяха на цървква, но не мисля, че някой от нас ще бъде спасен. Това, което сте чули, е истина: рокът и грехът вървят ръка за ръка“. След това прави едно от най-запомнящите си представления на сцената.

Всичко дотук е класика. Класическа американска история за момчето от крайния квартал, което завладява света. Макар и за кратко.

Под повърхността на тази история обаче се крие друга. Това е история за себепознанието, себеоткриването, прераждането и откровението. Макар и бунтар, често незачитащ християнските ценности дори до степен на отрицание, младият артист изживява прелом. В едно от малкото си интервюта след този прелом, той разказва за началото на поредица от преживявания, които ще окажат не по-малко съдбовно влияние върху живота му. В едно от тях, той разказва за смъртта на Джон Ленън. В нощта на убийството на бившия бийтъл, Терънс имал сън. В него той вървял по улицата. Срещу него се появил Ленън, който му подал ръка. В този момент изчезнал в самия Терънс. По-късно той (вече като Сананда Майтрея) ще посочи и точната дата на собствената си духовна смърт – 1989 г., годината в която претърпява огромен крах с втория си албум.

След това преживяване идват и други – поредица от сънища през 1995 година, за които той не говори много, но те, в крайна сметка, водят до раждането на Сананда Майтрея (от индийски името е свързано с прераждане и щастие, бел. ред.). В биографичната справка на официалния му уебсайт можем да прочетем, че времето, в което е бил на „33 земни години“, молитвите му са чути и той получил ново „съзнание“. Така се родил Сананда – „от тлеещата пепел от сърцето на артист, претърпял тежка травма, изгубил волята си и молил се всеотдайно на своя създател да го върне към нов живот“.

Самият той разказва, че е бил на ръба на физическата си смърт и за малко да се присъедини към известния „глупав клуб“ (според собствените му думи) на загиналите 27-годишни музиканти, сред които са Кърт Кобейн, Джими Хендрикс, Брайън Джоунс и т.н.

Драматизмът в духовното му изживяване не е контрастен, няма ясни очертания, но по думите на Санданда, той, Терънс, е живял в сън, в който е бил въвлечен в адските изкушения на дявола. Загатва за тежките си отношения с музикалната индустрия, с напрежението, с което, онзи другият, Терънс Трент ДАрби, се сблъсква, изкушенията, на които е подлаган в подножието на Олимп, както сам определя Лос Анджелис по това време.

Това, което се случва с преродения Сананда, е, да го наречем така – отшелничество в сърцето на Големия взрив на постмодерния свят. Терънс Трент ДАрби сякаш потъва, музикалната индустрия го изхвърля, забравя го, заличава го. Дори в платформите за стрийминг фигурират два профила – на изпълнителя ДАрби с неговите албуми и на изпълнителя Майтрея – с неговите си.

Днес Сананда Майтрея живее в Италия, женен е за бивша манекенка, с която се радват на спокоен семеен живот. В мрежата могат да се намерят изпълнения на остарелия и вече лишен от раздираща енергия, чар и арогантност музикант. Няма го вече онзи младежки, дързък и провокативен изпълнител. Появява се на малки, бутикови сцени, на сцени на местни италиански фестивали, застинали в епохата на онова, старото Сан Ремо. Песните са нови, а някои от старите – поизпразнени от заряд. Дали Сананда е успял да се пребори със греховните предизвикателства в подножието на Олимп? Или по-скоро е успял да овладее собствените си демони, макар и изхвърлен и заличен от модерната музикална индустрия?

Още нещо класическо в историята му е това, че подобна трансформация се случва често при артистите. Помним, че самият Принс (който, между другото имал сериозни намерения за съвместна работа с Терънс Трент ДАрби, но последният ги попарил с арогантността си) в един момент опита да заличи името си и искаше да бъде символ. Други пък просто сменят името си с чисто маркетингови намерения, има и такива, разбира се, които са преживели духовен прелом – не е най-уместният пример в този контекст, но помним Мохамед Али.

В началото на 2021 г. някои медии огласиха, че Санадна Майтрея все пак е успял да спечели войната на фронта там. Доскорошният издател на Терънс Трент Д’Арби „Сони“, се е съгласил да преиздаде култовите му албуми от 1980-те и 1990-те години, но с името на Сананда Майтрея. Дали индустрията победи, като заличи Терънс, или победителят е Сананда, който направи същото?

Когато преди няколко години се сетих за Терънс Трент ДАрби и албумите му, които имах на касетки, се замислих защо отсъства от сцената, къде потъна. Така открих историята му. И един зашеметяващ концрет от 1995 г. в Лондон.

Там има брилянтно изпълнение на Holding On To You схващана до този момент като класическа любовна история. Изпълнението е забележително в двойнственото си проявление – Сананда Майтрея в тялото на Терънс Трент Д’Арби. Така вече и песента има друго звучене – пак е за любов, за една изкусителна красавица, която прелъстява с поглед, заради която героят в песента (все още нероденият Сананда) напуска „твърдата земя“, напуска Изтока (изгрева), за да отиде на Запад (залеза). Но това е имагинерно, също както в съня, в който години наред е живял онзи, предишният артист; то е съпроводено със страдание, страхове, сълзи. Към текста на песента Сананда/Терънс прибавя и нещо ново – текст като от проповед, сякаш изказана от преподобния Дарби. Атмосферата в концертната зала е като в църква – звучи само гласът на Сананда, който все още е в образа на Терънс Трент ДАрби, макар и малко променен, тихо припява орган, чуват се отделни викове на одобрение от публиката, която обаче е притихнала:

Когато бях момче, баща ми каза: Синко, преди да напуснеш този свят, от теб се очаква да дариш любовта си на друг. Трябва да обичаш другиго, но не можеш да го направиш, освен ако не усетиш духа Му. Дори, когато си сигурен, че имаш сили да продължиш, не трябва да губиш вярата си, тя ще те води в трудни дни. Тогава няма защо да се страхуваш да обърнеш страницата.“

Иронично, но първата песен, от първия албум на Сананда/Терънс, онзи-който-ще-превземе-света, арогантната поп/рок звезда, се казва „Ако всички отидете в Рая“. В общи линии текстът звучи така: Ако всички отидете в Рая, помолете се за майка ми, за брат ми, за баща ми, помолете се за кръста, помолете се за праведните куршуми, за разделението, за религията, но най-вече – помолете се за мен.

Дали феновете са се помолили за Сананда Майтрея? Вероятно, да. И вероятно молитвите са чути. Но също толкова е вероятно и голяма част от тях да не са го направили. Защото предпочитат да слушат Терънс Трент Д’Арби и неговата „греховна“ музиха, защото обичат да бъдат провокирани или накарани да мечтаят, защото за тях е сластно да бъдат похитени в подножието на Олимп и да държат греха за ръка.

Точно така, както младият Терънс би подходил, пленен от „забранената“ музика.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Юлиан Христов в Patreon!