На 4 ноември, подобна на кино звезда, която представя новия си филм, американският президент Доналд Тръмп публикува в Туитър съобщение до Иран. Текстът, оформен като реклама на „Игра на тронове“, беше кратък и ясен: „Санкциите идват“. (в Игра на тронове стана известна фразата „Зимата иде“)

На 5 ноември, Държавният секретар Майк Помпео пое щафетата от Тръмп и изясниха какво включват тези санкции. Според тях, те засягат важни части от икономиката на Иран, включително енергетика, петролна индустрия и износ. Вашингтон вкара в списъци над седем стотин ирански граждани, банки и кораби с идеята да бъде ударена петролната индустрия на страната, а износът на петрол да бъде сведен до нула. Чужди компании и правителства започнаха да избягват да правят бизнес с Иран, заради опасенията от санкции.

За администрацията на Тръмп, санкциите са естествено и очаквано продължение на политиката на американския президент срещу Иран. След като САЩ се изтеглиха от ядрената сделка по-рано тази година, бяха наложени първи набор от санкции. Сега, в началото на ноември, влязоха в сила втората партида от ограничения. Според Тръмп тези мерки ще разтресат Иран и ще променят поведението на Техеран в региона. Санкциите бяха посрещнати с пълната подкрепа на редица арабски държави и Израел, за които политиката на Иран в Близкия изток е меко казано притеснителна.

Опонентите на Тръмп оспорват решението му и подлагат под съмнение ефективността на санкциите. Едно от главните притеснения е, че най-потърпевши ще са обикновените иранци, които така или иначе не получиха нищо от освободените от ядрената сделка замразени ирански активи от стотици милиарди долари. Местната икономика страда и без санкциите, поради лошото управление и неадекватността на институциите в Техеран. Трябва да споменем, че именно заради лошата вътрешна политика, вече близо година в Иран спорадично се провеждат демонстрации из цялата територия на страната.

Валутата на Иран също пострада последните две години, а цели компании вече напускат. Санкциите са още един забит пирон, но крият особена опасност да провалят политиката на Тръмп. Американският президент отказва да разбере реалностите в Близкия изток, а когато става дума за САЩ и външната им политика, това може да се окаже по-обединяващ фактор, отколкото всичко друго. Тръмп наивно смята, че може да предизвика промяна на режима в Техеран.

Експерти предупреждават, че според данните икономическа стагнация и промяна в политиките към сигурността не са свързани в Иран. Администрацията на Тръмп смята, че санкциите ще принудят Иран да намали регионалните си амбиции, но анализите показват, че Техеран ударите по икономиката нямат отношение към регионалната политика на аятоласите. Колкото и санкции да има, иранците не са променяли курса си. Още повече, че санкциите дават възможност на крайните фракции в иранската политика да затвърдят убеждението си, че са прави спрямо Запада и САЩ.

Именно това показва Иран в момента. Лидерството на страната продължава да твърди, че иска да види изпълнение на ядрената сделка и придържане към правилата. Иранците събират подкрепа сред западните правителства, особено сред европейските държави, срещу „нелегалните“ действия на САЩ. ЕС вече няколко пъти показа, че по-скоро иска да продължи търговията с Техеран, отколкото да спре потока от пари, независимо за какво се използват постъпленията в иранската хазна.

Иран продължава да настъпва в Близкия изток и сегашната ситуацията няма да промени това. Техеран поддържа близо 120 000 бойци в различни милиции в Сирия и Ирак. Иранците подкрепят финансово и политически бунтовническите сили в Йемен. Техеран има и все по-активна роля в Афганистан, където подкопава местното правителство и неговите западни съюзници. Санкциите ще ударят иранците, но не и Иран.

Проблемът на санкциите, идващи от Тръмп е, че идват от Тръмп. Неговата неадекватност на международната сцена доведоха до липса на доверие не само сред съюзниците на САЩ, но и в глобален мащаб. ЕС, Русия, Китай и Турция, например, не застават в подкрепа на американските санкции и не смятат, че те имат общо с петрола, а с желанието на САЩ да диктуват местните политики.

Заради спецификите на световната икономика, връзките между глобалните корпорации и регионалните реалности, ако санкциите предизвикат покачване на цената на петрола, то това може да доведе до рецесия. Русия и Саудитска Арабия може да запълнят липсата на петрол заради блокадата над Иран, но това няма да е достатъчно.

В момента, политиката на Тръмп към Иран е основана на лична емоция, очаквания към света да се съобрази с политиката му и Иран да капитулира. Не звучи като добър сценарии или обмислен ход.


Заглавно изображение, kalhh