"Българските села са окупирани от руснаците"

Фронтът в Украйна много прилича на клиширан апокалиптичен филм, в който човечеството изведнъж изчезва от лицето на планетата, оставяйки след себе си непокътнати дворове, покъщина и животни.

Подобна е и гледката в селата, обстрелвани денонощно през последните месеци в Запорижка област, където около 60% от територията е под руска окупация. По улиците няма жива душа, но усещаш, че те наблюдават изпод срутените покриви и изринати дворове. От процепите между торбите с пясък, барикадирали подстъпите към мазетата.

Такъв е и случаят е в Преображенка, досами фронтовата линия (б.р. – при посещението на автора селото все още е зад украинските позиции). Мястото е административен център на местната грамада, състояща се от 15 села. На площада има голямо, красиво и наскоро ремонтирано училище с обширен двор с брези. На една от стените срещу него през 2017 г. учениците са изрисували с графити своето послание: „Ние сме за мир“.

Графит с послание за мир от учениците на Преображенка. Снимка: КлинКлин

Подарък за децата

„Училището беше поразено на 1 юни“, делово заявява Володимир Сидун, кмет на Преображенка, който тихо се е появил зад нас, идвайки от бомбардираната сграда на кметството на 50-а метра. Чул колите и решил да види кой е.

Навеждам се и събирам няколко шрапнела от руските снаряди по повод Деня на детето за спомен. Металът е дебел над сантиметър. Сидун обаче ни спира да вървим към сградата, тъй като доскоро тя е била окупирана от руснаците и е твърде вероятно да е минирана.

Той е едър, здрав и усмихнат мъж. Шегаджия. Кани ни в барикадирания си офис с избити прозорци, дупки от куршуми и срутени съседни стаи. На входа до мазето седят и пушат войници.

Училището в с. Преображенка, Запорижка област, е унищожено от руски бомби и артилерия на 1 юни. Снимка: КлинКлин

Училището в с. Преображенка, Запорижка област, е поразено от руски бомби и артилерия на 1 юни. Снимка: КлинКлин

„Предната събота унищожиха детската градина, а малко преди това гробищата и паметника на героите от Втората световна война. Даже вчера имахме среща на „старците“ от местната грамада и започна обстрел, та се наложи да се скрием в мазето. Могат да подновят обстрела всеки един момент. Тогава ви гарантирам, че ще бягате по-бързо от мен към мазето„, смее се мъжът.

Пита откъде съм и получава отговор.

Войната в българските села

„България ли? Заместник-кметът на тази грамада е българка. Прекрасен човек, дори празнува български празници. В този регион има много българи, но в момента българските села са окупирани: Зеленовка, Болгарка и други“, сочи в посока на селищата Сидун.

Володимир Сидун до карта на местната грамада. Снимка: КлинКлин

От седмици нямат никакви вести от тях. От месеци в много от окупираните територии токът, газта и водата са спрени. Не му е ясно как хората оцеляват там. Той и съпругата му обаче отказват да напуснат, докато все още има дори един жител на тяхното село. „Вече познаваме с какво ни обстрелват само по звука.“

Макар усмивката да не слиза от лицето му, си личи, че е по-скоро защитна реакция.

„Знаете ли, тази война разруши толкова много приятелства и семейства. Руската пропаганда е ужасяваща. Наскоро мой другар от детинство, който е руснак и живее под тяхно управление в Макийвка, Донецка област, се върна за пенсията си и ми дойде на гости. Седнали сме на масата в нас да пием и да ядем и изведнъж той ми вика: „Ти си Бандеровец. Всичките украинци сте такива.“ Чакай малко, рекох му, ти си в моя дом, храня те и те поя – а си тръгнал да ме обиждаш.

Паметник в чест на загиналите през Втората световна война, намиращ се в двора на училището в с. Преображенка, Запорижка област, което е унищожено от руски бомби и артилерия на 1 юни. Шрапнели са повредили и паметника. Снимка: КлинКлин

Паметник в чест на загиналите през Втората световна война, намиращ се в двора на училището в с. Преображенка, Запорижка област, поразено от руски бомби и артилерия на 1 юни. Шрапнели са повредили и паметника. Снимка: КлинКлин

„Не – продължи той – украинците ядете синигери, защото знаете, че са руски символ!“ Щях да припадна. Рекох му, че в нашия край синигери няма и никога не е имало. И той много добре знае това, защото е израснал тук. Та аз му помогнах да си построи къщата преди години! Той ме нарича Бандеровец“, недоумява кметът.

По улиците имаше орехи и снаряди

Точно до Преображенка, през една махала, е градчето Орихив, което на български е Орехово. Гледката и там, и в десетките други малки населени места е поразително една и съща. От полусрутената сграда на общината (паметник на културата) излиза кметът Анатолий Хоростянов.

Ръчно правена местна кукла, която Сидун получава за рождения си ден, няколко дни след това тя пострадва при руски обстрел. Снимка: КлинКлин

Ръчно правена кукла, която Сидун получава за рождения си ден, няколко дни преди пореден руски обстрел. Снимка: КлинКлин

Подобно на своя колега и той отказва да напусне. Започва да ни описва как звучат различните по калибър артилерийски снаряди, ракети и касетъчни бомби, които валят по града ежедневно.

„3 от 7 села в общината са окупирани, 1 е в сивата зона. Преди бяхме 19 600 души, вече почти никой не е останал. Вчера ни обстрелваха, днес може да чуем бомбардировките в околността. Ако останете, може и да ги почувствате“, шегува се Хоростянов.

Обяснява как руската пехота на няколко пъти се опитала да навлезе в града, но била отблъсната от украинската армия и доброволци.

Полуразрушеното кметство в Орихив, паметник на културата. Снимка: КлинКлин

Капитанът последен напуска кораба

„Орихив е Украйна и ще остане Украйна. От година съм кмет и нямам голям късмет: първо беше коронавирусът, сега войната. Но няма да си тръгна. Не говоря с патос, но капитанът на кораба го напуска последен. Всеки ден се чувствам като в онзи филм, как се казваше… „Groundhog Day“. Всеки ден върху нас се изсипват между 150 и 200 снаряда. Всяка вечер почистваме, ремонтираме и се възстановяваме. На сутринта отново всичко отива по дяволите. Всеки ден едно и също. Фосфорни и касетъчни снаряди, клъстърни бомби, ракети ГРАД, артилерия„, обяснява кметът на Орихив.

Преди да си тръгнем, Хоростянов се спира да пуши с украинските ми спътници. Те му дават пакети с цигари, бензин за запалки и други липсващи в областта стоки. От благодарност, че е отделил от времето си за нас. Дочувам как казва нещо за „българите“ и го питам какво знае за тях в Украйна.

„Какво знам ли, дядо ми е българин!“

Макар да искам да говоря още с него, гърмежите в далечината се засилват и украинците ме дърпат да си тръгваме. Всякакви желания за преспиване в Орихив са посрещнати със заплахи за любезна, но решителна физическа саморазправа, ако веднага не се качим в колата и не се махнем оттам.

Карта, показваща разстоянието между Орихив и българските села Зеленевка, Болгарка и др., които са под руска окупация. Карта: Google

Карта, показваща разстоянието между Орихив и българските села Зеленовка, Болгарка и др., които са под руска окупация. Карта: Google

България, погледната отстрани

Въпреки това има време за един последен въпрос: какво мисли за поведението на българското правителство последните месеци, което доста хора намират за срамно. Може да е било от адреналина, но точно в този момент, на това място – спокойните и прости думи, изречени с усмивка, звучаха по-мъдро от целия политически дебат, който се вихри у нас:

„България е зависима от руския газ и петрол, трябва да го имаме предвид. Руснаците имат силно лоби. Това е много сложен въпрос и е лесно да съдиш, когато не живееш в тази страна. Ние сме толерантни и се стараем да разбираме всичко и да сме благодарни и на малкото.“

Няколко часа, след като си тръгнахме, Орихив и Преображенка бяха бомбардирани.

Малко преди това се зарекох да се върна някога отново там и този път да нося цигари. А те да са там, за да ги получат.