Този текст беше изпратен за участие в инициатива, свързана със свободата на словото, критичната мисъл и събуждането на гражданското общество. Но беше дисквалифициран, защото „уронва доброто име на организатора, подстрекава към насилие или език на омразата“. „КлинКлин“ няма да спомене името на организацията, която е отсъдила така, но не може да не отбележи иронията да цензурираш в името на свободата на словото. Още повече, че една от целите на текста е да предизвика размисъл върху разликата между свободното слово и добрият тон, които макар и да изглеждат сходно – са две много различни неща. Тъжно е, че толкова много образовани и „толерантни“ хора смесват двете понятия. Нашата медия вярва, че свободата на словото значи да можеш да кажеш абсолютно всичко, стига то открито да не призовава към насилие над някого. След това всеки може сам да прецени дали е съгласен с написаното.

––––––

Едва ли в българската съвременна философия е правен по-добър анализ на „свободата“ от 30-секундната реклама на пушен шпек, който отдавна беше купен, изяден, храносмлян и – забравен. Ала сентенцията се загнезди в поп културата ни като хубавка провинциална мома на нова работа в София: леко проста, но с онзи сух чар и прагматизъм на хляб с чубрица и компот. Без финес, но с достатъчно здрав разум да разбере, че има само два пола на този свят и туй то. Нещо, което загадъчно убягва на доста по-отракани гозби.

Непростимата грешка на тези реклама – освен че промотираше нещо, което не бих дал за ядене дори на феминистка от третата вълна – е, че постави знак за неравенство между „СВОБОДАТА!“ и „САЛАМА!“, които главният лирически герой мълвеше в блян, докато колабира като работник в китайска фабрика за дрехи, за да може стегнатият, апетитен, но лицемерен и не-ерудиран задник на някоя кифла (да не се бърка със селската филия от по-горе: на нея ѝ трябват около година в София, поне 3 боднати суши сета от „Хепи“ и няколко броя на капиталския „Бакхус“, преди да се окифли и забрави, че викаше на „кебапчетата“ „кибапчета“ и прескачаше трамвайните релсииии, но ние помнииим) да си сложи блузка с надпис „Спрете потисничеството“ за 60 лв. от „Зара“.

Видите ли, разликата между салама и свободата е само и единствено метафизична, а в тази държава има около 13 души, които реално знаят какво е метафизика, но аз не съм сред тях, вие също не сте, така че какво ни пука. Понякога да сте еднакво глупави с голяма маса хора е далеч по-полезно от това да сте еднакво умни. За справка – човекът, който се е учил да разгъва маркуч в университет, ни управлява вече 45 години сигурно. Аз загубих девствеността си, завърших училище, после бакалаватура, след това магистратура, ожених се и пак открих девствеността си – а Той през цялото време беше на власт!?!

Отплеснах се. Та саламът и свободатът – те са продукти. Нито повече, нито по-малко. Свободата на словото в това число също. Проблемът в България не е липсата ѝ. Тук по-скоро проблем е, че някои хора не си затварят кречеталото от сутрин до вечер (да, Калин Терзийски, Евгений Дайнов и Венци Мицов, към вас гледам). Нека бъдем наясно, не сме Китай, не сме Саудитска Арабия, не сме Северна Корея. Тук шансовете да те сгазят маоистки танкове, изтезават в някое багдатско мазе или заточат в сибирски лагер е нулева. Нека си го признаем и не драматизираме излишно. Ау, Миролюба Бенатова карала такси. Страшно. Само не знам как не взе награда за най-добра ПР акция, ама нейсе.

Знаете ли, даже не се сещам за държава в ЕС, в която да има повече свобода на словото, отколкото в България. Тук всеки идиот и по-рядко всеки умник може да грейне по която си иска национална медия и да почне да ръси бисери – откровени лъжи, клевети и измислици. „ГЕРБ е дясна партия“, „ВМРО са патриоти“, „Фандъкова е добър кмет“. Но не можем да се оплачем и от присъствието на цяла плеяда опозиционни журналисти, анализатори и политици, които последните години не спират да нападат властта (и с право) и да си я обиждат като братовчеди на селския мегдан.

Представяте ли си в Германия по националната телевизия да се изтъпани някой и да започне да нарича Меркел „тиква“, „каскет“, „мутра“, „некадърна“, „крадлива“? Представяте ли си някой вестник в Малобритания да започне да нарича негрите, ами, негри? Представяте ли си някой сайт във Франция да пусне този текст, който пиша в момента и обижда половината страна? Ако искам, мога да агитирам в национален ефир за лечение на хомосексуализма с ток или да нарека Васил Левски лайно (здравей, Емиле, Джасиме). И какво ще стане? Нищо. Най-много да стана депутат от някоя тъпа и безидейна наци партия от „Али Експрес“.

Съжалявам, но в България няма систематичен проблем със свободата на словото. И това е важно да се знае, защото от години наред се водят някакви вятърничави полемики за проблемите на медиите у нас и как топ баш проблемът е липса на свобода на словото. Ми не.

Проблемът на българските медии не е наличието на цензура, а е липсата на пари. Да, повечето български медии са под прекия или косвен контрол на различни политически и бизнес кръгове. Само че мислите ли, че не биха им теглили една сочна майна, ако това нямаше да ги остави на улицата? Защото си представете, че журналистите също имат семейства, които да изхранват, и алкохолни зависимости, които да напояват.

Гарантирам ви, че ще се изстреляме в челната десетка по свобода на словото, ако Гей Гандалф мине, махне с магическата си гега и осигури независимо финансиране на всички медии в България (без „ПИК“, „Уикенд“, Беновска, Бареков и още няколко там – тяхното е диагноза). Но няма. Една медия се финансира от реклами (твърде малък и контролиран пазар у нас), държавата и партиите (за каква независимост си говорим въобще), едрия бизнес (готини пичаги с прякори като Пилето, Вълка, Черепа) и европейски/американски фондове (недостатъчни и нередовни).

Последният начин на финансиране е от нейните читатели, зрители и слушатели. Това всъщност е единственият гарант за независимост на която и да е медия. Или за зависимост от собствената си публика, но това е друга тема. Всички гледаме/четем/слушаме новини, но никой не си плаща за тях. Не баш никой, но примерно едни 50 000 души в цялата страна (без да броим бабите, дето си купуват „Уикенд“ и „Галерия“ за клюките и „Трета възраст“ за ишиаса). Това редно ли е? Не е редно. Аз мога ли да си вляза в някоя пекарна, да си взема кифла с мармалад и да си изляза, без да платя? Не мога. А дори да мога, колко време би издържал подобен бизнес?

Качествените разследване, интервю, репортаж, анализ, коментар, песен, книга и стих са интелектуален продукт, които изискват страшно много време, пари, труд, знания и опит. Друг е въпросът, че болшинството от населението ни предпочита да чете за извънземни, които щипят руси баби (не се шегувам, това е истинска история за „репресивни мъжаги от космоса“), новото гадже на Курволета, невероятно забозващите вечерни предавания и адски тъпите си консервативно-либерални-американо-руски информационни балони. Работата там е изпусната още първите 7 години и дообъркана идните 7 лета, а следващите 7 години са ей така, за разкош. Образование му е майката чрез четене на всевъзможни източници, самокритика и излизане от интелектуалната ни зона за комфорт. Това са бързите ми и безплатни съвети. За повече: 0889 807 007 – търсете Клеопатра, таксувам по 1,20 лв. на минута, но си струва.

Свободата на словото е нещо много хубаво и не мисля, че е необходимо да ви обяснявам защо това е така. Вече всеки неграмотен циганин и неграмотен българин го знае. Но също така знаят, че и без пари не се живее. А повечето от набедените за начетени и грамотни люде някак си имат трудност да го осъзнаят.

В началото на текста написах, че свободата на словото и пушеният шпек всъщност са едно и също нещо. Сгреших. За салама всеки си плаща, но за свободата не си. Явно едното е считано за по-голям приоритет от другото. Тук е моментът за тъжни финални слова в стил Кулеков или гневен изблик à la Карбовски. А всъщност ми е все едно вече. Късно е и ми се спи. През деня също ми се спи. Напоследък постоянно ми се спи. Това сега някаква метафора ли е, или авторска немощ? Не знам, помислете до утре и ми кажете. Спете дълбоко, мили мои.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Калоян Константинов в Patreon!