Марта Бийч за Teach Mag

Превод: Ивета Кралева

Снимка: Hal Gatewood @ Unsplash

Жасмин е трети клас. Тя обича да къмпингува, да лови риба и да се разхожда в природата с по-голямата си сестра. Тя е уверенa, ентусиазиранa, подкрепящ приятел и добър отборен играч. Но когато стане дума за четене, тя губи своята увереност. Има проблем да проследява продължаването на изречение на нов ред, често губи мястото, до което е стигнала и рядко обръща страниците с охота. Самочувствието на Жасмин всеки път се срива, щом учителят ѝкаже да чете на глас. Тя разбира буквите, чува звуците и е запозната с правописа, но проблемът се появява, когато трябва да обедини всичко това в едно цяло. Тъй като не ѝ е приятно да чете, тя губи мотивация да продължава да опитва и нейните умения не се подобряват.

Ученици като Жасмин са изключително добри с дигиталните устройства – те боравят перфектно с таблети, телефони, лаптопи, игри и видеа. За тях ще е изключително полезно да се включат технологиите в ежедневната им борба с четенето – от програмите за диктовки до приложенията за четене, които помагат на децата с дислекция.

Чети още: Създават ли технологиите общество от изолирани нарциси

Доклад от 2014 г., озаглавен „Влияние на технологиите върху грамотността и мотивацията за четене и писане“, показва как тандемът между дигиталните и традиционните методи помага на деца като Жасмин да подобрят фината си моторика и цялостни умения. Дебора Руни (Deborah Rooney), образователен специалист с над 25 години опит в сферата, споделя колко полезни могат да бъдат някои програми и приложения за подрастващите деца – „При някои от тях, учителите дори могат виртуално да проследяват какво четат децата и колко време прекарват на определена страница.“

Друго проучване от 2007 г., озаглавено „Електронните книги: четене и разбиране при децата“, публикувано в английско списание за образователни технологии, показва, че  произнасяне на думите, разказване, звуковите ефекти и анимации могат да са спомагателни елементи на текста и премахват усилието на децата да дешифрират индивидуалните думи и да се съсредоточат върху цялостното послание. По този начин мотивацията им нараства.

Андреа Зорзи /Andrea Zorzi/, служител в Публичната библиотека в Торонто, Канада, напълно потвърждава положителната роля на различните технологични продукти, използвани в тази област. Тя споделя: „В интернет пространството има изобилие от страхотни технологични ресурси, които могат да подобрят грамотността и да повишат общата мотивация за четене при деца, страдащи от дислексия или друго подобно зрително нарушение. Освен това, няма значение източникът – дали ще е текст във видео игра или субтитри, съпътстващи японско аниме – при всички положения,момичетата и момчетата четат. В крайна сметка най-важно е те да упражняват своите умения – това няма как да им навреди.“

От друга страна, ако технологиите бъдат въведени твърде рано, интересът на децата може по-бързо да спадне.

Аманда Халфпени (Amanda Halfpenny), също библиотекар в училище в Онтарио, забелязва нежеланието на малките деца (ранна детска възраст) да четат за удоволствие –

„Те не намират удоволствие в четенето или разказването, тъй като самите звуци са трудни и неприятни за произнасяне“.

Съществува и друга особеност, която не бива да се пренебрегва според Халфпени – „Децата, които са свикнали да четат интерактивно поднесени текстове на таблет, например, нямат желанието да седнат за един час и да четат по-дълъг текст, поднесен на хартиен носител. Да се разсеят е изключително лесно, предвид факта, че цялото им внимание е заето от ставащото в приложенията, които реално не оставят никакво място за въображението“.

Чети още: Чипираните хора са тук и са изправени пред морални въпроси

Приложенията за четене и игрите имат цветове и съпътстващи графики. Техен минус, според Аманда, е, че не показват четенето като забавно и креативно занимание. Също така тя акцентира върху това, че в днешно времето авторите пишат по-кратки книги с цел да привлекат максимално вниманието на бързо променящите се младежи.

Важно е да се отбележи, че и сензорните екрани не помагат на децата да се упражняват как да държат химикалка, молив или как да обръщат страници с лекота и внимание. Халфпени забелязва, че децата не знаят как да държат книги. Наблюдава се съществен спад в развитието на двигателните им умения. Тя констатира следното – „При по-малките деца е по-лесно да откроиш как те взаимодействат с книгата, как я държат, как прелистват страниците – някои от децата дори ходят върху книгите! Липсата на сръчност е разочароваща и при учениците.“

Фината моторика може да бъде нож с две остриета, според Дебора Руни. По темата тя казва следното – „Някои деца имат по-бавни реакции, поради по-бавни моторни умения, но това не значи, че нямат знания и идеи. Много често те предпочитат да разчитат на технологиите, вместо да се упражняват самостоятелно.“

Може да направим извода, че технологиите са допълнителен бонус за всички, които имат проблем с четенето. „Те имат голямо преимущество. Чудесни са. Но все още има какво да се научи от старите училищни методи, които усъвършенстват фината моторика и тренират паметта“, заключва Руни.

Чети още: Фейсбук – множител на отчуждението и конформизма

Според нея все още е хипотетично дали технологиите помагат при съзряването на децата. Пазарът предлага толкова много приложения и програми, че на учениците вече не им се налага да придобият основни умения.

Приложения като Grammarly и Noodle Tool елиминират нуждата от собствен богат езиков речник и правилно цитиране. Руни е категорична, че децата се нуждаят от определени задължителни познания. „Те трябва да могат да напишат бележка или чек и имат нужда от двигателни умения. Ако искат да успеят в живота, ще трябва да знаят как се спелуват думите.“

Може да се надяваме, че правилният микс между технологиите и традиционните обучителни методи ще провокира интерес в децата още от ранна възраст и те ще завържат лесна и приятна доживотна връзка с грамотността и четенето.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете КлинКлин в Patreon!