„Обяснява ни се, че сме мързеливи, че не работим достатъчно и че искаме твърде много. И това идва от едни дебелаци, които освен да крадат абсолютно нищо не са направили в живота си. Нямат едно постижение, което да е достойно и за ученически вестник. Само кражби и далавери. И те ще ни поучават нас на правила и морал.“

Това заяви в предаването „По острието с Калоян Константинов“ композиторът Румен Бояджиев-син по адрес на политиците и твърденията им, че България е страхотна държава с висок стандарт и ниска корупция и няма защо гражданите да са недоволни.

Защо творците мълчат за протеста?

Той си обяснява масовото мълчание на хората на изкуството по отношение на протестите по 2 начина – финансова зависимост и отнето достойнство:

Много от творците са в услуга на властта и не подкрепят протеста. Считам, че не са преценили правилно. Един творец колкото и да има нужда от пари, за да създава своя продукт – основното правило е ценностната му система да остане независима. Уви, много прескочиха тази граница. Кирил Маричков ни нарече убийци. Няма да коментирам.

Райна Кабаиванска има близки отношения с властта от много време. Приемам позицията ѝ за лоялност. Но криворазбрана и неподходяща. Човек трябва да си дава сметка къде лоялността и продажбите се сблъскват с морала и истината. Един творец, ако се скара с истината – с него е свършено. Относно Калин Вельов мога да кажа, че е изключителен музикант. Но неговите действия идват от безумната му амбиция да направи нещо повече от това да е просто музикант. Той иска да помогне на гилдията, мотивите му са благородни. Но не мога да повярвам, че не си дава сметка на каква цена.“

Бояджиев-син цитира думите на майка си – Даниела Кузманова – според която 30 години артистите „бяхме унижавани, мачкани, съсипвани, определяни като мастодонти, остарели, ненужни“. Положението е станало особено тежко с навлизането на новите технологии.

„Художници, поети, музиканти, писатели – бяха натъпкани на дъното. На физическото дъно. Няма как сега изведнъж да очакваме от тях да се превърнат в Жана д‘Арк, да грабнат знамето и да поведат народа“, подчерта той.

Двата културни елита

Вместо това на преден план е изкаран един нов „културен елит“, който е напълно неспособен да научи обществото на каквито и да било ценности и вкус, защото е абсолютно морално абдикирал. Камо ли да го поведе. Изкуство, базирано на разврат, разгул и низкост.

“Станахме свидетели на хиляди сапунени мехури, които се пукнаха. Това са хора без реални постижения, които не дърпат нито напред, нито назад културата и изкуството на България. Тези хора обаче станаха лидери на мнението. Те бяха създадени като маркетингови продукти, тъй като само чрез постиженията си нямаше как да постигнат това.

Веднъж присъствах на интервю на една от безбройните поп певици. Журналистът я помоли да разкаже за първата песен, която е написала. Тя отвърна: „Аз все още нямам такава“. За сметка на това се говореше за нейните творчески планове, за бъдещия ѝ албум, кои ВИП гости ще са на откриващото парти. Аз всички тези години така и не разбрах какво е толкова важното на тези „very important person”? Фактът е, че са много важни обаче“, заяви музикантът.

Човекът на изкуството има дълг към народа

Истинският творец трябва да застава рамо до рамо с народа и с истината. Трябва да има политическо мнение, но да е обективно и критично, смята Румен Бояджиев-син:

„Човекът на изкуството и апаратчика са две вселени, между които няма коридор. Аз отнасям жестоки критики, че подкрепям президента Радев. Защо не? Това е един достоен човек, когото познавам. Това дали произхожда от лява партия или от дясна в случая няма никакво значение. Това е човек, който излезе и застана зад истината, която всички виждаме.

Аз подкрепям личност, не подкрепям политическа партия. Ясно ми е кой го издигна. Не подкрепям БСП, видяхме те на какво са способни. Подхвърляния от сорта на „Вие знаете ли кой ще дойде, ако сегашната политическа власт си отиде…“ са глупости. Ние в момента имаме да изкачим един връх. На площада има десетки хиляди хора. После ще мислим за следващия връх. Ляво и дясно са остарели идеи – те постоянно се менят и изкривяват. Трябва да се застава зад качествени идеи и личности.“

Музикант – 800 лв. Чистачка – 1200 лв.

Според него, творецът преди всичко работи за чест и слава. За аплодисментите на публиката. Не за пари и облаги. Затова и не се отказва от работата си в държавен оркестър, за която взима 800 лв. заплата. Макар че се образова от над 30 г. насам, докато една чистачка на летището взема 1200 лв.

„Човек се ражда с призвание. Има достатъчно хора, които могат да са хигиенисти. А колко могат да са композитори? Започнах да свиря от 4-годишна възраст в музикалното училище при единствения тогава професор – Добри Палиев. Той ни даваше дялканите на ръка палки и свирехме на обущарски гьон. Нямахме инструменти тогава“, разказва Бояджиев-син. След това получава магистратура в Музикалната академия, където изучава още композиция, хорово и оркестрово дирижиране.

„Сутрин на училище, следобед на уроци, вечер имаш домашни – бяхме като в колеж. Почти нямахме детство. Старата социалистическа система подготвяше хората на изкуството за витрина на нацията. Ние вярвахме, че ако свирим по 20 часа на ден и посветим живота си на музиката – българите ще се гордеят с нас и може би ще имаме добър живот. Този мит се срина с идването на демокрацията. Но никой от колегите ми не милееше за социализма. Искахме да се борим в ново време. И май изгубихме битката“, допълва композиторът.

Трите стълба на държавата: изкуство, образование и здравеопазване

Според него, стабилната държава се крепи на 3 колони, които са изкуството, образованието и здравеопазването. Държавните и частни икономика, бизнес и производство са следствие. Обърнато наопаки страната рано или късно рухва.

В България  наблюдаваме как лекарите, учителите и творците са сред най-ниско платените професии. Въпреки това се намира изненадващо голям брой хора, които твърдят, че дори малкото пари, които получават „от държавната хранилка“, са твърде много.

„Какво значи държавната хранилка? Ние работим от сутрин до вечер. Ние работим по 20 часа, за да може публиката да пълни салоните. Каква държавна хранилка, моля ви се? Аз смятам, че политиците са на хранилка. Всеки един от тях. 2000 г. традиции и цивилизация как щеше да просъществува, ако културата беше на свободния пазар? Това е убийство. Приказките за свободния пазар в културата са меко казано глупости. Само хора с лични интереси могат да искат подобно нещо“, категоричен е той.

Румен Бояджиев-син посочва като основен проблем в България личностите, които живеят и работят само в името на собственото си благо:

„Какво очакваш да ти даде тази държава, когато ти нищо не си дал. Въртял си бизнес за своя изгода. Данъци си плащал. Глупости. Всички плащаме данъци. Какво повече си дал на народа си, на кого си помогнал? Данъците ли са това, което ще оставиш след себе си? Аз ѝ давам непрекъснато симфонии, камерна, театрална и филмова музика. Непрекъснато съм на работа – много над задължителните 8 часа – за много по-малко пари от заслуженото. Но го правя, защото вярвам в това. Защото искам да давам на своята държава и народ. И затова мога да очаквам и да изисквам държавата да ми помогне, когато имам нужда.“

Политическата коректност унищожава Запада

Ситуацията в културата на Запад е „още по-безчовечна“. Финансово положението е по-добро, но политическата коректност унищожава цивилизацията ѝ.

„Ако бъдеш уволнен за политическа коректност, много трудно можеш да си намериш работа после. Творците на Запад нямат шанс в момента да казват каквото мислят. Това е американският модел – правиш това, което се продава. Решаваш, че ще продаваш полит. коректност – продаваш я. После решаваш, че ще продаваш расови различния. Години наред никой не говореше за това, докато не стана изгодно. Но Европа започва да се бунтува малко по малко против тази политическа коректност.

Култура по време на пандемия

Въпреки това в Западна Европа и САЩ не обърнаха гръб на културата по време на пандемията. В борбата си за оцеляване обаче българските политици напълно са забравили коронавируса и подкрепата за изкуството.

Дискотеки, молове и ресторанти работят с пълна пара, докато културните институции са парализирани. Те работят на 50% капацитет и при нелепи условия, които ги убиват:

„Да се разделят столове, да слагат прегради между музикантите, да слагат маски с дупки за духовите инструменти, да ти е забранено да събереш голям симфоничен оркестър – е оскверняване на едно почти хилядолетно изкуство“, възмущава се Бояджиев-син.

Още коментари и интервюта от „По острието“ може да чуете във Facebook, Spotify, iTunes, Anchor и YouTube.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Калоян Константинов в Patreon!