Обновено на 30 април в 15:57: Днес във Венецуела се случват важни събития: опозиционния лидер Хуан Гуайдо, който по-рано тази година се обяви за временен президент, заяви, че в момента върви преврат в страната. Той се появи в медиите с военни около себе си, когато обяви, че се намира във военна база в столицата Каракас.

Новините от Каракас идват точно, когато във второто издание на Клин/Cast разговаряме с г-жа Естефания Мелендес – венецуелка, живееща от 10 години в България. В родната си страна тя е активист на протестите през 2007 година, предизвикани от плановете на тогавашния президент Уго Чавес за промяна на конституцията. Впоследствие идва у нас като финансист.

Тя един от новоназначените дипломатически представители на Хуан Гуайдо – опозиционният лидер във Венецуела, който в началото на годината се обяви за временен президент на страната. За такъв го счита и българското правителство.

Разговаряхме с Естефания в ключов момент. САЩ наложиха тотално търговско ембарго на правителството на Николас Меадуро, а Гуайдо призова за поредните мащабни протести – този път на 1 май.

Освен през тези теми, минахме и през личната мотивация на един дипломат-доброволец и защо, според нея, външния свят не разбира достатъчно добре какво се случва във Венецуела.

В подкаста разговорът с Естефания Мелендес е на английски, но надолу сме ви осигурили текстови превод на български. (Заб. – поради технически причини от аудиозаписа отсъства част от отговора на първия въпрос, който се съдържа в българсия текст).

Знаем, че живеете от 10 години в България. Харесва ли ви и с какво се занимавате тук? Как станахте представител на временния президент Хуан Гуайдо?

Да, живея тук от 10 години и наистина ми харесва страната. Всички тези години тук, в които не се прибрах във Венецуела, ми донесоха много хубави неща. Работя като финансист. Тук има добри възможности за такава работа. Сега имам и тази нова отговорност. През времето, в което съм в България, се занимавах с политически активизъм заедно с други венецуелци. Моето поколение взе активно участие в студентските протести през 2007 година, които бяха предизвикани от свикания от Чавес референдум за промяна на конституцията. Тогава той загуби и това беше голяма победа за нас. Впоследствие основахме партията Voluntad Popular (Народна воля – социалдемократичната партия, от която е част Гуайдо). Бях част от това движение и после дойдох в България.

Слушай още: Свобода за Иванчева, словото и конопа

Сега назря този исторически момент, който не е случаен. След изборите през 2015 повечето ми приятели от онези години станаха депутати, включително президентът Хуан Гуайдо. В началото на тази година той стана председател на парламента и съгласно конституцията пое и президентския пост, защото за нас Венецуела няма президент. За нас направения опит за президентски избори м.г. не е легитимен и Николас Мадуро не е легитимен президент. Около 60 страни по света признаха президента Гуайдо.

Сега той започна да назначава свои дипломатически представители, съгласно Виенската конвенция за дипломатически отношения. Разбира се, ситуацията в момента е трудна, но имаме стратегия за спиране на узурпацията, назначаване на временно правителство и провеждане на свободни избори. Това е голям процес, който трябва да бъде показан на света.

Вие и вашите колеги из Европа и света се оказвате дипломати-доброволци. Каква е задачата ви? В инстаграм профила Ви може да се види, че сте се срещали с посланиците на САЩ и Бразилия в България. Имали ли сте вече контакт с български официални лица?

За мен и колегите ми в други страни това е нещо ново. Повечето са свързани с политиката от дълги години, аз лично съм финансист, но съм следяла процесите. Знаем за какво се борим. САЩ и Бразилия са основни наши съюзници. Бразилия, тъй като е наш съсед, е особено повлияна от ситуацията във Венецуела. Те трябваше да изхарчат милиони долари, за да се справят със ситуацията по границата. Приемат и бежанци. Подобно е и в Колумбия, където има над 1 милион венецуелци. Беше важно да се срещнем (с посланиците), защото това е регионален проблем.

България проявява интерес към ситуацията. Трябва да следваме протокола, но българските власти са добре информирани и им благодаря. Засега не съм имала срещи, защото чакам официалните си акредативни писма. Процедурата е сложна, а България няма посолство във Венецуела. Дори нямам представа какви са били официалните двустранни отношения през последните 20 години.

Каква помощ от международната общност очаквате във връзка с тежката хуманитарна ситуация?

Режимът не приемаше дълго време помощ, преди наскоро да приеме такава от Червения кръст. Но това продължава дълги години. Те знаят, че като приемат помощ поемат отговорност за тежкото положение. Ние положихме големи усилия, за да покажем на света какво се случва. Много хора умират. Във Венецуела отиваш в болницата и те не могат да те обслужат. Нямат нужните принадлежности. Трябва да си носиш спринцовки, лекарства, от които също има недостиг.

Имахме и електрическа криза, която също беше причинена от корупцията на режима. Това е клептокрация. Имаха всички нужни средства, за да инвестират в електропреносната система. Не знаем какво се случи с тези пари, но електрическата система се срина и те се правят, че причината била кибератака от САЩ. Всички знаят, че това не е истина и те просто не са я поддържали. Тъй като нямаше електричество, нямаше и вода.

Имаме всички тези проблеми и хуманитарни кризи – електричество, недопуснатата помощ. В месеците след като Хуан Гуайдо се обяви за президент отвън изглежда сякаш той все още не може да събере нужната критична подкрепа в самата страна, така че да обърне нещата в своя полза. Може ли да се каже, че хората са разделени?

Не, хората, не са разделени, всъщност вашата гледна точка е много интересна, понеже е много трудно да се разбере какво се случва там. Аз смятам, че около 80 % от хората във Венецуела искат промяна. Те знаят, че режимът на Мадуро няма да доведе нищо добро за хората във Венецуела. Но когато има хуманитарна криза, вие трябва да оцелявате. Във Венецуела ти не живееш, а оцеляваш. Нямаш нормален живот. Например тук в България ти свършваш работа и след работното ти време отиваш до магазина, после се прибираш вкъщи, готвиш и хапваш с твоето семейство. Във Венецуела това не е част от ежедневието на хората, защото ти живееш, за да оцелееш. Човек прекарва много часове в търсене на храна. Нямаш пари, за да купиш храна. Ако пък трябва да се справяш с рак или друго заболяване, тогава търсиш различни начини да набавиш лекарствата.

Когато живееш подобен живот ти си мислиш – да протестирам ли или да търся храна и пари, защото имам само 5 долара за всичките си нужди. Затова ситуацията е толкова драматична. Режимът знае това и ви държи заети да оцелявате, за да нямате време да протестирате. Когато отидете да протестирате срещу вас е изправена цялата армия и вашите човешки права са нарушавани, вас ви преследват. Има стотици политически затворници, радиото и другите канали за комуникация са затворени.

Това са и причините 10 % от населението да напусне страната през последните 3 години. Как може да се живее в подобна среда?

САЩ започнаха да подкрепят господин Гуайдо чрез петролни санкции, но има ли други идеи за подкрепа на хората там? Може би някакви акции за набиране на средства, как могат да помогнат хората?

Да, що се отнася до САЩ, те наложиха санкции върху петрола, който излиза от Венецуела и това е голяма победа за нас.

Режимът на Николас Мадуро и Уго Чавес, който е един и същ, винаги използва тази полемика за антиимпериализма, но всъщност те получавахa пари от САЩ, защото продаваха петрола на тях.

Много е хубаво да говориш срещу тях, но да живееш с тези пари. Сега, след като санкциите бяха наложени, те разбират колко много имат нужда от САЩ. Всички тези пари не влизаха във Венецуела, те потъваха в корупцията.

Съществува и позицията, че част от хуманитарната криза е последствие от санкциите.

О, това е абсолютно невярно защото тези санкции започнаха през януари, съвсем скоро! Хуманитарната криза е от няколко години. Санкциите започнаха в края на януари, заради ситуацията с Гуайдо, който се опита да натисне правителството и да защити активите на Венецуела. Докато те имат достъп до тези пари, те ще ги използват за себе си, а не за хората на Венецуела, това е сигурно. Сега се опитват да вземат пари отвсякъде и колкото могат повече.

Какви са Вашите очаквания за демонстрациите на 1 май, за които призовава г-н Гуайдо? Той призовава за най-големите възможни протести. Мислите ли, че тези протести може да променят ситуацията?

Във Венецуела хората протестират през последните 20 години. Това е нещо, което не сме спирали да правим и сега е много важно да покажем, че сме още там и че подкрепяме нашия президент. Режимът организира контрапротести и това създава напрежение, но винаги насилието и репресиите идват от тях. Нашето движение демонстрира, че ние сме миролюбиви хора. Ние нямаме оръжия, нямаме нищо, с което да се защитаваме. Ако искат да ни нападнат, те могат да го направят, както са правили десетки пъти.

Господин Гуайдо беше лишен от имунитет от Върховния съд, който е под контрола на Мадуро, има и забрана да пътува. Как Хуан Гуайдо успява да остане извън ареста?

Те арестуваха шефа на кабинета на господин Гуайдо – Роберто Мареро.  Той и още стотици са в затвора с политически присъди. Ако ме питате дали президентът ни Хуан Гуайдо е в безопасност – винаги може да му се случи нещо, ако те решат. Но те заплашват, защото са много добри в заплахите, в психотерора. Ние се надяваме. Ние знаем, че сме прави и както знаете – надеждата е голяма сила. Хората във Венецуела имат много надежда. Ние знаем, че сме на прав път и искаме да си върнем държавата и свободата.

Успяхте ли да осигурите подкрепа на част от полицията или армията? Защото от чужбина изглежда, че армията държи Мадуро на власт. Дали има промяна в това?

Това за армията във Венецуела не е съвсем вярно. Много от тях бягат. На 23 февруари, когато се опитахме да вкараме хуманитарна помощ, много от военните дезертираха. Във Венецуела има много военни в затворите, където има изтезания. Затова много от тях ги е страх. И затова няма сериозни бунтове, защото режимът преследва техните семейства, особено на генералите.

Всички в Латинска Америка знаят, че във Венецуела има много кубинци и много от тях са в армията. Когато (от режима) говорят за международни интервенции, за какво говорят? Куба е там от много години, на отговорни позиции в армията. Всъщност дори не са венецуелци тези, които поддържат Мадуро на власт.

Аз не мисля, че Мадуро има доверие на армията. Имаше една случка, която можете да намерите в „Ютюб“ – тази с т.нар. опит за убийство срещу Мадуро от преди 1-2 години. Това с дрона. Всичко се случи на официално събитие, в присъствието на повечето военни и в присъствието на диктатора, докато той произнася реч. В един момент дрон се взривява във въздуха и те се разбягват. Те просто се разбягват, те не остават там, за да защитят лидера си. (б.а. – Естефания вероятно има предвид военните, строени на площада, които се разбягват. След взрива Мадуро е прикрит от свои бодигардове).

Аз мисля, че войниците и техните семейства страдат от тази хуманитарна криза. В Каракас има река, както е тук “Канала“ , но е по-голяма и по-замърсена. По време на проблемите с електроснабдяването, когато в Каракас нямаше ток и вода за няколко дни, хората ходеха до тази река, за да си напълнят вода, идваща от планината, но негодна за пиене. Армията също беше там и си пълнеха вода за тях. Те също са хора, те също са венецуелци и техните семейства също страдат. Затова аз не мисля, че Мадуро има подкрепата на армията, те просто са затворници, като всички венецуелци.

Щом познавате лично г-н Гуайдо още от студентското движение, кажете ни какъв лидер е той  – от новата вълна ли е, като Макрон, Пашинян, Зеленски в Украйна. Какви хора го заобикалят?

Важно е да се каже отново, че ние сме от 20 г. в едно положение като режим. Тези лидери, които спомена, се причисляват към различните крила – леви, десни. При нас борбата малко или много обединява всички срещу един и същи общ враг.

Виж още: Тоталитарната мафия – как си взаимодействат режими и престъпни групи

Хуан Гуайдо е много човечен и приземен лидер. Той се бори много за страната ни. Той е и много млад също така, като мен. Никога не сме искали да живеем в диктатура. За мен самата идея да напусна страната заради режима беше немислима, но се наложи.

Гуайдо имаше много възможности да напусне Венецуела, но не го направи. Впечатляващо е какво прави той в момента. Това е победа за младото поколение в страната ни. Продължаваме да се борим за свободата и за мечтаната Венецуела. Може би сте забелязали, Гуайдо е много близък до хората и е стратег. Той знае къде искаме да бъдем като държава в развитието си.

Като вземем предвид всичко, което говорихме до момента, и това, че сте официален представител на временния президент в България, какво бихте казали на привържениците на Мадуро или на чавизмз. Те имат своите отговори, например, че преди Чавес е имало сериозни наравенства, бедност и неграмотност във Венецуела. Какво бихте казали и на хората в България, които подкрепят Мадуро? Сигурно сте видели надписи по улиците. Дори политици тук от основната партия в опозиция, социалистите, също подкрепят Мадуро. Какво бихте им казали като на противници?

Да, видях на една стена в София: „Солидарност за Венецуела“ с комунистическия символ.

Ако всички тези, които изброихте, наистина не ми вярват, аз ги каня да дойдат на място. Без евро, без долари, без чужда валута, да дойдат във Венецуела и да живеят като нормални граждани. Нека да си намерят някаква работа на заплата и да се опитат да оцелеят с нея един месец.

Може би мнението им ще се промени. Ако животът ти е там, по-лесно може да видиш кой е прав, кой не и кой лъже. Мога да кажа много неща, но не е същото като да го видите с очите си.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете КлинКлин в Patreon!