Проблемите с медийната среда в България, за които не говорим достатъчно

pencil-667082_1920
От Александър ХАЙМОВ

Днес излезе годишният доклад на „Репортери без граници“, класиращ 180 държави по свобода на словото. Тази година страната ни е на 109-о място, което си е напредък спрямо 2016 г., когато бяхме под номер 113.

От „Репортери без граници“ посочват като ключов проблем преплитащите се политически и олигархични интереси, които диктуват дневния ред в медиите и посочват Пеевски, който контролира 80% от разпространението на печатни издания. Друг водещ проблем според тях е това, че някои медии се финансират от държавната с пари от ЕС, като по този начин се влияе върху политиката им.

И това действително са важни проблеми, които създават неблагоприятна информационна среда. Това са проблемите, които всички знаем и за които се говори всеки път, като става въпрос за медиите у нас. Пеевски и неговата медийна група, обвързването на парите с редакционната политика и т.н.

Всички тези факти, обаче, ни карат да пропускаме много други, не по-малко значими проблеми.

На първо място – малките сайтове, целящи ексклузивност със заглавия, включващи „ШОК!“ и „УЖАС!!!“ За фалшивите новини си говорим изключително много в последно време, но реално масово хората продължават да споделят линкове към „С кафето“, „Будна ера“, „Бултаймс“, „Брадва“ и още 1000 други подобни сайтове, които по някаква причина се наричат медии. Тук дори не споменаваме ПИК и Блиц, които продължават да са две от най-четените медии в страната.

В такива малки сайтове работят по 1-2 души, чиято основна работа е да създават трафик. Трафик се постига със скандални заглавия, със заиграване по теми, които будят страхове или гняв. Много от материалите са „творчески прочит“ върху реални събития, но не са малко и директните измислици.

Проблемът при тези медийки е липсата на каквото и да е сито за истинност. Копира се всичко, което звучи в наратива на медията, без оглед дали нещата са точно такива, каквито се представят. Важното е „шараните“ да кликат.

Такива медии се целят в широкия потребител, който не е въвлечен особено в информационния поток. Потребители, които ще кликнат на линка във Фейсбук, защото им е станало интересно, и няма да подложат на съмнение това, което са прочели.

В голямата си част тези медии не са на Пеевски. Те просто са възприели неговия модел и капитализират върху настроенията на обществото, изостряйки ги допълнително. Ефектът е, че по този начин се засилва параноята, омраза и най-вече – девалвация на доверието в медиите по принцип. Няма как да се прави качествена журналистика, когато аудиторията е убедена, че медиите лъжат.

Друг много важен проблем е поголовното гонене на наратив. И това става не само в медиите на Пеевски и около него, не само в такива малки парцали, като изброените по-горе. Тук говорим за медии, които претендират да са обективни и сериозни, но в отразяването на политически теми обаче лансират едни и дискредитират други.

Към новините вече не се подхожда като средство за информация, а като средство за убеждаване. Тук говорим вече и за по-фина манипулация като това как ти е подредена първата/началната страница, какви новини ти влизат в емисията, как са наредени, кой ти е водещият материал, как е направен той, къде е сложен акцентът и т.н. дребни трикове, които влияят на подсъзнателно ниво.

Разбира се, горното няма как да бъде избегнато и всяка редакция има своята политика и свой начин на работа, които определят именно тези неща. Въпросът е, че когато тези манипулативни техники на медиите се използват, за да се прокарват точно определени послания, вече говорим за пропаганда.

Още един важен момент при разговора за свободата на словото, е ролята на рекламата и разпределението на рекламните бюджети.

Медиите у нас се издържат предимно чрез реклама, която обаче стига до основните играчи (Нова и NetInfo, bTV, Sportal Media, Икономедия, Investor Group и т.н.). За останалите има трохи. Алтернативата на това финансиране е обръщането към политически и икономически играчи и защитаването на техните интереси, което вече е посочено в доклада на „Репортери без граници“ като проблем.

Това, което не е посочено е, че трохите за останалите медии, които искат да се издържат от реклама, стават все по-малки, тъй като цената на самата реклама пада. По този начин се случва по-голямо обръщане към грантове, към партии и към който още дава, или просто се стига до оттегляне.

Иначе казано, чисто финансово малките независими медии не са рентабилни и все в един момент се оттеглят (или се комерсиализират). Разбира се, има и изключения, които продължават да правят това, което искат, въпреки натиск, финансови несгоди и т.н. Най-често обаче, при тях проблемът е, че гонят собствените си наративи.

Ако трябва да обобщим, у нас проблемът със свободата на словото се очертава най-вече около зависимостите, които редакциите имат спрямо финансирането си, но и спрямо собствените си цели и собствените наративи.

В България един потребител на новини (защото сякаш това вече е най-точният термин) може да си създаде достатъчно обективна оценка за дадено събитие, ако прочете за него от 5-6 различни по тип и послание източника. Проблемът идва оттам, че това много рядко се случва. Често липсва културата за това и така новините стават просто поредното оръжие на пропагандата.

Участвай в създаването на първата българска медия с "отворен код" и стани част от интерактивната ни редакция. Подкрепяйки проекта, вие ставате един от колективните собственици на медията и ще научавате всички важни новини около създаването на Клин/Клин.

ВЛЕЗ В РЕДАКЦИЯТА

Едно мнение за “Проблемите с медийната среда в България, за които не говорим достатъчно

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *